Авторски монопол...

Джаз, фолклор и класика - това слушаме на честотите на БНР от началото на 2017 г. За щастие общественото радио все още не е докарано до превръщането му в поредната трибуна за чалга, рап и пошли текстове.
Заради "финансови неуредици" БНР сви музикалното разнообразие в програмите си. Монополистът "Музикаутор" съвсем безпардонно се опита да наложи финансовите си претенции с посланието, "на който не му харесва - да се спасява". Сдружението иска почти 2 млн. годишно, за да разреши на БНР да пуска българска музика. Официална обосновка за исканото повишение ще има чак в края на седмицата. Сигурно още мъдрят как да оправдаят алчните си стремления... През това време БНР трябва да се справя както може. Което не е чак толкова лошо, защото при повече късмет и желание може допълнително да ограмотят слушателите си. Стига да не ги обвинят, че са "морално остарели".
Дали "Музикаутор" се е опитал да измъкне повече пари и от частните медии у нас? БНР се гордее, че е най-големият платец на авторски права - нали освен държавна, е и обществена медия, нормално е да почита труда на българските творци. Означава ли това обаче, че трябва да се оставя да бъде изнудвано? Покрай цялата драма се оказа, че макар да е най-големият продуцент на българска музика и култура, БНР няма авторски права върху продукцията си. Май проблемът е комплексен и просто сега "избухна"...
Оказа се, че дори химнът на България е "собственост" на някакво сдружение! Не всичко е пари, приятелю, пееше Лили Иванова, преди и тя да се сблъска със Закона за авторското право. А какво ще стане, ако всички получат забрана да пускат българска музика, защото на "Музикаутор" така им харесва? Уви, авторското право у нас не е съвсем уредено, макар да има и специален закон. Това най-добре го знаят авторите, а най-доволни винаги са "посредниците"... И монополистите.