Пардон
Останах си незастрахован
/ брой: 193
Благовест Митков
Застрахователен агент предложи да ме застрахова. Каза ми:
- Аз не мога едни гащи да си купя, за застраховка ще мисля!“ Така си казва всеки средностатистически гражданин, господине! Но не е прав! Защото ни дебнат наводнения, торнада, цунамита, пожари, къси съединения, кражби... Господине, само една застраховка срещу кражби може да ви осигури спокоен сън и спокоен уикенд, когато отидете да берете гъби, да ловите риба, а през това време някакви изроди идват и ви взимат всичко – от компютъра до бижутата на съпругата ви!
- Нямам компютър... – плахо си признах аз. – И съпругата ми няма бижута, понеже нямам съпруга...
- Имате все пак някаква мебелировка...
- И мебелировка нямам. Всичко е на хазяина! Ей това легло, ей тази маса, телевизорчето – всичко е негово! Да си ги застрахова той!
- Искате да кажете, че вие нямате никаква лична собственост?! – взе да нервничи агентът.
- Нямам бе, братко! Дето викат сърбите – сал йедан голи живот! Ако толкова настояваш, мога да си направя една застраховка „Живот“! Айде, от мен да мине! Давай да подписвам!
Застрахователният агент изведнъж посърна:
- Застраховка „Живот“ нашето дружество не предлага!
- Защо?! – учудих се.
- Защото ние сме почтена фирма! И съвсем коректно отчитаме, че в днешно време животът на българина пет пари не струва! Затова не предлагаме такъв вид застраховка...
Човекът въздъхна още веднъж, пак така – горчиво, сбогува се и си отиде. А аз си останах незастрахован...