Аз питам!

Стефан Северин
 
АЗ ПИТАМ! Така се казва една от стихосбирките на Стефан Цанев, с ярко червени корици, издадена е през 1975 година. Имам я с автограф от самия Стефан, адаша! Там той възхвалява нашата атомна енергетика, символ на комунизма; там обещава, че, докато има поне един комунист, ще го закълне да пази вярата – няма лошо, напротив! Лошото е, че след 10 ноември, без да му пука, се обяви за жертва! Жертва? Я вижте колко стихосбирки са му издадени, колко пиеси са му играни, понеже е жертва на комунизма, го пращат да учи в Москва – нека се мъчи! Не бива така! Цанев се озъби на Жан Виденов. Написа трогателното "Жан, иди си с мир!" Жан си отиде, но Цанев остана. Ако беше непримирим, защо мълча като бълха в гащи, когато Костов разпродаваше милата му България. Защо не му написа: Иване, спри да крадеш? Мълча! Мълча при царя! Леко се обади при Станишев, но това беше мъркането на воденичарския котарак – сит и ленив, излежаващ се в ъгъла. Мълча, когато един простак стана премиер – хайде, да не се лъжем, нима му харесва духовно сакатия Борисов? Защо не написа "Борисов, иди си с мир!", а се криеше в уютния си апартамент, финансово обезпечен от Божана Апостолова! Цанев, защо мълча? Няма да ти повярва никой, ако кажеш, че се възхищаваш на овластената простотия. И сега изведнъж – ах, не искам наградата, щото носител е и Димитър Иванов, бивш офицер от ДС. Ами той също може да каже, че не иска да е до теб, защото ти също си със съмнителен морал! Много е лесно да се правиш на храбър, когато от порива ти няма да пострадаш. Цанев заголва гърди пред цев с халосни патрони и се прави на храбър. Жалък си, поете, когото обичах толкова много и имам всичките ти книги! Ти обичаш позите и реши на стари години да извъртиш още една, само че с нея ставаш комично жалък! Не е за първи път да има разминаване между творец и човек. Цанев е христоматиен пример!