Столични скандали 2016

Изминаващата година беляза Столичната община със знака на уволненията и оставките на високо ниво. Недосегната от вълната остана само кметицата Йорданка Фандъкова, която обаче се прости с двама свои дългогодишни заместници, с кмета на район "Младост" и с шефа на Завода за боклук. Тя смени изцяло ръководството на Центъра за градска мобилност и избра нов главен архитект.
Драстичната промяна обаче засега не личи да е засегнала из основи работата на столичната администрация, тъй като не настъпиха нито съществени метаморфози в начина й на работа, нито в резултатите от нея. Може би защото лицата са други, но хората, които насочват дейността им, са все същите.


С лишен от всякакви сензации, кротък и безшумен конкурс за избор на нов главен архитект започнаха кадровите промени на знакови фигури в Столичната община. През февруари окончателно си отиде считаният за вечен и самообявил се за "омръзнал на всички" арх. Петър Диков. Мястото му бе заето от един от най-малко известните сред 15-те кандидати за негови наследници - арх. Здравко Здравков, който за половин година управление все още не е успял да намеси името си в скандал. Той обаче не остана без работа покрай протестите заради застрояването на градинки и зелени площи.
Няма и два месеца след тази първа персонална промяна, на Фандъкова се наложи да прави още по-важна. Тя бе принудена да смени заместника си, отговорника за транспорта на София - Любомир Христов. Неговото име бе набъркано в първия за годината голям скандал около кметството, свързан с обществена поръчка за избор на изпълнител на спирки за градски транспорт. Оказа се, че фирма, близка до съпруга на депутатката от ГЕРБ Ирена Коцева, участва в сделка за стопанисване на 60 спирки в София, която е била на завишена цена. Въпреки че Христов опита да си измие ръцете, като прехвърли вината върху възложителя на поръчката за 236 730 лева в лицето на петчленния борд на Центъра за градска мобилност, той трябваше да напусне поста след дългогодишно сътрудничество с Фандъкова. Историята с въпросната обществена поръчка обаче не приключи само с неговата оставка.

Скандалът отнесе още пет глави

- на Симеон Арнаудов, Свилен Кръстев, Тодор Тодоров, Румен Стоилов и Надя Маринова, които скоропостижно напуснаха борда на директорите на ЦГМ. Действията им предизвикаха гнева на столичани обаче, не само заради конкретния повод за сдаването на постовете им. Именно петчленката оповести само около месец преди оставката си новината за поскъпването на билета за градски транспорт с цели 60 на сто. Съобщението раздруса здраво столичани, които не успяха да го преглътнат лесно дори с успокоението, че цените на абонаментните карти няма да се повишат. Приемането на това предложение и от Столичния общински съвет стана въпреки протестите на гражданите, попържните им в интернет пространството, алармирането на областния управител и накрая - на съдебните инстанции. За повече от половин година извозване срещу 1,60 лв. столичани обаче не видяха практическа полза от допълнителните си вноски в хазната на общината. Те все още пътуват в препълнени превозни средства в пиковите часове, чакат по 30 минути във вечерните или се лутат по претъпкани перони в авариралото метро в очакване на информация ще тръгнат ли влакчетата по тунелите.
За сметка на добре познатите стари муцуни, заемали важни транспортни постове, Фандъкова заложи на нови лица като техни заместници. Тя назначи на мястото на Любомир Христов младежа Евгени Крусев, който със сигурност

не крие неизбухнали мини в биографията си

но се оказа, че тя не е пълна и с богат практически опит. Името на 27-годишния специалист по обществени комуникации на УНСС засега не се е забърквало в скандали, той стои стриктно до шефката си, без да се изявява много.
Млади хора се появиха и в борда на директорите на Центъра за градска мобилност. В разгара на лятото Никола Рогачев и Християн Петров поеха кормилото на ЦГМ, които се ангажираха с бързо стартиране на процедурата за интелигентна система за таксуване или с други думи - как да плащаме според времето и разстоянието на пътуването си. Билетната система действително бе представена в края на годината, но още не са ясни подробностите около нея и доколко ще оправдае 88-те милиона лева, заложени за изпълнението й.
Докато Фандъкова се бореше в транспортните кълчища, в гръб изненадващо й дойде "зелена" атака. Жители на столичия квартал "Младост" излязоха на протест срещу опит за застрояване на зелена площ и противно на очакванията гражданската им позиция нито остана нечута, нито заглъхна набързо. Постоянният натиск доведе до оставката на кмета на района Цвета Авджиева. Протестът в "Младост" 1 отприщи редица други изяви на недоволство срещу унищожаване на зелени площи - в "Лагера", "Оборище", "Изгрев", както и срещу намерението за масова сеч в Борисовата градина. Масовата протестна инициатива показа, че проблемите бълбукат отдавна на повърхността и започват да изригват с риск да опарят всеки, отговорен за допускани далавери и липса на прозрачност. Пред новия главен архитект определено стоят редица предизвикателства, свързани с установяването на законността около инвестиционните намерения и откриването на баланса между желанието на хората за

повече зелени площи и частния интерес

За съжаление на кметицата годината не завърши кротко и спокойно след избора за кмет на "Младост" в лицето на лидера на протестите срещу застрояването Десислава Иванчева. Изненадващо изведнъж се размириса на смет. Не точно на познатата миризма на застояли бали, а на остатъка от преработения боклук, наречен РДФ гориво. Вместо да се използва от "Топлофикация" и да замени част от природния газ, както бе замислено първоначално, и тази година общината не успя да реализира плана си и все още няма инсталация, която да позволява изгарянето му там. Тази издънка на общината обаче бледнее пред неуредиците и предстоящите разкрития на афери, които се крият в Завода за преработка на боклук. Неговият директор Николай Савов изненадващо изхвърча от поста си, а мотивите за "доброволната" му оставка още не са изнесени официално. Засега подозренията за нещо нечисто в предприятието се свързват с нередности на входа и изхода му. Една от схемите предполага, че се е допуснало много фирми да не плащат за извозване на боклука си на общината, като им е дадено правото да се освободят от такса смет с ангажимента сами да карат боклука си до завода. Оказва се, че някои от тях не го правят, а сметта им се приема от фирма концесионер по почистването и се извозва безплатно до крайната точка. Така столичани плащат двойно - един път такса смет, втори път заради тези фирми, които шмекеруват. Има подозрения и за проблеми на изхода на завода. Общината се беше договорила с няколко циментови завода, които да поемат за изгаряне РДФ горивото, оставащо след обработката на столичния боклук. Впоследствие обаче се оказа, че остатъкът има по-голяма влажност и голяма част от него се оказва негодна за горене, а заводите отказват да я приемат. Въпросът, който стои тук, е, какви технологични проблеми са довели до невъзможността на горивото да се използва и къде се трупа отказаното. Предстои Фандъкова да отговори на тези въпроси с надежда за изясняване на ситуацията в завода.
Оставката на Николай Савов бе последвана от още едно напускане - на зам.-кмета по екология Мария Бояджийска.

Поредицата от събития в кратък срок

от време говори още повече колко са дълбоки мочурищата, в които са нагазили отговорниците за столичната смет. Последният напън да се оплете самичко в боклукчийските проблеми столичното кметство направи с желанието си да преструктурира общинското дружество "Чистота-Искър", което прочиства голяма част от София. Вместо реформа се оказа, че от ГЕРБ предлагат в новото ръководство на дружеството да влезе досегашният му ръководител. Може би в това нямаше да има нищо странно, ако само дни преди това самата кметица заяви, че работата на дружеството отново ще бъде проучвана от прокуратурата. А отговорност за случващото се там носи именно настоящото ръководство, което сега се предлага да оглави и преструктурираното дружество.
Неслучайно интересите в чистотата на София са много, тъй като това е най-скъпата дейност в Столичната община, за която годишно се отделят около 450 млн. лева. Дали ставащото в сферата не показва, че София влиза в годината на боклука? Столичани ще научат отговора през 2017 г., докато се чудят и дали няма да има и още оставки и промени.


След дълго очакване Заводът за боклук в София бе открит преди малко повече от година, а вече има проблеми с функционирането му

Вълната от протести срещу застрояването в София тръгна от жк "Младост"