"Кучета" на Богдан Мирика гледаме на "София филм фест"

"Кучета" бе излъчен в конкурсната програма "Особен поглед" като "обещаващ дебют, който умело смесва криминалния жанр с елементи от уестърна, представяйки конфликти в съвременна Румъния". Творбата е копродукция между Фpанция, Рyмъния, Бългаpия и Катар, като продуценти от българска страна са Стефан Командарев и Катя Тричкова ("Арго филм"). Продукцията е осъществена с подкрепата на ИА "Национален филмов център", информира Светлана Дамянова от пресофиса на СФФ.
"Зачетох синопсиса и историята за уестърн, който се случва в румънската Добруджа, възбуди интереса ми", споделя Стефан Командарев. По думите му се търсят специфични истории от една държава, които обаче да срещат разбиране по цял свят. Трябва да вълнуват хора от различни култури. "Кучета" е заснет по мексикански начин, но историята си е наша, абсолютно може да се случи и в България, смята Командарев. Той допълва, че копродукциите не са формула за всичко - всяка изисква различен подход. Международните копродукции са важни, когато искаш да направиш нещо с малко по-голям бюджет и по-голяма сложност на изпълнението. Но едно от добрите неща, които се появиха в последните години в Националния филмов център, е сесията за нискобюджетни и за късометражни филми.
Богдан Мирика е редактор, писател и копирайтър, който започва режисьорската си кариера през 2011 г. с късометражния филм "Bora, Bora", отличен с наградата на журито на Европейския филмов фестивал в Анже. Пълнометражният му дебют "Кучета" е носител и на Голямата награда на международния фестивал в Клуж, Трансилвания, отличия от Сараево, Стокхолм, с номинация за Европейско откритие на годината от ЕФА 2016 г. Филмът е разказ за продажната човешка същност, а главните герои водят вътрешна война със себе си. Един млад румънец се връща в селото на дядо си, когото е наследил. Твърдо решен да продаде големия и пуст имот, той е предупреден, че дядо му е бил местен криминален бос и хората му няма да се откажат от земята, на която развиват контрабанден бизнес.
Имах някакво чувство, спомени от детството ми на село в Румъния, които винаги съм носил у себе си, разказва Мирика. Понякога в летните нощи бях свидетел на жестоки спречквания между местните. Това, което ме озадачи, не беше самото насилие, а че се възприемаше като нещо нормално. В цялата тази свирепост и липса на морал имаше нещо наследствено. И точно за това разказвам в "Кучета", добавя Мирика.