29 Март 2024петък02:16 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Белетристика

Кольо Георгиев на 90 години

Колко хубаво е, че съм се родил

/ брой: 4

visibility 31

Кольо Георгиев


Кольо ГЕОРГИЕВ е роден на 26 декември 1926 г. в с. Голямо Ново, Търговищко. Бил е редактор във в. "Работническо дело" и кореспондент в Москва, журналист в Радио София. Драматург на Младежкия театър, директор на Театър София. От 1991-1993 г. е председател на Съюза на българските писатели и на агенция "София-прес".
Автор е на сборниците с разкази "Най-хубавото на този свят", "Лека нощ, татко", "Болка отляво", "Сбогом на белите лебеди" и др.; на пиесите "Съдии на самите себе си", "Четвърта-пета степен по скалата на Рихтер" и др.
Носител е на Вазовата литературна награда и наградите "Елин Пелин" и "Йордан Йовков".


Изтръпвам от ужас, само като си помисля, че е могло и да не се родя. В такъв случай никога не бих вкусил топъл хляб със сирене, не бих играл на прескочикобила и разглеждал книги с картинки... Без тия работи животът не би бил абсолютно никакъв живот.
А могло е и да не се родя, защото тате дълго време не знаел дали мама го харесва. Той по всякакъв начин се опитвал да провери това и все не успявал.
Веднъж двамата се връщали от училището на съседното село, защото нашето училище не било още построено, и като минавали покрай един изоставен кладенец, татко рекъл на мама:
- Какво ще кажеш, ако вляза в кладенеца?
Попитал нарочно, защото решил, че ако мама го харесва, ще отговори "не" Но тя рекла:
- Твоя си работа.
- Ама искаш ли? - повторил тате.
- Ако аз исках, щях да вляза, без да питам никого. Щом искаш, влез, защо питаш мене? - отвърнала мама.
След този отговор тате решил, че мама не го харесва, но все пак в кладенеца трябвало да влезе, защото тя могла да го помисли за страхливец. Като слизал по хлъзгавите камъни, поискало му се мама да го помоли да излезе. Но тя не го помолила. Слязъл до дъното, почакал и зацапал с един крак във водата, мама да помисли, че той се дави. Тя пак не го помолила. Ако бях на негово място, щях да викам и тя непременно щеше да дойде, но тате не се сетил. А през това време мама вадела тръни от петите си, защото тогава на училище ходели боси, само зиме обували цървули. Като излязъл от кладенеца, тате казал:
- Видя ли, че мога?
- Голяма работа - отвърнала мама. - Като река, и аз ще сляза.
- То не е женска работа - казал тате.
- Брей - възразила тя и се спуснала в кладенеца.
А тате се надявал мама да падне във водата и да го извика на помощ. Но се уплашил, че сам не може да я извади и почнал да й се моли:
- Излез оттам! Излез, ти казвам! - И за да не си помисли мама нещо, веднага рекъл: - Излез да си ходим, че вкъщи ме чака работа.
- Мене тук ми е хубаво - смеела се мама от кладенеца. - Който има работа, да си заминава...
И нощно време ходел на гробищата и се подписвал с тебешир върху кръстовете, и на десет разкрача пред бързия влак пресякъл, и какво ли още не правил, но мама никога не го спирала, щом той си наумял нещо. Накрая разбрал, че не го харесва, и решил да направи тъй, че непременно да го хареса.
Почнал да чете книги и да й разказва прочетеното, Толкова много четял, че и по пътя, и на нивата, и с биволиците на паша хората все го виждали с книга. И като не знаели защо чете толкова много, почнали да го одумват:
- От това момче човек няма да излезе - казвали едни.
- Това момче с тези книги ще ослепее и ще ходи с тояжка да проси - предричали други.
- Това момче един ден ще подпали селото - думали трети и съветвали дядо и баба да напердашат тате хубавичката, за да се откаже от книгите.
А мама пак не казвала, че го харесва. И като не му идвало вече наум нищо, веднъж тате намазал бузите си с червило и се явил пред мама, въобразявайки си, че начервен е по-красив и ако такъв не го хареса, изобщо няма да го хареса никога. Мама почнала да се превива от смях.
- Сега вече за бостанско плашило ставаш - казала тя.
Тате изтрил червилото с ръкав, намръщил се и с отчаян глас попитал:
- Искаш ли, или не искаш да се оженим, като станем големи?
А мама му зашлевила една плесница, казала: "Не те е срам", и побягнала. Тате напуснал село и отишъл чирак в Балкана. Оттам го взели войник, а баба оженила мама в друго село. Мама плачела и не искала да иде в чуждото село, защото не харесвала мъжа си, но баба казвала:
- Харесваш го, как да не го харесваш! Той е богат и имотен - кой не харесва такъв човек?
- Не го харесвам, пък ако ще да е най-богатият в света. Аз харесвам Георги. - Мама викаше на тате Георги, и другите така му казваха, само аз го наричах тате.
- Намерила си кого да харесаш! - отвръщала баба. - Малко сте в къщата ми дрипли, сега и един дрипльо да доведем. - Баба наричала дрипли четирите си дъщери, защото през войната дядо бил убит и тя сама не смогвала да спечели пари, та да им купува нови дрехи.
Значи мама харесвала тате, но искала той сам да се сети, а тате не се сетил. Заблудила го най-много мамината плесница. Ако аз бях на негово място, никога нямаше да сгреша. Защото, като бях във второ отделение, едно момиче ми хареса и аз, щом разбрах това, го набих.
В казармата тате отишъл с цял куфар книги, но след няколко месеца го запрели в шуменския затвор, защото разказвал прочетеното на своите другари. Докато бил в затвора, маминият мъж го засипала пръст в една кариера и той умрял. Мама се завърнала от чуждото село, а тате от затвора и тогава тя му казала:
- Глупчо, глупчооо, толкова да си бил сляп да не разбереш, че те харесвах!
На тате никога не се казва глупчо, но на мама тате не й е тате и той не се разсърдил. А когато попитал: "Искаш ли да се оженим", мама този път не го зашлевила, а отговорила, че иска. Баба - и тя нямало нищо против, казала:
- Тъй разбрах: бедният взема бедна жена от любов, а богатият взема бедна жена за слугиня. Бедният ламти за живот, а богатият за имот. Вземи я, Георги, пък гледай да е все засмяна, че тя си отплака.
Мама много плакала в чуждото село, защото там онези хора й натяквали, че ядяла много и искала да навакса онова, дето отгладувала при баба. И когато овдовяла, цяла година не я пуснали да се върне на село, за да изплатяла изядения в тяхната къща хляб.
Мама и тате решили да се оженят, но сега пък дядо - татевият баща - не се съгласил. В затвора тате се харесал на дъщерята на адвоката си, Лиза, която говорела, че най-свестните хора ги държат под ключ. Тя не била голяма красавица, но имала цяло кринче пари и казвала, че ако тате се ожени за нея, ще го изучи в чужбина, ще го направи голям човек, а на дядо, който държеше бозаджийница, ще дигне хубав дюкян в село. Дядо казвал на тате:
- Лиза и никоя друга! Лиза или гробищата. Ако скършиш волята ми, ще те убия! - И нарочно пред тате почвал да пълни ловджийската си пушка.
Като си помисля за тоя случай, просто намразвам дядо. Значи той искал да не се родя, пък после говореше, че душа давал за мене. Но тате не послушал дядо и една вечер пристанал на мама.
Лиза, която дядо повикал с телеграма, същата нощ пристигнала с влака от града, изсипала пред дядо две шепи жълтици и казала:
- Ако ми върнеш Георги, всичките са твои. И тези, и другите, дето ги имам вкъщи.
Дядо откачил пушката от гвоздея на стената, препасал патрондаша и казал на Лиза:
- Ще го имаш! Жив или мъртъв, ще го имаш!
- Жив го искам, жив! - разплакала се Лиза.
- Жив за тебе, мъртъв за тях! - казал той и тръгнал за бабината къща.
Чудя се на дядовия ум. Защо толкова са му били притрябвали парите на Лиза! Парите са нужни, за да купиш боза, ножче "рибка", градски панталонки, свирка... А дядо беше бозаджия и можеше да пие боза без пари колкото си иска, пък другите работи за какво му са - нали е дядо? Тате казваше, че парите завъртат ума на човека. Сигурно същото е станало и с дядо, щом не е проумял такива прости неща.
Той почукал с пушката на бабината порта, а тате, като го усетил, скрил се в градината.
- Да излезе Георги! - заповядал дядо, когато баба се обадила.
- Георги каза, че няма да излезе - отвърнала баба.
- Да дойде да поговорим - настоявал дядо.
- Той каза да заръчаш на мене каквото имаш да заръчваш - отвърнала баба.
- Него искам да видя аз. Веднага отваряй вратата, а вие, женорята, бягайте, дето ви очи видят, че не отговарям за себе си! - Дядо заудрял портата, но тя била здраво залостена и не се отваряла. Той още повече се ядосал и почнал да вика: - Голям леш ще падне! Много кръв ще се пролее тази нощ!
Блъскал, викал, що глас му държи, но разбрал, че нито тате ще излезе, нито вратата ще се отвори, и от яд дигнал пушката и почнал лудо да стреля във въздуха. Изпразнил целия патрондаш. След изстрелите женски писъци огласили цялото село. Мъжете помислили, че е обявена мобилизация и вдигнали жените си да ги стягат за война...
Като съм се родил, мама много искала да се сдобри с дядови, но той и дума не давал да се отвори за такова нещо. И все пак веднъж, тогава съм бил на четиридесет дена, мама ме взела и право у тях. Минали край дюкяна му, отворила портичката и влязла, без да повика. Баба, като ни видяла, заплакала от радост, въвела мама вкъщи и рекла:
- Старият е много сърдит, но като види рожбичката, сърцето му ще се размекне. Познавам си го.
- За себе си не се плаша, но да не вземе да направи нещо на детето - казала мама.
- Очите му ще издера, само да посегне - заканила се баба и открехнала вратичката, през която от стаята се влизаше в дюкяна. - Желязко - повикала го баба - я ела за малко!
- За какво съм ти притрябвал? - обадил се сърдито дядо. А той забелязал мама на идване и знаел защо го вика баба.
- Ела де, ела!
- Гледай си там работата! Затвори вратата, че става течение!
- Ела де, не ставай такъв!
- Нямам работа там. Затваряй вратата!
- Ела да погледнеш кой е дошъл!
- Който е дошъл, да си отива. Аз никого не съм калесвал.
- Грехота е, бре.
- Грехота не грехота - толкоз. Махни се сега от главата ми!
- Ела, бре! Рожбата на сина си да видиш! - молела му се баба.
- Аз нямам син - отвърнал дядо. - Имам един, но отдавна съм го отписал от тефтера.
- Погледни само през вратата, само главата си покажи! Унука си поне виж! Името ти носи.
- Името ми... - измърморил дядо и някакви чаши издрънчали. Но след малко се показал на вратата. - Е, какво сега - рекъл той, но не влязъл в стаята и не отвърнал на маминия поздрав.
Мама се разплакала.
- Абе, тате - казала през сълзи тя, - какво лошо сме сторили, та не искаш и поздрава ми дори да приемеш? Аз съм едно сираче и не зная какво е да имаш баща. Защо отказваш на едно сираче да му бъдеш баща?
Дядо почнал да сумти, да се мръщи, а баба ме взела от ръцете на мама и тръгнала към него, но се препънала и ако не бил той, щяла да ме изтърве на земята.
- Къде зяпаш, че не гледаш в краката си, мари? - креснал дядо, като ме грабнал от ръцете й.
- Ами да ти го дам, да го видиш... - почнала да се оправдава баба.
- Аз сакат ли съм да вляза? - карал се дядо.
Той ме подържал, погледал ме, аз, види се, нещо съм направил, но какво точно - не помня, и дядо се разсмял:
- Ай на дядо червейчето, ай на дядо пашкулчето - заклатил той глава и почнал да ми смига и да смърка с устни. - Ама то на кого прилича такова, мари? - запитал баба.
- На кого, на тебе прилича. Не виждаш ли, че ти е одрало кожата? Не си ли познаваш смръщеното чело? На тебе прилича, ами на кого...
- Ами, на мене - преструвал се дядо.
- На тебе, тате, на тебе - потвърдила и мама.
- Като е тъй, ха целувай ръка и каквото било, било - казал дядо и без да ме дава на баба, която посегнала да ме вземе, поднесъл ръка на мама и тя я целунала.
И тъй моето появяване на белия свят било одобрено от дядо и аз съм могъл да се радвам на живота като всички хора.
 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ