Който сее вятър, жъне бури

Баха Гюнгьор
Дойче веле

Серията от терористични нападения в Турция не секва. Ще има и други кървави атентати - с непредвидими последици за страната. Но щом като сее вятър, президентът Ердоган ще жъне бури.
Ужасяващият терористичен атентат в нощния клуб "Рейна" в Истанбул беше предизвестен много преди стрелките на часовниците да започнат да отброяват последните минути на 2016 година. През изминалите седмици шарлатани, наричащи се "имам" и "ходжа", сипеха в социалните мрежи огън и жупел срещу новогодишните празненства. И без капчица свян обявяваха привържениците на западния начин на живот за "неверници", превръщайки ги по този начин в потенциална мишена на атентати.
Дори Висшият религиозен съвет в светската държава Турция се обяви (в разпратената по джамиите петъчна молитва) против празненствата за Нова година, тъй като това не било съвместимо с ислямската култура.

Терорът ще продължи

Затова въпросът не беше дали, а къде ще ударят въоръжените радикални ислямистки терористи в новогодишната нощ? Затова и полицията в Истанбул разположи 17 500 служители на реда, за да предотврати кървава баня. Пред нощния клуб "Рейна" обаче имаше само един полицай, който беше застрелян от атентатора, преди последният да избие или рани много хора.
Сега можем да си говорим колкото си искаме с езика на конспирацията. Факт е обаче, че Турция е изправена пред най-тежката вътрешнополитическа криза и пред най-големия хаос от създаването си през 1923 година. Заслепен от голямата си цел - да превърне Турция в президентска република и да властва като едноличен лидер над страната и народа си - Ердоган допуска грешки, които са равносилни на самоубийство.
Отдавна отминаха времената, когато Реджеп Ердоган беше в очите на ЕС и Германия реформатор. Вместо да води уверено напред към членство в ЕС една стабилна (икономически и политически) и ориентирана към съвременните ценности (културно) Турция, той проигра безвъзвратно доверието към себе си. Вместо да продължи някогашния курс на помирение, Ердоган тръгна на открита конфронтация с кюрдите. След парламентарните избори от 7 юни 2015 година (де факто анулирани от Ердоган), при терористични атентати в Турция загинаха близо 1500 души и много бяха ранени. Реалистичната оценка на положението в страната говори за това, че ще има и много други кървави атентати - с непредвидими последици за икономиката на страната, турската лира и, не на последно място, за туризма. Негативните последици от това вече се усещат болезнено.

Предизвикателството Сирия

За Ердоган обаче няма връщане назад. Той ще трябва да продължи да се сражава в Сирия - на страната на Русия - докато не бъде победена "Ислямска държава". Ще е принуден да води тази битка срещу една организация, срещу която първоначално той беше много въздържан, а сега вече не може да се отърве от нея. В същото време турската армия воюва и срещу сирийските кюрди, за да им попречи да създадат кюрдска зона по протежение на турската граница. Турция воюва и на още един фронт - срещу движението на ислямския духовник Фетхуллах Гюлен, което турското правителството смята за терористична организация. Дотук са уволнени повече от 100 хиляди държавни служители, а над 40 хиляди души са арестувани заради предполагаеми връзки с движението на Гюлен. Убедителни доказателства за това обаче до този момент не са представени.
Ако Ердоган иска да си възвърне поне малка част от доверието - вътре в Турция и навън в чужбина - той трябва да промени много неща. Например да не се задоволява само с писмена декларация, когато бъде извършен атентат като този в новогодишната нощ, а да се ангажира лично в издирването на извършителя/извършителите; не просто да се дистанцира, когато някой заплашва онези, на които са им скъпи европейските ценности и предпочитат друг начин на живот, а да задвижи подчинените му правосъдие и полиция, за да елиминира такива заплахи.
И още нещо - Ердоган трябва да престане, при всеки удобен повод, да напада открито ЕС, и най-вече Германия, че подкрепяли и давали подслон на терористи и терористични организации.

Господство на произвола

Правовата държава в Германия означава, че никой не може да бъде осъден, ако преди това не е била доказана безусловно неговата вина. В Турция - и преди, и сега - важи друго правило: за да бъдеш задържан и разследван е достатъчно дори само това да имаш различно мнение от това на държавната власт. И не обвинението трябва да доказва вината на задържаните, а обратното - обвинените трябва да доказват своята невинност.
Затова сега над 170 журналисти, писатели и учени са в затвора, където, заради обявеното извънредно положение, са подлагани на разпити, продължаващи до пет дни, преди да имат възможност да разговарят с адвокат. Така Турция просто няма да може да се противопостави успешно на предизвикателствата пред нея през 21 век.