Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

21 Януари 2017 | Събота
 
вход регистрирай се

На първа страница

Празник

ЧУДЕСИИ ПО БОГОЯВЛЕНИЕ

Тогава всяко изказано на глас в полунощ желание се сбъдва

Йордан Съев

6. Януари 2017 , брой: 4   345   0
Снимка


Според преданието в полунощ срещу Богоявление всяко изказано желание се сбъдва. Трябва само в мига, когато си отива 5 януари и настъпва 6, да си на открито или да си подадеш главата от прозореца, да погледнеш към небето и да отправиш своето желание към Бога.

Вместо глава на шиник - шиник-глава

За Богоявление Цонко Гаруза се готви цяла година. Съдил се е със съседа си Манчо Касаба за една нива и е загубил делото. Затова разчита на Божието провидение. Неговото желание е Господ да му поднесе главата на Манчо на шиник (това е плитък, дървен, кръгъл съд). Едва дочаква края на 5 януари, показва си главата през прозореца и понеже знае, че трябва бързо да произнесе желанието си, обърква се и казва:
- Дай ми, Боже, шиник глава!
Веднага главата му станала като шиник и останала извън решетката на прозореца. Цяла нощ той стои заклещен, едва на другия ден съседите свалят железата от прозореца, но главата на Цонко остава голяма и кръгла като шиник. Така се точи цяла година до следващото Богоявление, когато отправя молитва към Бога да му върне главата в нормално състояние. Но до края на живота му съселяните на Цонко го наричали Шиника. Впрочем и той е спечелил. Водели го по панаирите и му плащали да си показва голямата, кръгла глава. С парите се купил нива... два пъти по-голяма от тази, за която се бил съдил с Манчо Касабата!

Как смятана за бездетна жена, зачева

Пенка Банева е омъжена, но вече шест години няма дете. Ходила е по лекари, пила е всякакви билки - нищо не помага. Затова решава да отправи молба към Бога при настъпване на Богоявление. Точно в полунощ си показва главата през прозореца, поглежда към небето и казва, че иска рожба. По това време оттам минава селският пъдар, чува я и като си преправя гласа, се представя за ангел - пратеник небесен, който ще изпълни желанието й. Поръчва на Пенка да отиде в плевника с една черга и да легне гола на нея. Влиза и той, размахвайки ямурлука си, все едно че са ангелски крила. Обладава я и казва, че след 9 месеца ще се сдобие с рожба. Няма как да не стане - пъдарят има 6 деца, семката му безспорно е много яка, и в неплодородна утроба да проникне, пак ще даде плод. Наистина, след 9 месеца Пенка ражда едно здраво, хубаво момченце, което наричат Божидар, т.е. дарено от Бога.

Избавлението от вълците

Срещу Богоявление през 1726 г. керванджии се опитват да стигнат до град Котел, където да пренощуват. Вали силен сняг, пътят е затрупан и те с мъка и бавно се движат по него. Стъмва се, а градът е още далече. Чува се вълчи вой, скоро се появявят и свирепи, озъбени муцуни, които наобикалят кервана.
На раята е забранено да има оръжие, затова керванджиите носят само дебели тояги. Те разбират, че при такова обкръжение няма да стигнат ко Котел. Правят лагер от колите и каруците, в средата с една от тях палят огън и така държат вълците на разстояние. Малко преди полунощ всички ги наляга силна дрямка и един по един заспиват. Минута преди Богоявление Юрдан, най-възрастният, коленичи на снега, скръства молитвено ръце и отправя взор към небето. Единственото му желание е Бог да ги опази от вълчата напаст. След това и той заспива.
Огънят започва да загасва и вълците все по-плътно приближават заграждението на керванджиите. И тогава върху тях изневиделица се спускат двадесетина кучата-вълкодави. За броени минути повечето от вълците са натръшкани с прегризани гърла, а другите се разбягват. Как са се появили вълкодавите на това място никой не знае. И до днес обаче тази местност се нарича Вълча гибел.

За любопитството се плаща

Точно посред нощ срещу Богоявление селският чорбаджия Темелаки Костанков се показал през прозореца си, за да си изкаже желанието пред Бога. В същото време неговият съсед Боян Несторов даже излязал на двора, въпреки лютия студ, та молбата му пред Бога да се чуе по-добре. Чул я обаче и Темелаки Костанков, а той бил много любопитен, но Боян точно това целял, защото знаел за неговия недостатък. 
Молбата на Боян Несторов била следната:
- Дай ми, Боже, 100 жълтици и ще направя чудо невиждано!
Темелаки толкова се заинтересувал какво може да бъде това чудо невиждано, че цяла нощ го измъчвало любопитството и не можал да заспи. Понеже не вярвал, че Бог може да даде на Боян 100 жълтици, решил той да го стори, само и само да види какво чудо невиждано ще направи. Затова преди разсъмване подхвърлил на чардака на Бояновата къща торбичка със 100 жълтици, само и само да види чудото невиждано.
На сутринта Боян намерил парите и се похвалил на жена си, че Бог е чул молбата му. Тя пък се похвалила на жената на Темелаки и на други съседки, така че скоро цялото село научило, че Боян се е сдобил със 100 жълтици. А Темелаки с нетърпение чакал да види какво чудо ще направи съседа му, просто изгарял от любопитство.
Когато изминал януари, а нищо не се случило, той отишъл при Боян да го подпита какво мисли да прави със стоте жълтици. И понеже Боян се направил на ни лук ял, ни лук мирисал, Темелаки разбрал, че неговото любопитство му излязло много скъпо, а при това чудо невиждано така и няма да се появи. Решил на всяка цена да си върне парите и подал жалба до съдията, в която описал случая, с искане Боян да му върне неговите 100 жълтици.
На съдията тази история се видяла доста съмнителна, но призовал Темелаки и Боян да се явят в съда. Темелаки се подготвил за тръгване, обаче Боян нямал никакво намерение да го последва. Когато чорбаджията го подканил да тръгнат при съдията, Боян му казал, че има само едни вехти дрехи и с тях не може да се яви пред уважаемия съдия. Тогава чорбаджията му дал свои нови и хубави дрехи, но Боян пак отказал да върви при съдията, защото до града било далече, а той нямал кон. Тогава чорбаджията му дал един от своите коне и така двамата пристигнали при съдията.
Той първо наредил чорбаджи Темелаки да говори и той разказал как подхвърлил торбичка със 100 жълтици на Боян и сега иска да му върне парите. Съдията се обърнал към Боян и го попитал за неговия отговор. Боян казал, че чорбаджията е смахнат човек и непрекъснато му се появяват налудничави идеи как неща на други хора са негова собственост, като при това се конкретизирал:
- Господин съдия, вие ако попитате чорбаджи Темелаки на кого са дрехите, с които съм облечен, той ще каже, че са негови.
Преди още съдията да реагира, чорбаджията се провикнал:
- Мои са, мои са!
А Боян продължил:
- Ако го попитате на кого е коня, с който дойдох, той също ще каже, че е негов! И Темелаки пак се провикнал:
- Мой е, мой е!
При това положение съдията решил, че чорбаджията наистина е налудничав човек и прекратил делото. Така хитрият Боян се обогатил със 100 жълтици, а болезнено любопитният Темелаки обеднял с толкова. Но хората от селото дълги години след този случай говорели как на Богоявление Господ чул молбата на Боян и го ощастливил със 100 жълтици.

 

 

Неделник

  • Ботевци
    Измина половин век от славната епопея, когато са събрани средства за построяването на легендарния кораб и така е осъществена една отколешна мечта
    20. Януари 2017 14
    238
    0

    Инж. Георги Мъндев

    Времето бавно отминава, заличава спомените, но може ли да заличи спомените на 1 200 000 български деца, осъществили с труда си една идея, един мираж дори, който няколко следосвобожденски правителства не могат да реализират най-вече заради интересите си. Не е редно да кажа, че през 1966 г. децата са били...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"