Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

24 Септември 2017 | Неделя
 
вход регистрирай се

Общество

На фокус

Резил - изтървахме питомното, гоним дивото

Сателитният кабинет на Бойко Борисов провали шансовете на България да скъса етикета "безгласна буква" в световната политика

Ина Михайлова

12. Януари 2017 , брой: 8   2544   0
Снимка


България е първата страна в Европейския съюз, която няма свой еврокомисар. И не се знае кога ще има, след като премиерът в оставка Бойко Борисов отказа да излъчи кандидат на мястото на Кристалина Георгиева. Той поиска това да направи служебният кабинет, а Росен Плевнелиев реши да не излъчва такъв.
До историческия прецедент се стигна, след като зам.-председателят на ЕК Кристалина Георгиева, която отговаря за бюджета и човешките ресурси, обяви, че напуска поста и от 2 януари т.г. се завръща в лоното на Световната банка. Няма случай от 1958 г. насам при смяна на еврокомисар да не е изчаквано номинирането на следващ представител от съответната страна. Така стана и при последния случай през м.г., когато Джулиан Кинг от Великобритания смени подалия оставка заради "Брекзит" Джонатан Хил. Още в края на октомври Жан-Клод Юнкер заяви готовност да обсъди с Бойко Борисов нов комисар и ресор, но българският премиер като обидено момченце се фръцна.
Сигурно е сърдит, че ЕНП го изпързаляха да подмени Ирина Бокова с Кристалина Георгиева в надпреварата за генерален секретар на ООН и затова не поиска да приеме препоръчания пак от Европейската народна партия кандидат за еврокомисар Мария Габриел (евродепутат от ГЕРБ), разконспирираха източници от Брюксел детинското поведение на българския премиер.
Имената на проектокомисари обаче заваляха като дъжд. Илияна Цанова от Европейския фонд за стратегически инвестиции, известен като плана "Юнкер", и Илиана Иванова от Европейската сметна палата бяха първите, които заявиха, че нямат мерак да участват в надпреварата, тъй като са доволни от работата си.

Рулетката за еврокомисар

се завъртя веднага след залисията около президентските избори. Най-напред мълвата спрегна, разбира се, отиващия си президент Росен Плевнелиев. Борисов побърза да каже, че той не е вариант. Владислав Горанов се опита да извади няколко жокера от ръкава си, като хвърли погледите към Брюксел. Там обаче мълниеносно и двете дами казаха "не". Злите езици твърдят, че натискът на ЕНП за Габриел бил очеваден, но премиерът ни умувал за Лиляна Павлова и Екатерина Захариева. Преди дни изплува още едно име - на Гергана Паси. Тя обаче веднага отрече. Под сурдинка на "стенд бай" била "вечната Амбър" Меглена Кунева. Сред спрегнатите за поста бе и Искра Михайлова, българският евродепутат на най-висока позиция в ЕП - председател на Комисията по регионално развитие. Михайлова стана евродепутат с листата на ДПС/АЛДЕ, след като Делян Пеевски се отказа от мястото си.
Докато се наумуват и наспрягат обаче, България загуби престижното зам.-председателско място в ЕК и ключовия ресор бюджет и финанси, защото Жан-Клод Юнкер обяви, че постът на Кристалина Георгиева временно ще бъде поет от еврокомисаря по цифровата икономика и общество Гюнтер Йотингер. Така се освободи ресор "цифрова икономика и общество", в чийто профил според брюкселски източници би се вписал Росен Плевнелиев. Да, ама Борисов обяви, че ще се борим за еврокомисар по екология или регионално развитие. Но след изборите. А тогава последва оставка на кабинета и нещата се забатачиха.
Българският прецедент обаче може да възроди дебата дали не е прекалено голяма Еврокомисията и дали всяка страна трябва да има комисар, коментират източници от Брюксел. Какъв сектор ще поеме третият български еврокомисар засега е мистерия. Юнкер разпредели освобождаващия се ресор за дигитален пазар на естонския зам.-председател на комисията Андрус Ансип. А регионално развитие и околна среда, за които се гласеше Борисов, в момента са заети от комисарите на Румъния Корина Крецу и на Малта Кармену Вела.
Мълвата гласи, че още през ноември Борисов е възложил на Кристалина Георгиева да преговаря с Юнкер за разместване на ресорите. Идеята уж била според ресора да се определи и кандидатът. Загубата на президентските избори обаче прекроила плановете. Според информация на ухо Георгиева даже имала задача да лобира за избирането на Росен Плевнелиев за председател на Европейския съвет, след като изтече мандатът на Доналд Туск през 2017 г.
Процедурно няма срокове за българска номинация, но с напредване на времето изтърваме питомното, за да гоним дивото. В най-лошия вариант ще останем без еврокомисар. Не е невъзможно да получим по парченце от този или онзи ресор, или да ни съчинят нов, както направиха с Кинг. За новия британски комисар бе създаден ресор сигурност и му бе възложено да работи върху киберсигурността на ЕС и донякъде да помага при координирането на работата на службите срещу тероризма, макар че това е работа на отделните правителства.
Като нищо ще ни притиснат, поради едни или други лобита и интереси, за еврокомисар да бъде издигнат познат и добре приет в Брюксел кандидат, ако искаме да разчитаме на сносен ресор. Вече дори се лансираха поне две имена в тази връзка - Ивайло Калфин и Меглена Кунева. Ако следваме логиката, нито един от двамата не би срещнал подкрепа в България, а и в "политическите семейства" в Европа.
Топката ще е в ръцете на служебното правителство. Румен Радев получава сагата с еврокомисаря като "горещ картоф" от Бойко Борисов. Ще го остави ли за пролетта, на редовния кабинет? Или ще предпочете да заложи на сигурно, за да не се окажем като риба на сухо. С трайни негативни последици. Каквито вече управлението на Бойко Борисов нанесе на авторитета на държавата пред света с отказа България да бъде непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН за периода 2018-2019 г.

Скандалите с ООН са наша запазена марка

но резилът в края на м.г. бе пълен. Той граничи направо с абсурда. Коя държава в тези размирни времена се отказва от един от най-сериозните и силни лостове за влияние в световната политика?! Няма разумно обяснение за поведението на Борисов и неговия кабинет. Сърдитото момче, само десет дни след загубата на президентските избори и демонстративното заявяване за подаване на оставка на кабинета, без да съгласува с когото и да било намерението си, налага на правителството решение, с което то се отказва от номинацията и дава съгласието си да бъде издигната кандидатурата на България за непостоянен член на СС на ООН след 22 години - за периода 2038-2039 г. Последвалите обяснения на външния министър Даниел Митов може да са валидни само за букличките му, които тръска в коридорите на ООН и във Вашингтон. Там, където му дават ценните съвети и указания как да предаде и продаде държавата ни.
Твърдението, че отстъпваме мандата ни в Съвета за сигурност за периода 2018-2029 г., за да се помогне на кандидатурата на Ирина Бокова за ООН, е, меко казано, лъжа. Онези, които следиха фарса с двете български кандидатури за генерален секретар на световната организация, са наясно, че полската нота посочва подкрепа поименно за Кристалина Георгиева, а не за Ирина Бокова. Откъдето пък лъсна и другата, зле прикривана, лъжа, че правителството е подкрепяло Ирина Бокова. Глупости! От първия ден вторият кабинет на Борисов играе задкулисно, върти договорки и лобира открито за Кристалина в коридорите на ООН. Кой ги подведе, че като направят тази стъпка ще спечелят?
Абсурдно е дори твърдението, че Полша можела да ни помогне Ирина Бокова да стане генерален секретар на ООН. Тя просто не беше сред 15-те страни, които гласуваха в Съвета за сигурност при процедурата. Освен това официално Варшава подкрепяше Мирослав Лайчак, който е словак, а Вишеградската четворка е номер едно за поляците.
Резилът с отказа ни от мандат в Съвета за сигурност е пълен, след като по неофициална информация получаването му беше почти 100% сигурно след успешното представяне на Ирина Бокова.
За властта в оставка всяко споменаване на името на най-високопоставената българка в света е истински шок. Ако още не са осъзнали предателството спрямо Бокова като предателство срещу България, то сигурно са им подшушнали, че случилото се им дръпна килимчето под краката и довърши политическото им самоубийство. Да продадеш възможността българин да застане начело на най-авторитетната световна организация, посъветван от сплетници и користни люде, е тотален резил. Онзи, в който Борисов и компания не спират да затъват години наред. Кой не можа да сложи

Бокова и Георгиева на кантара

И да прецени коя тежи повече? Че то е ясно и на Ангела Меркел! Генералният секретар на ЮНЕСКО тежи повече от всички евро... накуп, барабар и с Юнкер, които целува наред този и онзи. Имаха малоумието да сравняват Бокова с Желева, която не знаеше къде е Грузия. Иска ми се дори да не споменаваме името й, ама и тя е част от онзи тотален резил, превърнал се в наше всекидневие.
И светът разбра, че сме непоследователни - днес едни, утре други. Въртим се като пумпали и се кланяме доземи на онзи, който ни подаде по-сочен кокал. Друг е въпросът, че на голтаци с подобни мераци никой не дава шефски места. Колкото и да се пънем, че сме други, колкото и да се опитваме да забравяме - цял свят знае. И затова трудно ще ни дадат нещо, ако не престанем да бъдем жертви на вечната си непоследователност. В тоз коловоз ни вкара шайка интриганти, престъпници и инсинуатори. Те дават съветите си на онзи, когото до вчера наричаха Победителя. Дано сега не им хрумне в последния момент да откажат и председателството на ЕС през 2018 г., защото изоставаме с подготовката и Той си отива. Тогава ще трябва да се потопим дълбоко за десетилетия напред.

ГЕРБ провалиха реалната възможност Ирина Бокова да бъде генерален секретар на ООН, но тя остава българският представител, който заема най-престижния пост в света - генерален директор на ЮНЕСКО

 

 

Общество

  • Актуално
    Безгласни букви ли са държавите - членки на НАТО?
    22. Септември 2017 186
    628
    0

    Ваня Добрева,
    зам.-председател на ГС на БСП - София        
                                              ...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"