Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

21 Ноември 2017 | Вторник
 
вход регистрирай се

Колумнисти

Мерил, но не премерил Стрийп

Иво Атанасов

12. Януари 2017 , брой: 8   1532   0



Доста бързичко се разделихме на обамисти и тръмписти. Ако не всички, поне тези, които всекидневно сме в интернет. Сторихме го, преди да сме наясно нито какво точно наследство оставя единият, нито дали и какво ще успее да промени другият. Парцелирахме дори симпатиите си към холивудските си звезди според това на кого от двамата те са фенове. И така се появи нова линия на противопоставяне - между стрийпофили и стрийпомразци. И то без най-новата носителка на "Златен глобус" за цялостен принос в киното и телевизията да е направила демонстрация от толкова съществено значение, че да бъде сравнявана с Джон Ленън, върнал заради войната във Виетнам на английската кралица ордена, с който го беше удостоила. Или с Марлон Брандо, отказал "Оскар" заради третирането на индианците. Или дори с Тони Смит и Джон Карлос, които получиха съответно златния и бронзовия медал в спринта на 200 м на Олимпиадата през 1968 г. в Мексико, но докато звучеше химнът на страната им, стояха на почетната стълбичка боси, с наведени глави и с черни ръкавици, протестирайки срещу расовата дискриминация.
Думите на Мерил Стрийп по време на церемонията в Холивуд обиколиха целия свят и подтикнаха поне част от него към размисъл. Защото актрисата защити журналист с увреждания, когото новият президент имитира иронично по време на кампанията си. Тази публична реакция е важна, тъй като, както се мотивира и самата Мерил, когато силният си позволи да унижи слабия, и то пред очите на всички, това сякаш дава разрешение на останалите да се държат по същия начин. И злото се мултиплицира. Тъкмо затова тя призова журналистиката да привиква властта на килимчето при всяка нейна изцепка, а не да допуска обратното.
Тук няма значение, че актрисата е близка с президента Обама и семейството му, и че в предизборната кампания беше на страната на Хилъри Клинтън. Повърхностно би било речта й при получаване на "Златния глобус" да се тълкува като поръчкова от страна на демократите срещу републиканците. Слабият трябва да бъде защитаван, особено срещу оногова, който го превъзхожда по богатство, власт и възможност да отвърне на удара. И Мерил Стрийп го стори.
Всяка конкретна човешка съдба е важна. Най-напред, заради дължимата съпричастност. Цялото бъдещо щастие на човечеството не струва колкото една пролята днес детска сълза, знаем го още от Достоевски. Ето защо подкрепата е нужна тук и сега, а не когато за подкрепящия ще бъде безопасно да я даде. След това, защото по отделното, единичното, може да се съди за общото. Както по капката кръв се разбира състоянието на организма. И актрисата защитава конкретно лице, за да предпази обществото. За да не се инфилтрира грубостта на силния в живота на всички.
Някои характеризират това като лицемерие. Като театрален плач за един унижен журналист на фона на милиони пострадали от политиката на САЩ по света. Едва ли са прави. Не за страданията, а за лицемерието. Работата на актьора е да постигне художествено внушение, влизайки в кожата на отделен герой. На церемонията по награждаването Мерил Стрийп направи нещо подобно. Защитавайки Серж Ковалески, призова овластените да се въздържат от неуважение и насилие. Стори го с убеждението, че системата е добра, но има някои недостатъци, чието преодоляване е въпрос на време и на гражданска активност. С което върна нас, българите, към постановката за малката и голямата правда на късния Живков.
Мерил Стрийп зове за промяна от единичното към общото, което е по-скоро илюзия, отколкото лицемерие. Първо, защото системата е по-силна от индивида, освен в случаите, когато достатъчно много индивиди се обединят и организират за нейната промяна. Тръмп е типичен продукт на американския начин на живот, в който бруталността по пътя към високото положение е почти задължителен. Дали ще иска и дали ще може да промени това - предстои да видим. И, второ, тъй като актрисата едва ли има отговор на въпроса дали, ако президентът е далеч по-изискан в публичното си поведение от Тръмп, страната й ще се откаже да дестабилизира цели региони и да сее смърт по света. Нейният кръгозор стига до конкретното унижение и до риска лошият пример на овластения да се окаже заразителен. Призивът й има висока морална стойност, но няма как да доведе до по-значими резултати. Докато Джон Ленън и Марлон Брандо, както и Тони Смит, и Джон Карлос, настояваха за промени - ако не на, то в системата - които да променят и положението на отделния гражданин. И тъкмо в това е разликата.
А Тръмп наистина не калкулира добре заслугите на Мерил Стрийп, представяйки я за една от най-надценените звезди на Холивуд. Безспорно тя е велика актриса. В положението на мерил, но недобре премерил я, обаче може да попадне и всеки от нас, и то без непременно да я величае или низвергва. Достатъчно е да не е разбрал същността на посланието й и особено обсега на неговата валидност.

Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info

 

 

Колумнисти

  • Светът е малък
    17. Ноември 2017 226
    484
    0

    Навремето учехме здраво. Наистина понякога не оставахме чужди на изкушението и преписвахме от "пищови", но ни наказваха сериозно, защото искаха да знаем истински. Да се учудваме ли тогава, че в онази, анатемосаната днес държава, общата култура на хората и постиженията във всички области бяха впечатляващи. При това се налагахме със свой стил в света, в повечето случаи, без да копираме...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"