Някъде в украинските степи...

Стефчо Кирин

Късно през нощта на 18 март в редакцията на в. "Комсомолска правда" е била получена следната кратка радиограма: "В жестока схватка с немските завоеватели около селото Б. геройски загина вярната дъщеря на народа - нашият боен другар Лилия Карастоянова".
...Далеко някъде в украинските степи е загинала с пушка в ръка срещу враговете на свободолюбивото човечество българката Лилия Карастоянова - достойна наследница на своите прадеди - войводи и хайдути. Лилия Карастоянова остава сирак още на 7 години. В паметните септемврийски дни на 1923 г. фашистките главорези на Цанков разстрелват нейния баща, а майка й заедно с невръстните си деца бива хвърлена в затвора. Но заедно с плесенясалата кора на черния затворнически хляб тя е закърмила в своята пламенна гръд люта омраза към палачите на своите родители и убийците на нейната детска радост и смях. Великата земя на братския руски народ осиновява прокудената и бездомна дъщеря на един голям български патриот. Лилия заминала като нарочен дописник на боевия орган на съветската младеж "Комсомолска правда" в един от украинските въстанически отряди. Там, в тила на хитлеристките орди, Лилия отмъщавала с куршум, с нож и бомба за своя баща и за бащите и майките на милиони днес бездомни деца, жертви на хитлеристките убийци. Тя пишела и разпространявала сред населението позиви, издавала походен вестник, зовяла своите братя и сестри от поробените краища на Украйна на борба, на подвиг и смъртен бой срещу хитлеристките палачи.


В един от боевете към средата на март тя паднала геройски на своя боен пост. Съветското правителство наградило Лилия Карастоянова с орден "Отечествена война".