Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

19 Октомври 2017 | Четвъртък
 
вход регистрирай се

На първа страница

Събеседник

Лъчезар Еленков: "Ако не те разберат днес, ще те обикнат утре!"

Бъди човек, дори да си минал през ада, е философията на големия поет.

6. Януари 2017 , брой: 4   670   0
Снимка


Георги Н. Николов


Лъчезар Еленков е роден на 21 юли 1936 г. в Горни Лом, Видинско. Поет, автор на 28 стихосбирки, превеждани и издавани в много страни по света. Носител на редица литературни награди, сред които "Гео Милев", "Михалаки Георгиев" и "Иван Нивянин", Димитровска награда и орден "Св.Св.Кирил и Методий" - първа степен.

- Приятелю, живеем в мътно време на държавен хаос, отказ от изконни национални ценности и духовно обезличаване. Има ли в сивия делник свое място поезията и каква трябва да бъде тя?
- Точно в такова време поезията е призвана да бъде един от стожерите на духовното в човека. Тя е съществена част от националното ни достойнство. Известно е, че най-печалната радост е да бъдеш поет. Останалото не влиза в сметките. До последния написан стихотворен ред! Ако не те разберат днес, ще те обикнат утре! Както при Вапцаров! - българския Исус Христос. Вълшебният език не желае съдник да му бъде делничният разсъдък. Няма голямо, талантливо и актуално творчество, без да е наситено със страдание, обич, болка и вяра.

- Ти си представител на Априлското поколение в българската литература. Как да се възкресят моралните ценности, изповядвани от него - достойнството на обикновената личност, правото й да твори в името на обществото и да вярва в хармонията на бъдещото време...
- Аз съм от Втората априлска вълна. Издадох първата си книга "Отвесни градове" на тридесет години. Да се възкресят моралните ценности, изповядвани тогава, днес е почти невъзможно. Защото в нашето противоречиво световно и вътрешно време молитвите на много народи, според руския поет Велимир Хлебников, са написани на език, неразбираем за молещите се. Днес достойнствата на обикновената личност не се ценят! Уважават се прагматизмът, алчността, жаждата за пари. Кумир е Златният телец! На човека са му необходими неимоверни усилия и мъжество, за да се спаси от социалната проказа и унилото бездуховие. Но въпреки всичко аз вярвам, че в Българско днес се раждат бъдещите му духовни водачи. И сега ги има, но върху тях тежи огромна цензура, която не се забелязва от непросветените. Утре, след социалните и духовните погроми, ще бъде отново светло и достойно. Вярвам в победата на разума. Всеки, който се чувства достатъчно смел и верен на себе си, без да изменя на идеала и хуманизма, независимо от униженията и преследването на властите, ще победи. Блясъкът на фалшивите прожектори и осветените от тях конюнктурни успехи са смърт за талантливия творец. Самотата е мъжество - необходимо, за да се опазиш от съблазните на временния успех.

- Създател си на близо 30 стихосбирки - впечатляващо литературно наследство, което продължава да се обогатява и насища тематично. Имаш ли чрез тях свое общо послание към читателя?
- Аз пиша за хората. Прекланям се пред труда на Човека. И пред волята му да остави следа след себе си. Вярвам повече на хората, които са в основата на гражданската пирамида. Там е нейната сила, съвестта на обществото. А съвестта е разум в разума! Последното е от моя книга, в която това определение е червената й нишка. Бащата на космонавтиката Константин Циолковски във философските си тетрадки пише: "Човекът е духовният атом на вселената!" Това гениално определение ме вълнува много. През 1983 година, след мой рецитал в Москва, във вестник "Литературная газета" бе публикуван следният автограф от мен: "Всеки човек е малка крепост и в същото време безкрайна вселена - със свои чувства, мисли, идеи. Аз обичам да щурмувам тези крепости и, прониквайки вътре във вселените, да ги изучавам - хората, които са около мен." А посланието към читателя е тристишие от моя поема, наречена "Звездно писмо":

Ти си дългото страдание,
Човеко! Преминаваш с изгрева
по цялата обречена земя.

- Поемата "Гранитово" е преведена на шест езика и оценена по достойнство, а наскоро парламентът обяви комунистическия "режим" за престъпен. Ще се откажеш ли от антифашистката тема в творчеството си и на каква цена?
- Днес антикомунистите са неофашисти. Фашизмът е оръдието на Жълтия метал. Понякога най-самоуверените и най-брутални хора в дълбоката си същност са страхливци. Пещерният антикомунизъм в българския парламент не е изключение. Защото Комуната с трите си етични норми - свобода, равенство, братство - ги стряска и в съня им. А синковците искат спокойно да трупат богатства. И колко много ги е страх, че ще дойде Видовден. Не се отказвам от нито един мой написан ред. Още повече - от антифашистките ми книги! През годините поемата "Гранитово" ставаше все по-актуална и необходима. В нея дишат хуманизъм, болка, героизъм, обич и вяра.

- Лирическата повест "Небесна лодка", посветена на Жул Паскин, е нова, различна страница в твоя литературен свят. Възраждането му върху поетичната сцена повик ли е да познаваме забравените личности на България? Или е психологическа интерпретация за таланта, обвеян в противоречивост, крушения и трудни прозрения за същността на изкуството?
- По-скоро е психологическа интерпретация на таланта. Но тя не е изкуство за изкуството. Земна е, въпреки че е озаглавена "Небесна лодка". В зенита сме свикнали да виждаме само слънцето. Опитах да издигна пътуването на твореца не в небето, а в лодката, за която няма непреодолими препятствия. Както в мечтите ни. Тя е философска поема. В нея чрез творчеството и живота на Жул Паскин се изгражда сложният и противоречив образ на всеки истински художник. Копнежът му за духовна промяна, терзанията му в ненаситния копнеж да се постигне съвършенството. Или, както в предговора Владимир Зарев отбелязва, то напомня хоризонт - колкото повече го приближаваш със своята жадна и неопитна неистовост, толкова повече той се отдалечава от нас. Аз само ще добавя, че понякога за това скъпо се заплаща - и в реален, и в преносен смисъл!

- Свидетел си на три исторически етапа и имаш ясни критерии за сравнимост. В каква посока е устремена духовна България на ХХI в.?
- Изгубихме много през последните три десетилетия. Рухването на българската духовност е пагубно за Родината ни. Тя вървеше към възход през втората половина на ХХ век. Творците на България вече бяха създали предмостието за нов Златен век. Симеон Велики пръв прозря, че без духовност не може да се изгради силна държава и устойчива нация. Старобългарската книжнина е неотменимо световно явление. Чрез Кирилицата България даде светлина и самочувствие на народите от Адриатика до остров Сахалин. България - люлката на славянската култура - е съществена част от духовното тяло на човечеството. Ние сме и люлката на европейските ценности. Защо забравяме това? Или нямаме памет, или някои тъмни сили в България изпълняват чужди поръчки и сценарии, за да ни заличат като просветен народ. Образованият е враг на мракобесието. И колко тъжно е, че днес той е на едно от предпоследните стъпала на социалната стълба. И не само у нас! Непросветеният по-лесно се манипулира и става чужда маша. Движението между Изтока и Запада трябва да преминава по мост с двупосочно движение - от нас към тях и от тях към нас. Равнопоставено! Само тогава ще се изгради една справедлива Европа. И не бива да забравяме, че Европа означава широкоока! Това е особено важно и справедливо. А ценностите са родова памет, образование, национално самочувствие, самоуважение, обич към другите, но и на тях към нас. Това е хармонията, останалото е от лукаваго!

- Оказа се, че редица автори с желание се нареждат на хранилката на всякакви отворени и затворени общества, гощавайки ни със закъснял модернизъм и изтъркана "символна" продукция. Издават се в големи тиражи и услужливи клакьори твърдят, че публиката е на колене пред таланта им. Имаш ли думи за порицание към тях?
- С тях не общувам. Някога прелиствах книгите им. Но вече - не! Хигиена на духа! Текстовете им са словесна несъстоятелност. В тях няма житни зърна. Но да ги оставим на времето и забравата. Ръждата е навлязла в душите им и то толкова трайно, че трудно ще се изстърже. Литературата иска саможертва и всеотдайност, а не хватки и трикове, продиктувани от чужди идеи и жажда да се прочуеш. В историята на човечеството подобни личности е имало. Но следите им са се загубили в безвремието. И колко е печално, че днес в България ги подкрепят хитреците, които знаят какво вършат и защо го правят. Колко много майкопродавци и техни послушници шетат днес в духовното поле на България. Жал ми е, че много талантливи писатели загиват от недоимък и безпаричие и не могат да изпълнят това, за което са предопределени от съдбата и светлината в тях. Но вярвам, че ще успеят! Въпреки всичко! Аз написах книгата "Духовна вселена". Тя е за Русия. През тревожния и несъвършен ХХI век духовното възраждане ще дойде от голямата славянска държава. Шест години бях студент в тази необятна страна, а по-късно и директор на Българския културно-информационен център в Москва. Видях, че този велик народ е програмиран да носи духовно начало. Ако прогресивното човечество победи отново зародилото се мракобесие през ХХI век, то духовната светлина пак ще пристигне в Европа и в света от Русия. В разпиляно и неподредено състояние е и една моя публицистична книга, озаглавена "Талантът, наречен Родина". Смисълът й е, че човекът не може да се изяви талантливо, ако не бъде дълбоко свързан с Отечеството, с корените си. Родината е еквивалент на справедливостта, толерантността, разбирателството, автентичността, благородството и обичта, защото Родината е винаги майка, която е предопределена да брани своите деца.

- Каква литература би препоръчал на младите поколения и как да отделят стойностното от мимолетното, фалшивото? Как може да започне изграждането на нов патриотичен постамент в съзнанието им? Защото такъв у нас не съществува и е заменен с неясни евроатлантически "ценности"...
- Да четат и да се учат от класиката - българската, руската, европейската, световната. Там всичко е казано! Европейските "ценности" са заблуда. Всяка духовна ценност е свързана с родната земя и нейната велика мисия - да насажда у човека свои ценности. Който не обича Родината си, не може да обича другите народи и техните успехи. Критериите са ясни - морал, нравственост, обич. Бъдеще без памет за миналото на Родината няма. Поетът не може да бъде грешник. Той или твори, или загива. Пожелавам на младите писатели винаги да ги съпътства въображението. Именно то е господар на изкуството, в частност и на поезията. Да препрочитат публицистиката на Ботев и да надникват по-често в "Символ - верую" на гениалния поет. Да търсят и намират кръговете на сродните души. Защото няма ято без птици. Но и да не забравят, че птиците умират сами. И да помнят, че творчеството преди всичко е пророчество! И най-вече - дързост! Талантът е двубой със себе си - в упор! И както да завърши той, майката на мечтите в своя дом го приютява, макар и победен, за да се изправи отново. Именно тогава идеите на писателя са по-силни от куршума, забраната и забравата.
Като студент си купих многотомно издание на съчиненията на Достоевски. В писмо до брат си писателят споделя, че около него се движат само хора, хора, хора и малко човеци. Напоследък у нас се множат хората, а намаляват човеците! Моята съкровена философия е: Бъди човек, дори да си минал през ада. Този, който идва от страданието, е по-ценен от онзи, който не е минал през него.

 

 

Спорт

  • 19. Октомври 2017 205
    172
    0

    Останалата без лиценз Българска федерация по шахмат (БФШ) е временно изключена от Международната федерация (ФИДЕ). Решението е взето по време на 88-ия конгрес на световната централа в Анталия, Турция.
    Българските шахматисти, както и досега, ще се състезават под флага на ФИДЕ. Създадена е специална комисия, която ще анализира възможността...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"