Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

28 Март 2017 | Вторник
 
вход регистрирай се

Общество

Гледна точка

Разрухата - политика на прехода

Реформите не са фактор за растежа на реалната икономика, те са козметика на статуквото

11. Януари 2017 , брой: 7   357   0
Снимка


Вълко Вълков

Живеем в съдбовни времена - преход, осеян с много предизвикателства, неизвестности и несигурност в утрешния ден. Още в първите месеци на промяната се появиха симптомите на финансова криза - лихвеният процент по кредити достигна 70%, официалният курс на щатския долар удари 3000 лв., а месечната инфлация - 243%. Това бяха и годините, в които започна разпадът на българската нация. Много наши сънародници напуснаха своята родина, за да търсят препитание по чужди земи. Държавата, като важен публичен сектор, се прати в задния двор на икономиката. Настана време разделно, когато всеки трябва да се спасява поотделно. Това е един от прийомите на пазарната икономика.
Разрухата се превърна в политика на прехода. Основен инструмент за това беше приетият модел на приватизация. С механизмите на този модел се разрушиха главно основите на индустрията и селското стопанство. Тези фондообразуващи отрасли формират облика на националната ни икономика. Стотици предприятия изчезнаха от териториалното пространство на България. Над 2000 бяха приватизирани. Активите им се разпродадоха на занижени пазарни цени.
Парадоксален е случаят държавна собственост пак да се трансформира в държавна собственост. Чешки държавни компании приватизираха структури от енергетиката, в т.ч. ТЕЦ "Варна".
Бяха ликвидирани и предприятия с актуална значимост. Само един пример - от жп завода край Централна гара София не остана и една тухла. Това беше една съвременна база за производство на товарни вагони и ремонт на подвижен състав. В него се препитаваха към 7000  души. Наличните ремонтни мощности сега са крайно недостатъчни. Налага се да се влагат нови инвестиции. Как ще се осигурят финансови средства, когато БДЖ не разполагат с такива? Народът казва: "Изтървахме питомното, за да гоним дивото."

Та само това ли е?

Земята се предостави на собствениците в насипно състояние (с маломерни измерения). Вместо комасация се приложи моделът на дребно. Това сега създава големи трудности за обработката на земята от собствениците и при сключване на сделки за продажба.
В условията на пазарната икономика обемът и структурата на икономиката ни се формират главно от субектите на частния сектор. Политиците често говорят за средния и дребния бизнес. А къде е едрият бизнес? Вероятно това е запазен периметър на чуждестранни физически и юридически лица. И не случайно ежегодно се трансферират значителни финансови средства зад граница.
Инвестициите в производствената сфера са основен фактор за растежа на реалната икономика. Реформите не са такъв фактор. Те по същество са козметика на статуквото.
Освен това инвестициите са важен фактор и за:
* Стабилизиране на икономиката като цяло чрез увеличаване на производствените мощности, модернизиране на съществуващите и разнообразяване на продуктовата структура на икономиката ни.
* Осигуряване на допълнителен финансов ресурс за повишаване на жизнения стандарт и намаляване нивото на безработицата. Заедно с това се увеличава и потреблението, което има най-висок относителен дял в структурата на брутния вътрешен продукт (БВП).
* Оптимизиране на влошената структура на българската икономика.
* Създаване на условия за преодоляване на отрицателното валутно салдо чрез увеличаване износа на стока и намаляване на вноса - растеж на БВП. Отрицателното валутно салдо за периода януари - октомври 2016 г. е към 2,700 млрд. лева. Като краен резултат ще се постигнат устойчиви темпове на икономически растеж.
Нека погледнем

какви са направленията

на влаганите досега инвестиции по източници на финансиране. Основно това са средства от паричните фондове на Европейския съюз. В програмния период 2014-2020 г. за страната ни са предвидени към 16 млрд. евро, в т.ч. 1,600 млрд. евро за изграждане на пътна и железопътна инфраструктура. Съфинансирането от наша страна възлиза средно на 25 на сто. С тези средства се изгради софийското метро. Така се подобри и транспортната инфраструктура на столицата. Значителни средства се инвестираха в строителството на автомагистралите "Хемус" и "Тракия". Друга част от средствата се инвестираха в строителството на високоскоростни железопътни направления Пловдив - Бургас и Пловдив - Свиленград. В недалечно време те ще бъдат готови за експлоатация. За постигане на проектните скорости от порядъка на 160-220 км в час е необходимо да се достави нов подвижен състав (особено електровози) със съвременни експлоатационни и технически параметри. "Холдинг БДЖ" ЕАД не разполага с финансов ресурс за реализиране на такава доставка. При тази обстановка вложените капиталови разходи няма да бъдат оползотворявани, ако държавата не окаже финансова помощ.
От тези средства на ЕС са заделени и средства за аграрния сектор и екологията. Немалка част от тях не се усвояват по субективни причини. Вложените финансови средства в посочените сфери не създават някакви условия за реален икономически растеж. Много страни членки на ЕС заделят значителен ресурс за инвестиционни цели. Примерно Германия с най-развитата икономика в близките няколко години ще инвестира годишно средно по 17 млрд. евро в целеви програми, а ЕС като цяло - 315 млрд. евро.
* Реализиране на преките чуждестранни инвестиции
Размерът на тези инвестиции достига през 2007 г. 9 млрд. евро. В следващите години инвестициите бележат тенденция на намаление. Средствата се инвестират главно в закупуване на недвижими имоти, в банковия сектор, търговски вериги и строителство на хотели. И тук вложените инвестиции не генерират особен растеж на икономиката ни. Очаква се да бъде реализирана значима чуждестранна инвестиция по изграждането на АЕЦ "Белене", ако този проект бъде осъществен.
* Вътрешни финансови ресурси
Основните носители на инвестиционни средства са средните и малките предприятия, които се считат за гръбнака на нашата икономика, ползване на банкови ресурси в т.ч. и паричния ресурс на държавната българска бака за развитие и публично-частно партньорство. Държавата не е активен фактор в сферата на инвестициите. По държавния бюджет за 2016 г. няма да бъдат усвоени за инвестиции към 2 млрд. лева. Над 80% не се изпълнява планът за насърчаване на инвестициите.
През годините на прехода се влоши структурата на българската икономика. Относителният дял на услугите в добавената стойност вече достигна 66% при 30,6% през 1990 г. Това показва, че инвестициите се влагат преди всичко в непроизводствена сфера. И това не е случайно. Печалбата тук за разлика от производствените сектори се реализира в съвсем кратки срокове.

Факторът време е с решаващо значение

Управлението на инвестиционния процес е една сложна материя, свързана с разработване на качествени финансови проекти. В първите години на стартиране на процедурата за ползване на средства от паричните фондове на ЕС у нас се срещнаха сериозни трудности по разработване на годни проекти. Още в началото на прехода поголовно се ликвидираха проектантските институти. Това създаде определен вакуум в проектното дело.
За управлението на цялостния инвестиционния процес са необходими добре подготвени специалисти. За съжаление в годините на прехода на отговорни длъжности се назначаваха лица без необходимата квалификация и трудов стаж. Така за ръководители на национални икономически структури се назначаваха юристи, философи, филолози, социолози, счетоводители и други подобни персони. При това положение е вярна тезата на един наш държавник, който казва, че сега не е необходимо да си образован, а да си смел. За да се избегне тази аномалия, рано или по-късно ще се наложи да бъде регламентирана административна система за назначаване на министри и други лица от публичния  сектор - притежаване на необходимата професионална квалификация и година за придобиване на трудов стаж по специалността. И в тази област е необходимо да настъпи промяна. Нашият народ вече прояви признаци на несъгласие със съществуващото статукво. На последните президентски избори и на референдума той по категоричен начин изрази своята воля за промяна.
Излизането от коловозите на икономическата, социалната и демографската криза не е по силата на една политическа сила (партия). В сегашните условия не е възможно и формирането на еднопартийно правителство. Налага се коалиционният модел на управление в рамките на ограничени политически субекти.
Необходимо е да бъдат обединени усилията на всички политически партии

в името на националната кауза

и просперитета на България. Най-важната предпоставка за това е да се преодолее синдрома - злобата и омразата. Ако това не стане, тогава нищо добро не ни чака.
Разнообразието на финансовите ресурси определя и различни носители на инвестиционния процес. При това разнообразие на системата е целесъобразно да функционира един център, който:
- Да направлява, координира, помага, контролира и отчита вложените финансови ресурси в инвестиционната система при спазване правилата на пазарната икономика.
- Да установява степента на възвръщаемост на вложените капиталови разходи. Това се отнася за публичния сектор.
Основен оценъчен критерий за дейността на политиците и държавните дейци би следвало да бъде какви реални действия са провели за повишаване на жизнения стандарт и намаляване на безработица, корупцията и престъпността, а не колко стратегии са направили и колко пари са похарчили за това. Анализ за състоянието на инвестиционната система показва, че проблемът с инвестициите в секторите на производството трябва да се изведе в стратегически приоритет за реализиране в един краткосрочен хоризонт. Ако това не се сбъдне, тогава ще продължаваме да бъдем в блатото на социално-икономическата криза.

*Авторът е експерт по икономика и финанси

 

 

Общество

  • Едно към едно
    29. Март 2017 62
    16
    0

    Корнелия НИНОВА: Както обещахме в нощта на изборите, излязоха окончателно резултатите, тук сме, за да представим нашите изводи и да зададете всички въпроси, които искахте в нощта на изборите. Още веднъж благодаря на всички българи, които упражниха правото си на глас. Благодаря на онези 955 хиляди, които подкрепиха нашата партия и коалиция. Резултатите за нас са следните:
    Най-добрият...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"