Родопски слънца

Никола Гаговски

"Пътнико от близо и далече, ти, който идваш в древната родина на Орфей, планината на смоляните - бъди добре дошел!
Родопа ще те приласкае с пословичното си гостоприемство и ще те плени завинаги. Където и да отидеш след това, тя отново ще те привлича с магнетична сила. Защото има неповторима по своята хубост природа!"
Тези искрени думи прочетох преди много години в "Смолянски атлас". И оттогава наистина станах пленник на Родопа, макар че съм потомствен северняк. И често обикалям Орфеевата планина, за да напълня очите си с хубост, а душата си - с живителна наслада. И да се срещна със сърдечни приятели,

чисти извори на мъдрост и българщина

Спомням си, когато за първи път поех пътя на юг. Там, където родопските върхове подпираха слънцето и облаците и ставаха гръмоотводи на светкавични бури, където вместо жита, шумяха гори, където Орфеевите песни ми приличаха на величави химни на пробуждащата се родопска красота.
Една сутрин при тръгването на автобуса от София за Смолян мой стар познат реши да ме окуражи с шега: "Там ще забравиш човешките очи. Родопчаните си крият очите..."
Слънцето изгряваше, а хубавото ми настроение залезе.
И все пак поех пътя на юг.
За един месец тогава там срещнах много планински слънца, които изгряваха в човешките очи. Светлината на зениците идваше отдалеч като зазоряване, изплуваше изпод фереджетата, затопляше усойните души на планинците, родени под сянката на страха, после светлината раждаше бистри усмивки и поетични песни.
Тези слънца изгряваха по различно време. В очите на Виолета Караджова от село Петвар се появиха, когато запя първата песен "Добре ми дошел, деверко", научила като дете от баба си Славка. Нейният млад глас зазвуча като гласа на родопска птица - с много нежност, с крилата волност, с езерна бистрота.
След всяка новопостроена къща в очите на
 
дюлгерина Атанас Жекин от село Момчиловци

изгряваха нови слънца. А лицата на младежите от Широка лъка светваха при събирането на картофите, едри като юмрук. Вгледах се и в очите на художничката Дора Манолева, а по стените на родопските къщи сякаш срещнах нейните декоративни пана и гоблени: "Рожен", "Кукери", "Родопска сватба" или "Хармония", "Приказка", "Неродена мома", "Импровизация" и десетки други шедьоври на изкуството. В тях беше оставила не само златните си ръце, но и искрящите си зеници.
Видях пъстроцветните очи на влюбени младежи, когато гледах сред смърчовете на Атолука - Белия бор. Под неговата рядка красота те сякаш венчаваха своята обич. А децата от живописното гранично селце Триград ми се похвалиха, че който минел през тяхното ждрело, все едно че минавал през райско чудо. И наистина такава бистра вода, по-бистра от сълза, едва ли има друга на земята, такива живописни скали, окичени с ели и борове, едва ли се срещат другаде по света. Тази красота трудно се побира в човешките очи, а магически лесно сгрява сърцата.
Срещнах по пътя за село Лясково голяма група младежи и девойки, а в очите им срещнах светли празници. Девойките от Забърдо, Дряново, Брезе, Джурково и много други бяха захвърлили фереджетата и лицата им светеха като зорници.
Ето ги и изгревите и залезите на родопските слънца. Те са отразени в

кичените халища и одеялата

в губерите и килимите. Вгледах се в тях и ми се стори, че са слезли от върховете с огнените лъчи на слънцето. Сякаш цялата природа беше се заселила върху стените, върху миндерите, по подовете и чардаците на родопските къщи. И течеше безкрайна река от цветове и багри. Тези багри бяха отразени и в очите на девойките от Момчиловци, Буйново и Кожаре, Арда и Смилян, Борино и Славейно и по цяла Родопа...
Като бродя сега по тези родопски места, не мога да не се сетя и за бившия дългогодишен командир на застава "Броневик", моят стар приятел Иван Стойчев. По извървяната граничарска пътека той е срещал остри завои, опасни стръмнини, рискове, неприятности. Често се е задъхвал от срещи с мрачни нощи и вражески дула, светели са му мълнии, огнени откоси са проглушавали ушите му.
И винаги е извеждал заставата на призово място. Живите му очи като малки слънца са топлили войнишките сърца на много набори.
Съпругата му Божка дълги години учеше тукашните деца. Тя изпълни своя патриотичен дълг, равен на подвиг. Децата им Чавдар и Искра се родиха и израснаха на границата. Много пъти е осъмвала на прозореца в очакване на любимия си мъж, много пъти е закърмяла децата си с барутен мирис и приспивните й песни са допявани от изстрелите, за да ги кали в суровата граничарска романтика.
В един очерк нарекох Иван Стойчев "Рицар на дълга". И с право!
А ето ме и в Агушевите конаци в село Могилица, рядко забележителен архитектурен паметник и

единствен феодално-чифлишки ансамбъл в нашата страна

Тук всеки камък, всяка кула, всеки прозорец, всяка одая с вградени долапи е история. Замъкът е с 221 прозореца, 86 врати и 24 комина. Има три двора. Големият конак е построен за посрещане на гости. Жилищните постройки са с много стаи, като всяка от тях има огнище и долапи и е богато декорирана. В малкия конак жилищната част е двуетажна. Във всяко от помещенията има огнище, а прозорците гледат към улицата. В югоизточната част има кула, която прилича на морски фар. Отвън е украсена със стенописи, а вътре обзавеждането е от чам, орех и череша. Строеното е от най-добрите родопски майстори по онова време. Местните помагали за строежа, а Агушеви ги освобождавали от войниклък.
Но човек не може да не занемее пред дъсчените тавани в стаите, на които греят малки и големи слънца от резба. Ръката на незнайния майстор е изваяла истинско чудо. Този човек трябва да е живял в тъмница, за да излее така всеотдайно и ярко светлината на радостта си в слънцето...
Много ми се иска отново да срещна оня мой стар познат, който ме изпрати преди много години с автобуса за Смолян с думите: "Там ще забравиш човешките очи. Родопчаните си крият очите."
Ще му кажа само две думи: В човешките очи срещнах родопски слънца!


Родопите е планина в Южна България и Северна Гърция, част от Рило-Родопския масив. Тя е най-обширната планина в България и заема около една седма част от българската територия. Дължината е около 220-240 км, а ширината до 100 км.
Най-висока точка: Голям Перелик

Обиколка на Родопа с колело

Сдружение "Родопски хайдути"

"Морски фар" сред планината

Агушевите конаци

Събор Рожен 2016