Меджлисът разреши промяна на конституцията

Турският парламент гласува късно вечерта в понеделник конституцията на страната да бъде променена, съобщи Ройтерс. Предлаганите промени предвиждат по-голяма власт в ръцете на президента. 338 депутати от общо 480 са подкрепили дебат и промени в основния закон. Това са 8 гласа повече от необходимото за старт на дискусиите. Конкретните текстове ще бъдат обсъдени в следващите две седмици.
Според турския министър-председател Бинали Йълдъръм измененията в конституцията на страната ще са добри за целия регион, предаде Анадолската агенция. "Турция има значителни отговорности към региона. Затова и трябва да сме силни и със силна политическа стабилност", заяви Йълдъръм. "Това ще се постигне чрез изменения в конституцията", посочи той.
Припомняме, че настоящата конституция на страната е от 1980 г. и според министър-председателя предложената нова "напълно ще реши политическите проблеми на страната". Ердоган и поддръжниците му твърдят, че Турция се нуждае от силна президентска власт, за да се предотврати връщането на слаби коалиционни правителства като в миналото, но противниците се страхуват, че реформата ще тласне страната към авторитарно управление.
Гласуването показа, че някои депутати от управляващата Партия на справедливостта и развитието и от националистическата опозиция MHP, която подкрепя реформата, не са гласували в полза на законопроекта. Промените трябва да бъдат подкрепени от най-малко 330 депутати в 550-местния парламент, за да бъдат подложени на референдум още тази пролет. Управляващата партия държи 316 места в законодателния орган, а MHP - 39 законодатели.
Според реформата Ердоган ще може да назначава и сваля правителството и да управлява до 2029 година.
Законопроектът е от 18 члена. Дебатите върху всеки член ще започнат във вторник. Управляващите планират да завърши дебата до 24 януари. Планът предвижда президентски и парламентарни избори през 2019 година с максимум два петгодишни мандата, посочва още Ройтерс. Ако проектът бъде одобрен, в рамките на 60 дни ще бъде свикан референдум, което означава, че той ще се проведе или в края на март, или в началото на април.
Междувременно прокюрдската  Демократична партия на народите (ДПН), съобщи, че ще бойкотира парламентарното гласуване по спорното предложение за нова турска конституция, която ще дава повече изпълнителна власт на президента. "Няма да използваме вота си за тази незаконна реформа, докато наши депутати са несправедливо арестувани и са възпрепятствани от изпълнение на задълженията си", написа в туитър говорителят на ДПН Айхан Билген. В момента 11 членове на парламентарната група на партията са в ареста заради предполагаеми връзки със забранената в Турция Кюрдска работническа партия (ПКК).
В понеделник единият от сълидерите на ДПН Селяхатин Демирташ отправи критики към дебатите в парламента. Според него арестът на 11 членове на партията е възпрепятствал възможността им да оспорят новото конституционно предложение, което прави "дебата и гласуването спорно от самото начало". Самият Демирташ също е в затвора по обвинения за връзки с ПКК.