Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

26 Март 2017 | Неделя
 
вход регистрирай се

Неделник

Едно наум

Орфей - Христос преди... Христос?

Защо Исус е смятан за наследник, а Орфей - за негов предсказател и предтеча и по какво си приличат християнството и орфизмът

6. Януари 2017 , брой: 4   358   0
Снимка
Орфей омайва с песните си всички животни и хора, както и любимата си Евридика

Пенка Исаева

   
Ние, българите, не обичаме да спазваме стриктно законите, както и строгите църковни правила, поради което ни водят за атеисти. Но дълбоко в душата си сме православни християни, защото искрата за това има далеч по-дълга история. Тя започва още от ранното християнство, въведено в Европа от апостол Павел първо в земите, обитавани от нашите деди. Това става през 46-49 година, по времето на император Клавдий.
Новата религия се разпространява в земите ни със смайваща бързина. Във Филипопол - Старият Пловдив, е имало владика още през I век. Това бил Св. Ерм, който е споменат в едно от обращенията на апостол Павел (Римляни 16-14). Свети Ерм е бил глава на няколко раннохристиянски църкви, а това означава, че доста траки, живеещи във и край Филипопол, са прегърнали новата вяра. Причината за това се крие в близостта на тракийската религия с християнството.
Траките вярвали, че душата е безсмъртна, вярвали в новия живот, който е проповядван и от Божия син. Не е никак случайно, че един от ранните отци на църквата - Св. Климент Александрийски, нарича Христос Вторият Орфей.
Хипотезата, че Исус е посетил нашите земи (някое тракийско светилище, вероятно край Перперикон), където се е запознал с тракийския орфизъм, въз основа на който е изградил учението си, съществува от зората на християнството. Още през II в. философът Целз предположил, че Христос е бил обучен някъде, и то вероятно в тракийските земи. Самото сходство между Исус и Орфей след векове на забрава наново е отбелязано преди стотина години в трудове на психоаналитици от кръга на Карл Густав Юнг. Но никой от тях не е успял да види връзката с тракийския орфизъм по простата причина, че едва преди десетилетия набра скорост и се разви науката тракология.
Орфей и Исус много си приличат. Дори физически. Доказателство за това е първото и най-старо изображение на Спасителя в римска християнска катакомба. Лицевите прилики са очебийни и в множеството иконографии и на двамата. И двамата са млади, самотни в личния живот, учат ученици, с притчи и слово им предават вярата, учат хората на мир, любов и добро. В края на живота си Орфей е разкъсан, а Исус - разпънат. Разликата е нищожна.
Всъщност разпъването на Исус е очевидна заемка не толкова от римските обичаи, колкото от друга, по-стара традиция. Едва ли има съмнение, че Есхил, поет от VI-V в. пр.н.е., е живял преди Христос. Неговата поема "Прикованият Прометей" пресъздава първообраза на Христовата гибел и то почти едно към едно. Прометей е осъден заради хората, защото им е дарил божествения дух - огъня на Хефест. Разпънат е от приятеля си на една скала, който, макар че го прегръща, му набива клинове в ръцете и краката. Не е трудно да видим ролята на Юда, предавайки Христос с целувка.
  
Липсващите години на обучение

Орфей - един от най-прочутите мъдреци и учители на времето си, живял 20 години в Египет, където бил посветен в тайните знания на египетските жреци за устройството на света и законите на Вселената. Връщайки се в родните си земи, той явно е започнал да "преподава" наученото, което не се е понравило на учителите му и те решили да го премахнат. Секретните знания, придобити в далечната страна, били предназначени за избрана група хора, а не за масите. Затова са и опитите да се представи Орфей като "певец", вместо като мъдрец и философ.
Евангелието мълчи за живота на Исус между 12-ата и 30-ата му година. Липсващите 18 години се смятат за велика мистерия около живота на централната фигура в християнството. В езотеричните школи обаче се знае, че е бил при арийци, посветени в шамбала, а големи арийци означава болгари. Доказателство за това открили индийски археолози в брамистки надписи от древен будистки манастир край град Хемис в Кашмир, датирани отпреди 2000 години. Според надписа Исус първо е бил в древните български земи (вероятно край Перперикон), откъдето е почерпил своята феноменална сила, която му позволила да извършва чудеса. След това посетил земите на Индия, където усвоил знания от древните учения на будизма и хиндуизма и така успял да формира основите на християнството.
Доказателства за това твърдение също не липсват и по нашите земи, като например Исусов връх, именуван така от най-древни времена, намиращ се близо до Перперикон, най-старото тракийско прорицалище.

   Какво казват древните автори
 
Кой е бил Орфей? Първи елините имали съобразителността да запишат наученото от траките, а и защо не и да го представят като свое знание. Римляните пък преписвали от елините и от свитък на свитък нещо е останало чак до днес. Така легендата за обожествения митичен тракийски владетел-певец е достигнала до нас благодарение на Овидий, който в своите "Метаморфози", книга 10-а, ни разказва неговата легендарна история.
Учението на орфиците се разпространявало тайно, като включвало цяла система от правила за отношение към себе си и към другите, всевъзможни забрани за определени храни, дрехи, постъпки, за да можел посветеният да е сигурен, че безсмъртната му душа ще иде в Отвъдното "чиста от средата на чистите". Аристотел казва нещо, което звучи познато, но все пак е написано през четвърти век преди Христос:
"Орфей над всички проповядваше идеята за братство на човеците"!
И още споменава девиза на Орфей, който бил:
"Помощ на слабите, утешение на страдащите, надежда за всички!"
Вълшебните умения на тракийския певец разкриват в произведенията си още Еврипид, Симонид, Аполоний Родоски, митографа Конон, както и римските писатели Вергилий, Хораций, Овидий, Проперций, Сенека... Всички те говорят за него като за реално съществувала личност, макар и преминала в митологията, и го определят като...  "Онзи, който е изнамерил мистерийните посвещения!"
Бил син на речния бог Еагър, тракиец по род, и музата Калиопа, "създал стиха, свързан с героичната стъпка, а с лирата си омаял непреклонната душа на неумолимия Хадес". Намерената плочка в старозагорската Августа Траяна, град от времената, когато земите ни са били известни като "коневъдна Тракия", представлява посветителна епиграма в чест на Орфей.
Като знаменит тракиец Орфей заслужено се е радвал на религиозна почит по нашите земи, образът му е бил сечен върху монети, а във Филипопол е имало издигната негова статуя, толкова съвършена, че е включена от Калистрат в неговото описание на прочути статуи, направено през III в. сл. Хр. За тази статуя говорят в свои произведения още и Лукиан, и Павзаний.
                                      
 Последните думи на Исус са на тракийски?

Повечето учени ни уверяват, че Спасителя говорел на арамейски език, дори Холивуд направи филм на арамейски, продуциран от Мел Гибсън - "Страстите Христови". Ето как е на арамейски фразата, казана от Исус на кръста:
34. А на деветия час Исус извика с висок глас: "Елои, Елои, лама савахтани?"
Което значи: "Боже Мой, Боже Мой, защо си ме оставил?"
 На арамейски думите на Исус се четат по следния начин:
 E-LEE E-LEE L-MAA-NAA SAA-BAACHTAA-NEE
Някой неук преписвач е записал дословно думите и се получило познатото ни:
"Елои, Елои, лама савахтани."
А ние, българите, бихме прочели този арамейски текст така: ЛЕЛЕ, ЛЕЛЕ, МААНА СА БАЩА НИ, което ще рече: "Боже, Боже, остави ни баща ни".
Защо арамейците изписват последните Исусови думи на български? Единственото обяснение е, че това е родният език на Христос. Тези негови слова са останали непреведени от арамейските преписвачи, което е пряко доказателство, че Исус не е говорел на арамейски. Добре известно е, че в екстремни моменти човек проговаря на родния си език, така направил и Спасителя.
На всички езици "Леле, Леле, маана са баща ни!" няма никакво значение, освен на български. Преводачите са се постарали да дадат колкото се може по-точен превод и така до нас е достигнало през гръцки и латински прословутото: "Боже, Боже, остави ни баща ни!"
В Библия Вулгата този текст е написан така: "Eloi, eloi, laama sabacthani". Тук думата "баща ни" е написана правилно от някой латински писар.
Непреки доказателства за това, че Исус Христос произхожда от древните българи, е и доклад на прокуратора на Юдея Пилат Понтийски, който предава Спасителя на тълпата на Разпети петък. В доклада си до римския император по онова време Тиберий, Пилат пише, че Исус не е евреин и носи косата си на плитка, което е в противоречие с юдейската традиция, според която косите падат свободно на раменете. Плитки са носили прабългарите или по-точно местното хунорско население, живеещо по това време в Галилея. Освен това самите евреи преди 2000 години са смятали родата на Христос за езичници.
Английският историк Ф. Фарар твърди, че апостолите Яков Младши и Яда Старши не са евреи. Tе обаче са братовчеди на Исус по майчина линия и това е друг аргумент в подкрепа на твърдението, че във вените на Спасителя тече българска кръв.
Българи са и единадесет от дванадесетте апостоли, твърди Катерина Билай. Само Юда Искариотски според нея е юдеин. България е най-близо до Бог и нацията ни е сред най-интелигентните в света, допълва още руската графиня, във вените на която тече немска, украинска, руска и българска кръв.
 
 Артефакти, открити по българските земи

1. Златната Орфеева книга е изложена в Националния исторически музей през 2003 г. в София. Състои се от 6 страници, изработени от 24-каратово злато с размери 5 на 4,5 см, свързани със златни пръстени. Текстовете, издълбани на златните пластини-листове, съдържат формули, които се тълкуват като свидетелство за мистерийни обреди, както и рисунки на ритуален тракийски котел, кон, конник, сирена, лира и войници.
Според археолозите това е най-старата, съхранила се книга на света, създадена 600 г. пр. Христа. Съдържанието на книгата (на клинографско писмо, разпространено сред траките) подсказва, че тя е направена във връзка с погребението на аристократ, изповядващ култа на Орфей. Гръцкият философ Питагор е популяризирал тази култ, "роден" в Тракия, в Южна Италия и съседните племена.
Орфеевата книга била намерена преди 60 години от войник, работил при прокопаването на канал около река Струма. Тя е дарена доста по-късно анонимно от 87-годишния й собственик на Националния исторически музей. Типично по български, разбира се, в момента това безценно съкровище се съхранява в мазето на НИМ.
Може би тук е мястото да се спомене, че  изследователят на древни писмености проф. Харал Харман от Финландския Институт по мултилингвистика докладвал на международен симпозиум, че най-древните писмени знаци в света са открити в България. Според него те са по-стари с около 2000 г. от смятаните досега за най-древни писмености, открити в Египет, Месопотамия и Китай.
2. Орфеевият кивот с една плочка, смятан за първия в света, се съхранява във Врачанския исторически музей. Намерен е през 60-те години на миналия век от археолога Богдан Николов при разкопки край село Градешница. Според учените обаче находката е отпреди 7000 години, но лингвистичният анализ на плочката и на кивота показва, че се касае за тракийска писменост, предхождаща египетското пиктографско писмо с 2000 години!
Според д-р Гайд "от буквалния превод на пиктографския текст върху оброчната плочка в четвъртия ред пише следното:
"Боже, който си в храма, бъди ми защита (или "Храмът Божи е моя защита"). При сравнение обаче с последните изследвания при търсене на съответните произношения на йероглифите на думите в египетския език излиза нещо изненадващо. Йероглифът, употребен в плочката от Градешница и означаващ "Боже, който си в Храма" (или "Храмът Божи"), се състои съответно от йероглифа "Бог", който се произнася "Нути", и йероглифа "Храм", който се произнася "Орфей" или "Ерфей" и затова може да се преведе едновременно и като име на праотеца Орфей! 
Именно това произношение е запазено и до днес в бохарския (северноегитепски коптски) диалект, който се употребява и до днес в литургията на Коптската египетска православна църква! Тъй като оброчната плочка от Градешница представлява законов договор, т.е. Завет между Бога и човека, и тъй като своеобразният подпис с пиктографското име на тракийския патриарх Орфей е гравирано върху нея, тя вече може да бъде разглеждана като плоча на Орфеевия (или Орфически) завет между Бога и тракийския народ, аналогична на двете плочи на Моисеевия завет между Бога и еврейския народ, записани в Тората (Петокнижието на Моисей) хилядолетия по-късно. Това дава основание плочката на Орфеевия завет, в лицето на оброчната плочка от Градешница, да бъде смятана и за първата плоча на Първия завет между Бога и човека в цялата световна история на цивилизацията и религията!
Така че според д-р Гайд, "Орфей пръв предсказва за идването на Исус Христос - Орфей е предсказателят и предтечата на Христос". Д-р Гайд подчертава, че древното писмо на траките било пиктографско (образно), а не фонетично (звуково), което означава, че всеки друг народ е можел да го приеме от тях, независимо какъв език и диалект е говорел.
3. Сега за тракийската библия "Бесика".
"Досега се смяташе, че оригиналът на Библията е на гръцки език, но това е доста нелепо. Ние изследвахме дали Тракийската библия не е по-древна, казва д-р Гайд, още повече че Новият завет не е написан от един човек, той възниква въз основа на разменените писма на различните църкви... Всички други библии твърдят, че Бог създал света от Нищото. Единствено Тракийската библия твърди нещо друго, а именно, че Бог е създал света от Самия Себе Си, като е самотрансформирал Своето естество, а не от Нищото. Нищо не може да стане от... Нищото. Тук е застъпена типично орфическата доктрина за еманациите и трансформациите. Затова и при траките Бог е триединен с три лица, явяващи се по различен начин. И това заляга по-късно в християнската църква, въпреки че невинаги християните са вярвали, че Отец, Син и Св. Дух са един бог."
В книгата си "Орфизъм за напреднали" братът на Стефан Гайд - Цветан Гайдарски, пише как един тракийски папа въвежда в Рим тази доктрина и тя навлиза в католическата църква, в православието и във всички християнски църкви.
Оказва се, че в Тракийската библия се говори и за Орфей. В нейното евангелие на Св. Йоан се казва: "И след това аз видях разкрит Орфей на скинията на свидетелството". Орфей - храм?
На друго място Христос казва:
"Разрушете този Орфей и за три дни ще го въздигна". Превеждат го на гръцки пак като храм, но то може да се преведе и по друг начин. Най-интересното е, че в Апокалипсиса на Св. Йоан се споменава и за Завет на Орфей. Вече се знае от плочките от Градешница за Кивота на Завета, но не се знаеше доскоро, че в тракийската библия "Бесика" това е потвърдено. И там си пише абсолютно дословно следното: "И разкри се божият Орфей, който е на небето, и откри се Ковчегът на Божия Завет в Орфей, и настанаха светкавици и гласове, гръмове и трус, и силен град".
Във всички други преводи на библията вместо Орфей, се появява думата храм. Но така не се разбира, че Орфей, освен че е функция и служба, в същото време е и голяма личност, щом я има на небето и щом се разкрива в Завета на Орфей.
"Бесика" в древността е наричана прорицателна, пророческа, защото съдържа неща, каквито другите библии не съдържат. А на самия бохарски диалект е означена с думата "Бешой", което означава пророческо откровение, голата истина. И понеже гърците нямат буква "ш", са я наричали "Бесой". Но в световната литература открай време се знае, че библията "Бесой" е библия на тракийското племе беси, на свещениците и пророците. Значи пред нас през цялото време е стояла библия "Бешой", т.е. библия "Бесика". А "бохар" на славянобългарски преминава в "бугар", откъдето идва и наименованието "бугари", т.е. "бохари" на траките.
                                                                                                                 

 Орфей извежда Евридика от Онзи свят, без да поглежда назад

Орфеевият кивот заедно с Първата плочка на Първия Орфеев завет и още две плочки, намерени в разкопките покрай Градешница, Караново и Куклун и изложени във Врачанския исторически музей

Светилището на Орфей край с. Татул, близо до Перперикон

Възнесението на Христос сред ангелите
 

 

 

Неделник

  • Таблет за незрящи, компютър, пишещ ръкописно, умна ръкавица, с която хората общуват със заобикалящата среда - това са само малка част от иновациите, създадени от българи
    24. Март 2017 59
    275
    0

    В последните години България е белязана с тъжната тенденция, че хората избират да се реализират извън пределите на страната. Намират посока и път далеч от родното място. Изтичането на мозъци лека-полека ни превръща в застояла държава. Заглавия от сорта "Едва 7% от завършилите у нас се реализират по специалността си", "Все повече млади...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"