"Свободата е дух, а духът е свобода"
/ брой: 9
Благовеста КАСАБОВА
В "Пленник на свободата" - новата си книга - Драгомир Шопов не само е подредил превземаща с образността си, цветова нюансировка, артистизъм и мелодичност, мозайка от поетични миниатюри, фрагменти и размисли, но и ги е синхронизирал с изживени и изстрадани събития и истини, с нравствени катарзиси.
"Пленник на свободата" е и своеобразна поема, в съдържанието на която са положени спомени, изповеди, философски размисли по наболели проблеми и реалности. Но независимо от мозаичната структура на книгата, по отношение на поетика и естетика, търсения на поета, тя е цялостна като идейно-художествена проекция, очертаваща обобщен образ на антидуховността и аморалността в последния четвърт век, което води до разграждане на ценностната система и на личността като цяло.
Голяма част от лиричните миниатюри - в първата част - са ярък метафоричен и образен синтез на значими неща за човешкия живот и формирането на човека. Забележими са естетическите форми, чрез които авторът интерпретира темите и проблемите, също и вътрешната ритмика на словото. Те по-често са отражение на уловени мигове, настроения, усещания от красотата на природата, внезапно навестил го спомен, идея, мисъл, асоциация, състояние на духа или психиката. Емоцията е многопластова - болка, тъга, носталгия, поетични видения, размисли за преходността на времето.
Снегът в косите ти, Любов,
вали.
И думите ни
побеляха даже.
или
Прихванала те е
със две ръце дъгата
и цветовете й
изгряват в чергата на мама.
Другата част на книгата - с немерена реч, е раздвижена в различни посоки. Тук видимо се откроява ерудицията на поета, богатствата, които е натрупал през годините от прочетеното, познанствата му с големи творци на българското слово, интелектуалци и учени, хора на духа и на изкуството, велики умове и творци от световен мащаб. В пъстрата духовна мозайка се открояват и оригинални авторови мисли, разсъждения, констатации, възприятия, откровения, търсения и хрумвания. Още - отношението му към огромната, незаменима роля на литературата и изкуството за формирането му като човек и творец.
Преживяванията на поета са сложни, дълбоки, изпълват го както с тъга, така и с радост, с гняв, възхита, разочарования, обич, родолюбие, мъдрост и прозрения за смисъла на съществуването ни. "Все повече се отдалечаваме от своя корен - споделя поетът, - без да съзнаваме, че се отдалечаваме от себе си."
И тук, в частта на размислите и фрагментите, Драгомир Шопов ни поднася неподражаеми с оригиналната си образност късове: "Видях есента да се разхожда по тротоара с чадърче от жълти листа и с обувки от дъжд."
В "Пленник на свободата" авторът е дал пълна свобода на чувствата си, на творческата си енергия, на богато нюансираната мелодика и въображение. На категоричната си оценка някъде, но несъмнено вярна: "Страшно е, опасно е организираното бездарие", което - допълвам в пълно съгласие с автора - днес отвсякъде ни притиска, смазва ранимите, наистина надарените, домогвайки до известност лакти, ритници, просташко държание и още по-просташки писания.
Драгомир Шопов винаги е бил и продължава да бъде борец с висок дух. Той не спира да воюва срещу пошлото и уродливото, отцеругателството, фарисейщината, националното предателство, бездарието и наглостта. Затова е и "пленник на свободата". Чудесно го е изразил и чрез думите на руския философ Бердяев: "Свободата е дух и духът е свобода". А борбата за свобода е всъщност борба да откриеш себе си. Това е и кардиналната цел на книгата, изразена по великолепен творчески промисъл. Навремето Христо Радевски беше написал, че "Никой не може да каже по-хубави думи за една книга (цитирам по памет) от автора на самата книга." Така е. Драгомир Шопов е казал най-хубавите думи за своята нова книга.