Мощно отрицание на неолибералния капитализъм

Чавдар Стоименов

Неолибералната максима "карай да върви, важно е на мен да е добре", което е най-точната характеристика на управляващата клика на ГЕРБ, има през последните няколко години тежки последици за България. Затворени в своя ренегатски антикомунизъм (нищета на философията им), корупция и клиентелизъм пред по-силните, управляващите нямат нито способност, нито сила да измислят нещо друго освен поставянето ни в зависимост на чужди интереси.
Пример, подобен на ГЕРБ и Бойко Борисов, изживя словашкият народ, като издигна за министър-председател бившия боксьор Владимир Мечиар. В продължение на 10-ина години, с малки прекъсвания,  Мечиар игра по нервите на словаците със своята грандомания. В крайна сметка след държавно обвинение за злоупотреба с власт той бе арестуван зрелищно от маскирани командоси, които взривиха вратата на вилата му. Разбира се, няма народ по света, който да допусне да търпи такава продажна политика, и то от група хора, които нямат никакъв друг идеал освен един - да доведат собствения си народ до социален дарвинизъм, а собствената си родина - в бунището на Европа. Последният час за управляващата клика на ГЕРБ е ударил!
Пред нас вече стои основният въпрос - има ли друга пазарна система (подсистема), конкретна реакция на уродливия български неолиберализъм? Отговорът на този въпрос е "да", има жизнеспособна алтернатива, прилагана многократно от социалистическите правителства в европейските държави - "пазарният социализъм". В много отношения това е новост за българската общественост.
    Социализацията за пръв път е приложена от следвоенното коалиционно френско правителство (социалисти, комунисти, социаллиберали, експерти и др.) и е изиграла основна роля за извеждането на Франция от разрухата и разграбването. Основният й принцип е държавата наравно със собствениците да споделя цялата отговорност за извеждането на предприятията (банки, мини, заводи и др.) от колапса. На практика това се е реализирало, като от държавата се е назначавал за директор инвеститор, който с равни пълномощия със собственика са ръководили предприятието. След постигането на желаните резултати по оздравяване на въпросното предприятие държавата се оттегля. Благодарение на социализацията във Франция бяха спасени индустриални гиганти като "Дессо" (производител на самолетите "Мираж"), "Рено", "Пежо" и др. Преминаването на частната собствеността в частично държавна, може да се нарече обществена или колективна "собственост на народа".
Важно е да се подчертае, че законодателно има отчетлива разлика между частната, държавна, колективната и обществената собственост. На практика социалистическите правителства чрез социализацията имат възможност да упражняват по ефективен обществен контрол върху събирането, натрупването и разпределението на държавния бюджет. Капиталът не се възприема просто като някаква даденост, а той трябва непрекъснато да се увеличава, управлява и инвестира от някого.
За социалистическото управление контролът значи собственост, а собствеността - контрол. Това е ядрото на проблема и то разкрива две неща. Първо, става ясно, че пазарният социализъм не се стреми към държавната собственост като самоцел, нито пък просто да увеличи облагите от властта си. Стремежът му е искрен и се ръководи от по-важни социални причини. Второ, през призмата на собствеността върху капитала може да установим кое е отстранимо и кое е неизбежно при капитализма, а в това е същността на въпроса. Пазарният социализъм води до изцяло нова форма на капитализма. И вече  има един реален експеримент в Европа - самоуправлението на общините.