Миналото не може да се променя!

Доц. Георги ЕВГЕНИЕВ

Преди повече от 2500 години древногръцкият философ Хераклит (544 - 483 г. пр.н.е.), считан за един от основоположниците на диалектиката, е прозрял, че на света няма нищо по-постоянно, освен промяната, която е резултат от неизбежния сблъсък на противоположностите. Всичко в света с течение на времето се променя, твърди той, а любимият му афоризъм е бил: "Не можеш да стъпиш два пъти в една и съща река".
Истинността на философските прозрения на Хераклит не се нуждаe от нашите доказателства. Те са доразвити от множество негови последователи и са потвърдени от многохилядолетното историческо развитие на природата, човечеството и човешките общности. В любимия му афоризъм, обаче, прозира една друга истина, а именно, че случилото се в минало време остава такова, каквото е било, и не може да се промени.
Миналото е това, което е! То е извор на знания и поуки за бъдещето, но не може да се повтори по същото време, при същите условия и фактори, в същата форма и съдържание, от същите хора. Това е смисълът на израза "не можеш да стъпиш два пъти в една и съща река". Времето тече, както водата в реката, и не може да се връща назад. Нито може да се "присвоява", както някои други неща. Спомнете си например как:
Времето е наше, викаха
с прегракнали гърла
хора, жадни да заграбят
всичко ценно на света.
От времето наказани те бяха
- малко дни им отреди,
в безвремието ги изпрати
и забрави ги дори!
Историята, както е известно, е низ от събития и факти, случили се в минало време. Тя е част от културата на всяко общество. Само че, писаната или разказаната история почти винаги е субективно описание на обективно случилите се събития и факти. И колкото и тези, които пишат или разказват за миналото (тук не изключвам и себе си), да ни убеждават или да си вярват в своята добросъвестност, това не изключва проявата в една или друга степен на субективизъм. Ако към това прибавим и фалшификациите на историята, които съзнателно се правят от някои автори, това поставя в особено положение четящите написаното, особено ако те не са били негови съвременници.
Не съм историк, но обичам нашата 1336-годишна история на българската държавност с всичките й хубости и лошотии. Уважавам историческата наука и хилядите добросъвестни историци, увековечили тази история със своите трудове. През моя 83-годишен жизнен път видях и преживях фашизма, държавния социализъм, псевдодемокрацията и се надявам да дочакам истинската демокрация. Затова и ненавиждам фалшификаторите на историята! А те в последно време не са малко. Навярно са и добре платени от заинтересованите външни и вътрешни спонсори.
Обикновено фалшификаторите на историята пишат за неща от миналото, които не познават, не са ги видели и преживели, не са дори прочели за тях, като се ровят в остарели, многократно прочиствани и подправяни архиви, от които избирателно подбират сензационни или устройващи пъкленото им дело събития и факти, които субективно интерпретират. Целта им винаги е да заобиколят истината, за да изпълнят поставената си или поставената им задача. Служейки на лъжата, те не си дават сметка, че чрез това продължават да разделят българите, които и без това са разделени по повече от 50 признака. А резултатът от това разделение е противоборството и разпиляването на националния потенциал.
Може би е крайно време да погледнем трезво на 138-годишната история на Третата българска държава и да си отговорим поне на два въпроса:
- Защо през този период около 500 хиляди българи са убити от българи?
- Защо, след като през 1985 година населението на страната ни достигна близо 9 милиона жители, сега сме с около 2 милиона по-малко и за разлика от почти всички наши съседни държави продължаваме да имаме отрицателен естествен и механичен прираст на населението?
Според мен отговорът и на двата въпроса е един и същ - поради непрекъснатото разделение на българите! Изводът е също един - крайно време е да се сплотим! Съединението прави силата!
Този лозунг завещан от нашите деди,
по сградите държавни где виси,
добре ни служи за украса,
но време е в живота да го претворим!
А на фалшификаторите на историческата истина бих припомнил думите на един талантлив наш поет, написани през далечната 1981 година:
Ти закъсняваш понякога, ИСТИНО,
но винаги, винаги идваш при нас!