Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

22 Юли 2017 | Събота
 
вход регистрирай се

На първа страница

Портрети

Вдъхновението Анна Томова-Синтова

Тя е примадоната, с която Херберт фон Караян създаде исторически спектакли и записи, завещани на бъдещето като най-значими творения

11. Януари 2017 , брой: 7   438   0
Снимка

Снимки Личен архив

Д-р Магдалена Манолова

Примадона със сърце, чистосърдечна и човечна, първокласна дама без преструвки. Така светът на операта помни Анна Томова-Синтова, такава е тя и в своята зряла възраст. По повод нейната 75-годишнина немската критика припомня, че българското сопрано е не само една от големите примадони от 70-те до 90-те години на миналия век, но и това, че тя е "последната Дива на Караян". Маестро Караян, с когото Анна Томова работи почти 20 години, завещава на българското сопрано мисията да предаде техния опит на бъдещето. Нещо, което маестра Синтова прави и в своята житейска зрялост на различни географски ширини - от Япония до Великобритания, Германия, в  цял свят. Немската преса подчертава, че Анна Томова пее и днес всеки ден. Защото пеенето за нея е начин на живот, въпреки проблемите на възрастта, въпреки всекидневните грижи за болния й съпруг Алберт Синтов, неин верен спътник в живота.
Когато Анна ми се обади в края на 2016 г., топлият й глас звучеше някак много развълнувано. Сподели мисли за последните си майсторски класове в Берлинската щатсопера през септември и през  ноември в Оперното студио на Байрише щатсопер в Мюнхен. С особен ентусиазъм говореше за впечатленията си от поколението на възраст около 20 години, в което тя открива много вдъхновяващи за бъдещето на операта качества, защото е усетила, че то е заредено с различна енергия от познатото досега. Спомням си, че още на първите си майсторските класове у нас Анна направи интересни анализи за тези, с които работи. Тогава  излезе за първи път на родна сцена с младите таланти в концертното изпълнение на "Сватбата на Фигаро". Събитие, на което бях изпълнителен продуцент и автор на сценария, нещо, което  постави началото на последващи проекти. В  Моцартовата 2006 г. Анна избра да сподели своя опит с младите, което продължи в поредните големи уроци на маестра Синтова на нейните майсторски класове в София. 
Да общуваш с Анна е истинско щастие, радост от едно топло човешко общуване и висок професионализъм, който определя верния път за постигане на желаното. Нещо, което се случва в нашите общи проекти вече години наред. Бях поканена да подготвим празника за 75-годишния юбилей на Анна Томова в рамките на 47-то издание на Фестивала на оперното и балетното изкуство в Стара Загора м.г. Избрах нейните звездни мигове от най-големите сцени, разтварящи завесата за тяхната Анна, която малцина са имали щастието да изживеят в големия свят на операта. Едно  необикновено пътуване в златните години на операта от сцените на Миланската скала, Метрополитън, Залцбург, Токио, Женева, когато "примадоната със сърце" приема овациите на публиката от цял свят. Примадоната, с която Херберт фон Караян създаде исторически спектакли и записи, завещани на бъдещето като най-значими  творения, родили се от двуединството на две личности, намерили своето неповторимо духовно общуване в сътворяване на шедьоврите на човешката цивилизация.
Неслучайно властелинът на музикалния свят от втората половина на миналия век, очертал и създал новите измерения в световната класика, избира родената в древните земи на Тракия Анна Томова-Синтова. Той е усетил душата й, която носи духа на родния край, интелекта, който прави възможно общуването им и взаимното обогатяване. Защото да откриеш в другия това, което би искал да постигнеш в един общ процес на работа, какъвто е оперният занаят, и да постигнеш във времето това, което искаш да предадеш на бъдещето, е истинско щастие и късмет. Анна предава опит и знания на младите не само защото е обещала на Караян да прави това, но защото го разбира като своя мисия в живота. Мисия, особена важна в съвременния свят.
Притихналата зала сякаш изживя в двучасовата прожекция един особен емоционален катарзис, събудил у тях емоции, заспали в сивотата на всекидневието. С тяхната Анна те пътуваха из магичния свят на операта, завъртя се кръгът на големите човешки страсти - любов и безнадеждност, ревност, молитвеност и чувство за вина, все емоции, избледнели във всекидневието ни. Всеки сякаш събуждаше в тъмното пространство своя спомен със своята Анна, толкова позната и толкова различна, непозната. В подобни моменти осъзнавам какво означава всяка подобна среща с личностите, които светът обожава, които изписват страници за родния край в световната история, родния град, който е стаил в себе си своята обич и спомен. Това са моменти, които са нещо повече от едно състояло се събитие. Това е общуване, което стопля сърцата и зарежда с енергия и сили да се преодоляват трудностите, особено в безвремието, в което живеем. Времето, когато технологиите са завладели човешкото съзнание, когато изкуството вече не е начин на живот, когато душата страда, изгубила се в забързания свят, отдалечил се от разбирането на древните гърци, че човекът мярка е за всичко.
Обичта за Анна придоби нови измерения. Изкуството наистина отваря сърцата на хората, пробужда вярата в светлото и истината. Нещо,  което Анна Томова често споделя в разговори. Както и това, че когато е на сцената, усеща този магичен кръговрат - от сърце към сърце. Мисли на Анна, които всеки път оживяват с нова и нова сила. Тази среща с Анна от екрана припомни факта, че тя е един от най-записваните гласове в грамофонната и видеоиндустрията от миналия век. Може би не само защото този "меден, топъл глас" омайва, но и защото топлото сърце и богата душа внушават емоции, вълнуващи и незабравими, в опасна близост в близък план, като на кино. Анна е артистка, която внушава без какъвто и да било сценичен патос любовен екстаз, болка, гняв, радост, пълната палитра на човешките емоции, истински като в живота. Всичко това е в слънчевата й усмивка, искрящите сини очи, магично приковаващи те, във всичко, което извира от сърцето. Неслучайно избрах за начало на прожекцията заразяващата й усмивка и поклон пред препълнената зала на Метрополитън опера на концерта, посветен на стогодишнината на първия американски оперен театър. Тогава е издадена юбилейна марка с лика на българската артистка, привилегия, която означава нещо повече от признание, означава осмисляне на голямата личност и приноса й в световния оперен театър.
Примадоната със сърце, гласът й, толкова характерен и красив, излъчващ човешка топлота, заразява публиката, партньорите и оркестъра. Думи на Караян за човешката топлота на великата примадона, които са отговор за магията Анна Томова, възпламеняваща и днес публиката не само от екрана. Всеки юбилей е повод за размисъл, за това как си вървял по своя път в живота, какво си дал на другите и какво би искал да правиш в бъдеще. Само преди три години Анна Томова прие предизвикателството да се завърне на сцената, от която започва кариерата й - Берлинската щатсопера, в новата продукция на операта на Николай Римски-Корсаков "Царска годеница", постановка на Дмитрий Черняков и с диригент Даниел Баренбойм, в ролята на Домна Иванова Сабурова. Постановка, с която театърът гостува през 2014 г. в Ла Скала. Публиката в Берлин посреща своята любимка с овации, дълго я аплодира, а критиката не сдържа възторга си. "Великата Анна Томова отново на оперната сцена... Гласът е блестящ, тя превърна спектакъла в сензационно музикално събитие... Нейният уникален тембър и драматичен израз, резултат от 45 години кариера, бе голямото завръщане на оперната прима на берлинска сцена." Събитието се случва през октомври 2013 г., а през март 2014 г. отново овации за българското сопрано в Ла Скала: "Анна Томова се завърна в Ла Скала и бе отново френетично аплодирана от публика и преса. Овациите на изправената на крака публика за великата примадона изразиха нейното дълбоко възхищение от портретиране образа на Сабурова..."
Гледах телевизионното предаване на живо от Ла Скала по "Медзо". Героинята на Анна, въпреки малката роля, приковава вниманието. Внушението на нейната героиня доказа, че малката роля може да бъде голяма, когато е пресъздадена от голяма личност със собствен почерк. Гласът й наистина бе удивително искрящ и буди възхищение с начина, по който даде живот на героинята си. Когато духът е толкова необятен, тогава всичко е възможно. Не са много тези, които в тази възраст застават на сцената. Анна явно е извън времето, извън възрастта 72 години. Не само като дух, но и като глас, вокалност и внушение.
Ще припомня споделеното от Анна Томова в немската преса по повод 75-годишнината й, че всеки божи ден тя пее. И с чувство за хумор казва, че до днес нейната първа и неповторима учителка по пеене Катя Спиридонова е нейната всекидневна сутрешна "закуска".
Да пожелаем на Анна да дарява радост и вяра в живота още дълги години! 

В ролята на Виолета в "Травиата" от Верди

Графинята в "Капричио" от Рихард Щраус
 

След концертното изпълнение на "Сватбата на Фигаро" в зала "България", 2006 г., с д-р Магдалена Манолова, изпълнителен продуцент на проекта и сценарист на концертната версия, и Васил Димитров - продуцент
Снимки Виктор Викторов
 

 

 

България

  • Съжалявам, че личното ми мнение се прие за позиция на правителството, обяви вицепремиерът след среща при Бойко Борисов
    21. Юли 2017 141
    292
    0

    "Беше грешка да кажа моето лично мнение, защото то се прие едва ли не като позиция на правителството. Съжалявам за това, че съм си изразил личното мнение, ще се постарая занапред това да не се повтаря". Това заяви вчера вицепремиерът Валери Симеонов на брифинг в Министерския съвет след срещата на синдикатите с министър-председателя Бойко...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"