Студеното чудо на природата, или феноменът сняг

Независимо на каква възраст е човекът и колко различни чудеса е успял да види, щом падне сняг, душата се изпълва с искрено възхищение и се асоциира с нещо светло, чисто и вълшебно. С този истински природен феномен са свързани доста любопитни факти.
Поради географското разположение и температурните особености на някои страни сняг не вали навсякъде по света. Така близо 50% от населението на Земята никога не са ставали свидетели на тази обичайна за нашите ширини форма на атмосферни валежи във вид на дребни ледени кристали и са ги виждали само на снимки. От всичкия паднал сняг на планетата ни не може да се намери нито една, повтаряща се по структура снежинка. Те, на свой ред, на 95% са съставени от въздух. Именно затова летят много бавно, със скорост 0,9 км/ч. Има няколко вида снеговалеж: хапре, при който се наблюдава плавно падане на снежинки, без наличие на вятър; парле - при наличие на вятър; стемсен - бързо падане на снежинки, без наличие на вятър; и слейкд (злейкт) - при който снежинките падат в различни посоки, под въздействието на ураганен вятър.
Според експерти само 1 см от снежната покривка осигурява 25-35 куб. метра вода за площ от 10 декара. При нормални условия снегът се топи при температура, равна или по-висока от 0 градуса по Целзий. Обаче голям обем може да се изпари и благодарение на слънчеви лъчи. Любопитно е, че тогава, дори при минусови температури, се прескача фазата на преобразуване на снега в течност.
Белият му цвят се дължи на въздушната структура на снежинките. Светлината се отразява от границата на ледените кристали и въздуха и се разсейва.
Историята обаче помни случаи на зимни валежи с цвят, различен от белия. Например на 31 януари 2007 г. в Омска област (Русия) стават свидетели на оранжев сняг, преди това в северната част на Приморския край са изненадани от розов, в американския щат Колорадо през 2006 г. е регистриран червен, с вкус на диня, на Камчатка заради прашни бури през 2002 г. снежната покривка прилича на дъга, в Швейцария на Коледа през 1969-а пада черен сняг, а 14 години по-рано земята на Калифорния посред зима се сдобива със зелена покривка. Най-тъжното е, че авантюристите, опитали този сняг на вкус, много скоро след това са се сбогували с живота. А онези, които пробвали да правят зелени снежни топки, са получили страхотни обриви и сърбежи. Затова най-добре е замръзналите кристали да не стигат до човешката уста.
В Антарктика пък, както и във високите планини, се среща сняг с розов, виолетов, червен и жълто-кафяв цвят. За подобни оттенъци допринася наличието на специфични едноклетъчни зелени водорасли, наричани хламидомонада снежна. Уникална е способността на този вид да съществува при изключително ниски температури, както и да отделя пигменти, оцветяващи иначе бялата зимна покривка.
Когато снежинките падат във водата, те издават високочестотен звук, който не може да се долови с човешко ухо, обаче, по думите на учените, не се харесва на рибите и други обитатели на реки и язовири.
Снегът също така отразява от повърхността на Земята до 90% от слънчевите лъчи, като ги насочва отново в космоса и по този начин лишава населението на планетата ни от възможността да се топли през зимата.
Когато температурата навън е под минус 2-5 градуса, по време на ходене по снега се чува скърцане. Колкото по-студено става, толкова повече се усилва този специфичен звук. Има две причини за възникването на феномена: първо, поради счупването на снежните кристали, станали по-крехки, и второ, от налягането, което оказваме с тежестта си, снежинките се търкат една в друга, все едно се стържат. Малцина са наясно, че подобно скрибуцане се получава, когато се притиска сместа от сол и захар. Преди този похват доста често се използва за пресъздаването на зимна обстановка при озвучаване на филми и театрални постановки.
От години се водят спорове дали има живот на Марс. Едно обаче е сигурно - Червената планета може да се похвали с наличие на сняг - същия, какъвто пада на Земята, а също така и от твърд въглероден двуокис.
Факт е още, че през 1949 г. Сахара се сдобива със снежна покривка, която успява да се задържи върху пясъците цели 30 минути. Същата история се повтаря и след три десетилетия. На 22 декември 2016-а, за първи път от 37 години, в пустинята отново е регистрирана зимна виелица, а снегът се стопява едва ден по-късно. Учените бият тревога, защото през последните няколко века в Сахара се наблюдават големи температурни колебания и увеличение на влажността. И прогнозират, че след 15 хил. години на мястото на пустинята ще има гора.
Рекордно количество сняг падна в края на 2016-а и на Хавайските острови, около върховете на вулканите Мауна Кей и Мауна Лоа. В някои части на острова дебелината на снежната покривка достигна 90 см. Падане на замръзнали кристали от небето в тропиците в Тихия океан е много рядко явление, най-често там валят проливни дъждове.
На японския остров Хокайдо пък има Музей на снежинките, който е без аналог в света. Този факт като магнит привлича туристи от всички краища на планетата ни. Богатата експозиция основава известният учен Накая Укитиро, на когото е кръстен музеят, намиращ се в красиви ледени пещери.
Екип от лабораторията на професор Кенет Либрехт, работещ в Калифорнийския технологичен институт, успява да създаде изкуствени снежинки. А физикът се прочува и благодарение на уникалните си снимки на естествени замръзнали кристали, които прави със специална камера с вграден микроскоп.
Предполага се, че в 1 куб. метър сняг може да се наброят 350 млн. снежинки. Всяка от тях е с диаметър 5 мм и тежи близо 0,004 грама. За рекордьор се смята падналата на Земята на 28 януари 1887 г. във Форт Кео (Монтана, САЩ). За снежинката с диаметър около 38 см (15 инча) дори се публикуват статии в научни списания.
Преди време се смяташе, че най-много думи за сняг има в езика на ескимосите, които наричат различните му състояния по 24 начина. Но представителите на коренното население на северната част на Скандинавския полуостров - саамите, използват минимум 180 варианта за определянето на разновидностите на падналата от небето замръзнала вода.