29 Март 2024петък01:59 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Оплюване като литературен стил и метод

/ брой: 9

visibility 222

Венцеслав ПЕЙКОВ

С Георги Мишев се познаваме от 1963 г., когато бях редактор в отдел за изкуство и култура в ловешкия окръжен вестник, а той съставяше страницата за деца "Люляче". Бяха му възложили да бъде отговорен редактор на литературен сборник със стихове и разкази "С дъх на люляк".
Откровено казано, след острата критика на Благовеста Касабова за книгата "Мир на страха ни" не предполагах, че Мишев е събрал кураж да се обсъжда в първия ден на литературния салон "Мостове 2016" в Ловеч. У мен възникна въпросът защо в тази книга авторът индиректно внушава, че внук на някогашен кулак трябва да се гордее с миналото на рода си, а аз да се срамувам, че наследявам баща, заемал нископлатената длъжност деловодител в Окръжния държавен архив - клон Ловеч. Белетристът посмъртно го въздига началник на тази служба, за да подплати намека за кариеризъм. Уличен в измислица, авторът вдига рамене: "Така ми казаха... Заблудили са ме." Книгата е сбор от истини, полуистини и откровени лъжи.
Георги Мишев обяснява, че бил избран за комсомолски секретар случайно и не толкова по негово желание, а по стечение на обстоятелствата. Хайде, де! Живи са личности, които знаят, че кандидат за този пост се одобряваше от градските комитети на ДКМС и БКП след проучване.
Отдавна се питам защо в първите години след обществено-политическите промени в България писателят Йордан Вълчев беше язвително настроен към дисидентството на Георги Мишев. Седеше на малка пейка в градинката пред музея на Яворов в София. Поздравихме се и той ме попита:
- Ти кореняк софиянец ли си?
- Не, ловчанлия съм.
- Познаваш ли Георги Мишев?
- Знаем се - отвърнах. - Той е един от дисидентите.
- Дисидент ли?... Селски хитрец!
- Защо мислиш така, бай Йордане? Присъствах на пленум по културата в Ловеч, когато яко го сурвакаха за "Осъмски разкази". Като особено вреден бе посочен разказът "Коледа по Илинден".
- Стана ли да го защитиш?
- Не. Изпратеният от ръководството на СБП Богомил Нонев отначало дипломатично омекоти положението. След това критично наблегна на акценти в повествованието.
Йордан Вълчев ме погледна навъсен и каза:
- Чуй, приятелю! Дарбата е нещо драгоценно, а дяволъка и политическите лупинги за лични облаги са нещо съвсем друго! - натърти моят събеседник.
И започна да изрежда как Мишев досаждал с висене и молби пред партийни кабинети за уреждане на софийско жителство, за настаняване в апартамент, как настоявал да бъде устроен в Кинематографията и Сценарната комисия. Събеседникът спомена, че от писателите най-лесен достъп до Тодор Живков имали Иван Мартинов и Георги Мишев. Но премълча нещо, което се знаеше от почти всички по-известни творци, а именно, че Георги е успял да спечели благоразположението на генерал, който отговаряше за охраната на държавния глава. Тази близост бе отворила пред ловешкия писател труднодостъпни врати, но се коментираше под сурдинка - не й се даваше гласност в ония години.
Георги Мишев подценява и принизява творчеството на поетите-антифашисти през периода 1941-1944 г. Той пренебрегва народностния дух в поетиката на Христо Кърпачев, но изглежда е забравил, че е пял заедно със своите съученици комсомолци станалите всенародни маршове "Септемврийци" и "Чавдарци". Те се пееха по сцени, в училища и детски домове - навсякъде.
В книгата "Мир на страха ни" Николай Хайтов и Любомир Левчев са подложени на масирани словесни удари. Левчев е поет с европейска и световна известност. Да се свали и затъмни ореолът му е политическа поръчка, докато разправата с Хайтов е замислена на по-друга основа - да се представи академикът като морално опустошена личност. Сценаристът на най-успешния български филм "Козият рог", видял с очите си 50-ото издание на "Диви разкази", зареден с енергията на Родопите, успял да се пребори с опитите за обезличаване и довеждане до крах на Вазовия 103-годишен писателски съюз. Войводата на тази писателска общност не позволи разграбването на съюзните имоти, планирано от финансови акули и от отцепници. Е как да му прости Мишев! Как да преглътне тоя стоицизъм! Затова хвърля нечисти словесни пръски срещу великолепния разказвач, иконата, която, както сам казва, не може да засенчи. Георги Мишев обвинява Хайтов, превеждан на 23 езика, че възлагал на хора - млади и стари, да събират факти, документи, да записват интересни случки, които по-късно литературно обработвал. Какво осъдително има в този подход? Така постъпва и Йордан Йовков, за да напише "Вечери в Антимовския хан". А не постъпва ли така самият Мишев? Той преработва и авторизира предания за Васил Левски, отразени в книгата му "Синеокият рибар", но известни още от Иван Вазов.
Предполагам, че егото понякога е лош съветник на Георги Мишев с приятния за ухото му шепот: "Ти си стойностният! Ония, другите, са от застоя. Много гушнаха босилека. Няма ги. Шокирай публиката! Очисти терена!" И Мишев чисти "петната". Къде с недомлъвки, къде с обругаване се е постарал в книгата си едва ли не от последна инстанция да вкара в употреба навеи срещу творци с идеали, привички, чувства и пристрастия. Той иска да убеди читателите, че участието на някои писатели в гонки на глигани заедно с Първия е голям грях. В България има 160 000 ловци. Те не са грешници, но би следвало да заключим, че ще станат такива, ако излязат на лов с президента Румен Радев. Странна логика!
Георги Мишев петни покойни творци. Изглежда е чел стихосбирката на Георги Свежин "Всеки смята себе си за гений" и може би се е засегнал от нещо в томчето с мерена реч. Упрекът към Свежин за сексуален нагон е повече от наглост. Поетът е покойник и не може да се защити. Къде беше моралистът от село Йоглав, Ловешко, та не излезе на светло да изобличи съименника си, докато беше жив? Сега е лесно, неподсъдно, има мир на страха - цапай и шапка на тояга!
Литератори и читатели от Ловеч са забелязали, че има страници в "Мир на страха ни" с дребнотемие и неискреност. Ето пример. Присмива се авторът на поет, който помогнал в пренасянето на куфари на Любомир Левчев. Били много тежки, отбелязва писателят.
- Откъде е разбрал, че тежат? - попита юрист с прокурорски стаж в Ловеч и сам си отговори. - Ясно кой е бил другият носач...
Разработки с хумористичен привкус на регионални, дребни теми изобилстват в "Мир на страха ни". А недалеч от границата на България на изток се водят войни, застрашени сме от нахлуване на потоци нелегални мигранти, в съседна Турция се ширят граждански междуособици, не е спокойна зона и Черноморието, социални проблеми в родината трудно се решават, млади надеждни специалисти напускат България, корупцията яде държавния бюджет, безработицата все още не е достигнала до приемливи граници, кражби и убийства често се регистрират, не са редки и самоубийствата... Защо перото на Мишев не се потопи в проблемите, а стои на сухо? "Защо мълчи, какво мисли този писател за събитията у нас и по света?" - питат ме колеги от СБП. Виждам се натясно, не знам какво да отговоря и току с насмешка казвам, че за този творец е по-важно да насочи вниманието към копчето на панталона на височайшата персона Тодор Живков, отколкото да бичува недъзи и словесно да лекува циреи в обществото.
Георги Мишев е национално озвучено име в българската литература. Той е автор на талантливи творби: "Осъмски разкази", "Матриархат", "Адамити", както и на успешни сценарии за филми: "Селянинът с колелото", "Преброяване на дивите зайци", "Вилна зона", "Момчето си отива". С тези литературни произведения и филми ще бъде запомнен. И с това, че зае гражданска позиция,  като подкрепи усилията на братята Марин и Васил Колеви и на негово Високо преосвещенство Ловчанския митрополит Гавриил за очистване на личността и делото на поп Кръстю Никифоров от измислени обвинения. Но "Мир на страха ни" е спад в творчеството му. Писателят е влязъл в кожата на двуликия Янус - божество от древноримската митология, което се изобразява с две лица. Това божество селяните от Ловешко го назовават по-простичко - Фурнаджийска лопата.
 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ