Къде е късметът

Димитър Бежански

Семейство, мъж, жена и дете. Жената просълзено реже лук, мъжът мрачно чете вестник, едногодишният им син седи на пода и си играе с някаква играчка. Вдъхновено плюе в единствената си играчка.
- Кузмане, време е да направим един празник на нашето сладурче? – започва разговор съпругата.
- Какъв празник? За него всеки ден е празник! Яде, спи и се търкаля по пода!
- Боже, Кузмане! - възмущава се жената. -  Детето вече проговори! Петърчо, я кажи “ма-ма”!
- Мя-мя! - небрежно казва малкият.
- Говори! Чуваш ли! - сияе жената. -  А още не е проходил! И знаеш ли защо не е проходил?
- Щото го мързи! - сумти мъжът и отгръща нова страница на вестника.
- Кузмане! Как можеш да говориш така за собствения си син! Не е щото го мързи, а щото още не сме му направили прощъпалник! А прощъпалникът не е само за прохождане! Той е и да видим какъв път в живота ще поеме детето! Искаш ли, мамо, прощъпалник?
- Иш-кам! Иш-кам! - радостно вдига ръчички малкият.
- Ето, виждаш ли? - вдига показалец жената. - Да му направим прощъпалник, че да видим какъв ще стане! Корумпиран полицай ли, корумпиран митничар ли... Току-виж пък станал корумпиран депутат или корумпиран министър...
- Чакай, чакай! - прекъсва я мъжът. - Защо трябва да е корумпиран?
- Ми, ако не шъм колюмпилян, що ми е тогава пльощапальник!?… - обажда се малкият, удря с юмручета по пода: - Ишкам колюмпилян!
- Видя ли? На мама умничето! - не може да сдържи възторга си жената.
Мъжът бавно сгъва вестника и клати глава:
- Дааа... Ба си и поколението, ба си и държавата! Знаят още преди прощъпалника къде е късметът!