Новият Елис Айлънд

"Когато в една държава малцина притежават много повече от средния гражданин, тогава държавата или загива, или престава да бъде демокрация."
Жан-Жак Русо (1712-1778), френски философ-просветител, социолог и педагог, писател

През 1869 г. Калифорния се свързва с атлантическото крайбрежие на Съединените щати. Бълващите смърт уинчестъри на "бледоликите братя" са изтласкали индианците в резерватите. Никой вече не пречи на Огнения кон да препуска из земите на червенокожите. Карл Маркс пише за Калифорния: "Никъде още превратът, предизвикан от капиталистическата централизация, не се е извършвал така безсрамно и с такава бързина, както там."
Изминали са близо четири столетия, откакто в 1498 г. Васко да Гама стъпва на калифорнийския бряг. Испанските мореплаватели Перило и Кабрило през 1542-1543 г. подробно проучват широка ивица от земите край океана и установяват испанското господство над тях. Именно от испански език произлиза името на Калифорния: "calor de forni" - "с цвят на фурна", понеже горещините впечатлили испанските мореплаватели. Франсис Дрейк, английският мореплавател и корсар, страшилището за испанското колониално владичество, завещава названието "Пиратски бряг" на крайбрежния район около Сан Франциско. Но територията на днешна Калифорния е привлекателна не само за испанците и пиратите. През 1513 г. португалците построяват укрепления, за да разширят експанзията си навътре в страната. Испанската корона обаче не търпи конкуренти: 12 години по-късно португалците са принудени да ги напуснат.
Първият кораб от Албиона акостира на калифорнийския бряг през 1615 г. Едно десетилетие остава до началото на ХІХ в., когато британският флаг победоносно е забит над превзетите испански фортове. На север младата американска държава отеснява за търсачите на леки печалби и през 1841 г. първите янки се появяват върху територията на Мексико, към която принадлежи днешният щат Калифорния. Златото, другите полезни изкопаеми, благоприятните климатични условия за отглеждане на плодове, памук и захарно цвекло привличат мъжете, заспиващи вечер под въображаемото

шумолене на зелените банкноти

1846 г. Избухва войната между Съединените щати и техния южен съсед. Не би могло да бъде и другояче - твърде примамлива е перспективата за анексиране на нови територии. Янките произнасят патриотически речи, уискито пали националистическите чувства: "Врагът е на юг!" Четири години по-късно, на 9.ІХ.1850 г., звездно-раираният флаг се развява по-звезден. Горната част на Калифорния е новият американски щат.
Елдорадо. Златният щат. Новината се разнася в едно утро на 1848 г., когато на градския пазар в Сан Франциско се появява, клатушкайки се и носейки бутилка, пълна със скъпоценния пясък, някакъв наемен работник от фермата на кап. Слетер - американец от швейцарски произход. Сан Франциско е обзет от лудост. Занаятчии, фермери, войници, прислуга напускат задълженията си и се устремяват към новооткритото Елдорадо. Златният мираж създава вълнения в града и жителите му са принудени да образуват "Комитет за обществена сигурност". Калифорния привлича като магнит златотърсачи отвсякъде. На пристигналите кораби по крайбрежието единствени обитатели остават плъховете. Екипажите, въоръжени с търнокопи и лопати - най-скъпо продаваните предмети на десетки мили околовръст, търсят жълтия пясък под краката си. За няколко месеца населението на Сан Франциско се увеличава от 800 на 20 000 души. Не закъсняват да пристигнат тук и стотици "жрици" на "най-древната" професия. На лов за блестящите люспи нахлува поток от нови заселници.
Отдавна Елдорадо заема първо място в Съединените щати по нарастване на жителите си. С 38 340 000 души население (2014 г.) Калифорния днес е най-населеният американски щат. Подгонени от илюзията за бързо преуспяване, тук се установяват хиляди американци от останалите райони на страната. От Латинска Америка, Азия и островните държави в Индийския океан към Калифорния се устремяват много емигранти. Немалко са и тези, които пълзешком нощем се изплъзват от прожекторите на патрулиращите край границата с Мексико полицейски хеликоптери. "Хиспанос" - пришълците от латиноамерикански произход, легални и нелегални, създават мита за златораждащата земя.
Но той упорито

мълчи за жестоката експлоатация

на сезонните наемни работници, за армията частни надзиратели с едрокалибрени смитиуесъни в кобурите и с тежки палки на кръста, за немощните детски ръце с прозрачна от хронично недояждане кожа, купени за жалки центове на час от богатите плантатори. Митът за "благословената от бога земя" натрапчиво афишира водещо място за Калифорния между останалите щати по обем на селскостопанска продукция, но премълчава за общежитията бордеи за наемните работници по плантациите, за модерните затвори, където чезнат непокорните пролетарии, издигнали глас за по-справедливо заплащане. Митът срамежливо крие броя на малките и средните ферми, ипотекирали срещу кредити и последното свое сечиво с надежда за по-висока цена на следващия урожай. Нищо не казва той и за масовите разпродажби на търг на фалирали ферми - апокрифен, но мощен рефрен на щатския химн "Обичам те, Калифорния!" А печалбите, многомилиардните печалби на селскостопанските монополи винаги се пропускат.
И макар че унция след унция жълтият метал е почти изтръгнат от недрата на Сиера Невада, калифорнийците, а и останалите американци, има защо да наричат щата "златен". По съвкупен брутен продукт (400 млрд. щ.д. още през 1984 г., 2,52 трилиона щ.д., или 15% от БВП на САЩ в размер на 16,799 трлн. щ.д. за 2013 г.) Калифорния е начело. По брутен продукт на глава от населението на всеки калифорниец се пада с 30% повече, отколкото средно на другите американци.
Калифорния. Имаща за мото "Еврика".
"Открих те, Калифорния!" - протяга към нея алчните си пипала американският капитал още през втората половина на деветнадесетото столетие. Някога Маркс и Енгелс писаха: "... двете крайбрежия на Тихия океан скоро ще бъдат така гъсто населени, така развити в промишлено отношение, както сега крайбрежието на Бостън до Нови Орлеанс."
Втората световна война - ето я преломната точка в икономическото развитие на Калифорния.
Пърл Харбър. Войната на янките започва. Появява се и нов, огромен пазар за промишлена продукция и продоволствени стоки - армията. Купувачът, т.е. държавата, е стабилен и щедър. И по законите на капитала военното производство започва бързо да се развива там, където носи по-високи печалби: по-близо до театъра на военните действия. Агресиите в Корея и Индокитай задълбочават този процес.
Започва верижна реакция. По-голямата норма на

печалбата във военния бизнес

засилва икономическото могъщество на калифорнийската финансово-промишлена коалиция и позициите й спрямо капитала от изтока на страната, вложен предимно в мирновременно производство. Нараства и нейното влияние върху външнополитическия курс на САЩ, в посока на конфронтация със Съветския съюз. Алиби: "Защита на националната сигурност."
Колосалният приток на държавни средства, ориентирането на държавномонополистичната политика към милитаризация и наложените от нея научни изследвания за военно приложение - ето го перпетууммобилето на ускореното развитие.
Създаването на нов икономически, политически, идеологически, културен и кадрови център вътре в самите САЩ, т.нар. калифорнизация на страната, в никакъв случай обаче не е механична смяна на икономическата тежест на отделните региони в САЩ, както става с Новия свят спрямо Стария. Израстването на нов, могъщ икономически полюс - Калифорния, притежаващ собствена идеолого-политическа насоченост, не може да се осъществи в рамките на установените пропорции в традиционните видове промишленост. Те са окупирани от капитала на "Уолстрийт", а по-късно, донякъде и от магнатите на Средния американски Запад.
До началото на Втората световна война няма "свободна" сфера за приложение на капитала, притежаван от калифорнийската уния. Но амбициите за "ръководство на света" трябва да бъдат подплатени с реално военно превъзходство над Съветския съюз. Използвани от агресивните "нови пари", те създават шанса на Калифорния за бурно икономическо развитие.
Още в средата на 80-те години в списъка на доставчиците на Пентагона има над 8550 калифорнийски фирми! Злато може да се копае и извън недрата на Сиера Невада... Калифорния, с тези над 20% от общите военни поръчки, е "арсеналът" на Съединените щати.

"Калифорнизация" на САЩ

както навсякъде в страната, така и в Златния щат огромните приходи се разпределят неравномерно. По-вярно е дори да се заключи, че социалните разлики тук са огромни, както в никой друг щат. В западния район на мегаполиса Лос Анджелис е богаташкият квартал "Бевърли Хилс". Той е като сцена на причудливите капризи на холивудските кинозвезди, на светилата от телевизията, на писатели и ловки бизнесмени от света на шоубизнеса, на богаташи, произходът на чиито милиони може да послужи за сюжет на криминални филми. Домовете им в стила на френските провинциални замъци или на английските родови "касли" от епохата на Тюдоровата династия, оградени с гъста растителност, струват милиони. Ролсройси или мерцедеси са задължителна, разбираща се от само себе си, легитимация за жизнен стандарт.
В Лос Анджелис е и "Уотс". Негърското гето. Именно в него за първи път в историята на Съединените щати избухнаха масови расови вълнения. В "Уотс" и досега не са решени острите проблеми: образованието, високата безработица, здравеопазването. Но "Уотс" не е социалното дъно. То носи името "барио" - бордеите от отпадъчна ламарина, убежище не само на "чиканос" - емигрантите от Мексико, а също и на онези, у които надеждата за по-добро утре още не е съвсем угаснала, или които просто се страхуват да увеличат печалната слава на "Златната врата" - моста на самоубийците.
"Късче от ХХІ век" - помпозно нарече Калифорния Роналд Рейгън (президент на САЩ от 1981 до 1989 г.), бил два мандата преди това неин губернатор. Може би. Но мечтата на безработните и бездомните е подслон и храна. Една мечта и през ХХІ век.

*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България