Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

23 Май 2017 | Вторник
 
вход регистрирай се

Глобус

Ще промени ли опозицията дневния ред на Турция?

Страх и опасения за бъдещето са сковали душите на редовите граждани

Зорница Илиева

10. Януари 2017 , брой: 6   487   0
Снимка
Бленуваните от Ердоган повече президентски правомощия чрез промените в конституцията ще "го вкара в голяма клопка", смятат експерти
Снимки БГНЕС

Никой в Турция не оспорва твърдението, че нищо вече не е постарому и че страната е променена след опита за преврат от 15 юли м.г. Не се оспорва и Убеждението, че проблемите се задълбочават, обхващат все повече слоеве от турското общество, което и без това е в стрес от продължаващите терористични атаки по територията на цялата страна. Политическият елит в Анкара си дава сметка за геополитическите сътресения по света и новата международна обстановка след избора на Тръмп и прокламираните от него различни стратегически виждания във вътрешната и външната политика, както и за ролята на Русия на международната сцена след впечатляващата й военна намеса на страната на Асад в Сирия. И доста практично и повратливо обръща кормилото на ориентацията, за да запази тежест в отношения, да притиска, отстоява позиции и поставя условия, но без да прекъсва необратимо стари връзки и съюзни задължения. Всичко в името на собствени национални интереси и стратегически цели в региона и извън него.
Ситуацията в страната след опита за преврат, последвалите чистки и свързаното с тях насилие, терористичните нападения със стотици жертви, преследванията на инакомислещи и политически противници не само съсипват политическия имидж на страната, но и разединяват турското общество до степен, че се рушат устоите на икономическото и социалното равновесие. Трудно се прикриват факти като незапомнен спад на турската лира с 21% след 15 юли м.г., свиване на потреблението с повече от 3%, фалит на фирми в размер на близо 50%, очакван растеж на БВП само в рамките на 2-3% при 5-8% преди, спад на преките чужди инвестиции, растяща безработица, повече от 40% спад на оборота в туристическия бранш и т.н.
На този фон управляващите в Турция водят битки на три фронта вътре в страната - срещу ПКК в Югоизточна Турция, срещу привържениците на Фетуллах Гюлен, движението ФЕТО, обвинено за организатор на опита за преврат, и срещу "Ислямска държава" (ИД), която признава авторство на поредица от терористични атаки на територията на страната. Отделно са битките с политическите противници и турските граждани, които са критично настроени към политиките на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР). В затвори и следствие са стотици журналисти, интелектуалци и членове на прокюрдската парламентарно представена ДПН, включително и Демирташ - един от лидерите й. Но това не променя дневния ред на властта и тя последователно преследва постигането  на поставената от президента Ердоган цел - промяна на конституцията, за да се превърне Турция в президентска република. Така не само неговите правомощия ще се увеличат по законен ред, не само ще има право на нови мандати, не само ще запази преките си връзки със собствената си партия, но и ще се явява на избори за президент заедно с парламентарните, което винаги ще гарантира преливане на влияние от личност към партия и обратно.
Предложението за промяна на конституцията вече е внесено в Меджлиса (парламента), и то заедно с проекторешение за прекратяване на дейността на парламентарната комисия за разследване опита за преврат. Разбира се, че това не е случайно съвпадение. Както казва в специално интервю д-р Айтун Чърай от Измир - депутат от опозиционната НРП (кемалисти), бързото приключване на дейността на комисията за разследване опита за преврат прилича на "бягство от пожар" и неминуемо ще се отрази на обществения живот в страната. От гледна точна на демокрацията било необходимо да се осветли случилото се на 15 юли, но управляващата ПСР не е имала желание за повече дебати, а лидерът на националистическата ПНД Бахчели по средата на работата на комисията повдигнал въпроса за промените в конституцията и с това призовал за прекратяване на разследването. Всъщност за промяна на конституцията са само управляващата ПСР и националистическата ПНД. Задкулисието в Анкара обаче упорито говори, че не цялата парламентарна група на ПНД стои зад лидера си Бахчели и няма да гласува промените. Не бива да се забравя, че на последните парламентарни избори ПНД получи 50% по-малко гласове от традиционно гласуващите за нея, които се преляха в управляващата ПСР. Опозиционната НРП е убедена, че "травмата от 15 юли ще продължим да носим", докато прилагането на т.нар. шокова доктрина от страна на Ердоган, която де факто покрива борбата с ФЕТО, ще му донесе в бъдеще големи загуби. Д-р Чърай не се поколебава да каже, че подкрепата на националистическата ПНД и нейния лидер Бахчели за промените в конституцията, както и "помощта" за спечелване от партията на Ердоган на последните избори от 1 ноември 2015 г., е всъщност "политическо слагачество". Това става в момент, когато редица журналисти в турските медии внушават, че опозиционната кемалистка НРП с лидер Калъчдароолу е "подстрекател на гражданска война в страната".
Сложна е ситуацията в Турция, която през 2015-а се е изкачила на 14 място в индекса на световния тероризъм, а за 2016 г. картината е "още по-страховита". След парламентарните избори на 7 юни 2015 г. досега 423 турски граждани са загубили живота си при атентати, а стотици полицаи и войници са били убити. Социалните мрежи врят и кипят от тревога и възмущение. В цялото турско общество се губи доверието един към друг, твърди в същото интервю д-р Чърай. "Стигнахме до последния изход преди ада", звучи зловещо, но явно обстановката наистина изисква силни думи, за да се приземят управляващите. Лидерът на НРП Калъчдароолу казва, че "промените в конституцията са предателство" и неговата кемалистка партия предлага те да отпаднат от дневния ред на държавата. При сегашните условия Турция "не може да се справи с тази криза", а получаването на повече права от страна на Ердоган чрез промените в конституцията ще "го вкара в голяма клопка". Или както се изразяват образно турците, "държава от един човек ще го направи грешна овца за всичко", т.е. той ще носи вината за всички неудачи в страната. Явно НРП се опитва до последно да предупреди Ердоган за последствията от промяната в системата на управление в Турция. Още повече, че раните от опита за преврат не са зараснали, а чистките продължават. Хиляди хора са уволнени, армия и полиция са оголени откъм опитни кадри, съдебната система и университетските преподаватели са сред най-потърпевшите. Извънредното положение в страната вече два пъти се удължава.
Въпросът наистина е дали някой чува гласа на опозицията и дали тя не е станала беззъба след толкова натиск и репресии? Да позвъни премиерът Йълдъръм на опозиционния лидер Калъчдароолу с предупреждание, че има сигнали за готвен срещу него атентат, дали е проява на загриженост или елементарно сплашване? Казват, че предоставеният от правителството брониран джип на Калъчдалоолу не се ползва от него, но има ли гаранция за сигурността му в страна, където терорът става ежедневие? Където сметки се разчистват по класически начини?
Промените в конституцията без проблем могат да минат в Меджлиса, защото гласовете на управляващата ПСР и националистическата ПНД са достатъчни за целта. Въпрос на чест и достойнство за Ердоган е тези промени да се приемат от народа, защото той винаги е повтарял, че "мен народът ме е избрал и аз изпълнявам неговите решения, на никой друг". Затова ще се организира и референдум в началото на лятото. Това е и причината опозиционната НРП да твърди, че "по този въпрос съдбата на децата ни е в ръцете на ПНД", т.е. ако за промените в конституцията в Меджлиса националистическата ПНД гласува с "не", тогава управляващите от ПСР няма да имат необходимите гласове и въпросът ще може да се отложи за времето, "докато Турция излезе на прав път". Определено НРП отстоява становище, че "това ще е пирова победа за Ердоган и е капан за него", защото "всички грехове от промяната на режима ще се стоварят на неговите рамене". И то при условие, че "държавата и сега е негова". Изходът, който предлагат, е "правителство на националното съгласие", за да се обедини обществото, да се справи държавата с терористичните атаки, да се излекуват раните от 15 юли без насилие, тъй като "нашите проблеми не са от недостатъци в конституцията, а са породени от идеологически грешно ръководство". В крайна сметка за опозицията решенията трябва да са в посока оттегляне на предложението за промени в конституцията и само правителство на националното съгласие може да помогне на управляващата ПСР да излезе от състоянието на пълна загуба на доверие в областта на външната политика, в икономиката, както е на международната арена.
Да, Турция е скована не само от снегове и сибирски студове, необичайни за нея в западните територии и егейското крайбрежие. Страх и опасения за бъдещето са сковали душите на редовите граждани. Светски настроените хора трудно се примиряват със зловещите призиви на имами и консервативно мислещи мюсюлмани (мнозинство в страната!) за "противодействие на неверниците с техните празници, лотарии, комар и алкохол". Надяват се, че варварските прояви на ИД ще доведат до възраждане на светското начало на нация и държава, защото те отвращават с нечовешките си прояви. Но Ердоган запази властта си 15 години именно опирайки се на тези консервативни слоеве от обществото и внимателно създаваше условия за постепенната ислямизация на Турция, убеден, че идеите на "Мюсюлманските братя" от Египет са път за възход и влияние не само вътре, но и извън страната. Именно амбициите за влияние навън, в рамките на бившата Османска империя, за сядане на масата на големите геополитически играчи в политиката са в основата на външната политика на Анкара. Опасенията от нов Сайкс-Пико съвсем не са без основание. Именно затова на преден план изплува винаги и основната заплаха за управляващите в Турция - участието на кюрдите в Сирия, Ирак и в самата страна във военните операции в Близкия изток, което би било шанс за реализация на мечтите им за независима кюрдска държава. Все по-често в турските социални мрежи се споменава думата "федерализация", за да не се произнесе ужасяващото "разделение на държавата", което служи и като мобилизация за обединение под знамето на "една държава, едно знаме, един народ". Трудна ориентация в напрегната обстановка и сложни противоречия. Все пак захвърлянето на мирното решаване на т.нар. кюрдски въпрос в миналото не доведе на този етап до нищо друго, освен гражданска война в Югоизточна Турция. Без значение, че опозицията в Анкара има твърдения, че например по отношение на промените в конституцията управляващите разговарят пряко с намиращия се в затвора кюрдски лидер Йоджалан, а не с парламентарно представената прокюрдска ДПН. Не е ясно дали това са внушения, целящи разделяне на кюрдските общности, изповядващи различни мнения за пътя за независимост. Факт е, че ДПН не участва в дебатите за новата конституция. Отдавна бе обявено официално, че те са против тези промени.
В същото време премиерът Йълдъръм, независимо от сложната климатична обстановка, посещава официално Иракски Кюрдистан, в Ербил разговаря с лидера Барзани и упорито призовава за общи усилия в битките срещу общия враг "Ислямска държава". Поставя знак на равенство между ПКК и военните организации на сирийските кюрди (YPG и PYD) и  обещава подкрепа и сътрудничество във всички области. Подчертава в обща пресконференция с Барзани, че както ИД, така и ПКК, и ФЕТО не са проблем само на Турция, а и на Ирак и Сирия. Това според него е въпрос на сигурност и за Турция, и за Ербил, и за централната власт в Багдад. Точно в това той убеждавал "нашите европейски и американски приятели", които трябвало да разберат, че Анкара няма да разреши да се приеме за свършен факт присъствието и условията на кюрдските военни формирования в Сирия, които се считат за разновидност на ПКК. Барзани е по-лаконичен и прецизен с думи като "имаме нужда от подкрепа в борбата срещу терористите и искаме сътрудничество във всички области". Толкова!
Турция тъче на всички фронтове на международната сцена, воюва на 3-4 фронта в страната си, но наблюдателите по цял свят се питат дали това е по силите на една държава, дори и тя да е с амбициите на Анкара? Едва ли, но знае ли някой докъде може да стигне човек като Ердоган, както и накъде ще се наклонят везните в условията на новия световен ред? Важното е тревогите на редовите турци да не преминават границите, че тогава и ние ще трябва да предприемаме "шокови терапии", защото някои трудно се ориентират в новите международни ветрове.

Обществото е в стрес от нестихващите терористични атаки в Турция
 

 

 

Глобус

  • Всеки интернет потребител избира сам на коя страна да застане
    23. Май 2017 98
    75
    0

    Безпрецедентна по своя размер - така ръководителят на Европол Роб Уейнрайт определи заразата с вируса WannaCry (WannaCrypt, WanaDecrypt0r). Първата атака с WannaCry в Европа бе извършена в петък, 12 май, и порази редица институции, заводи и фирми. Вече са засегнати над 200 000 компютъра в повече от 150 държави. Статистиката към момента се води от...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"