Как през 1946 г. бяхме спасени от втори Ньой

ИК "Синева" току-що пусна от печат изключително полезна книга - "България на мирната конференция. Париж, 1946". Това е документален разказ, писан през 1947 г., от двама журналисти, които тогава на място са отразявали конференцията, решила съдбата на България за много години напред - Славчо Васев от в. "Работническо дело" и Крум Христов от в. "Отечествен фронт". Описанията на авторите са "по горещи следи" от тежките преговори в Париж през 1946 г., когато е трябвало да бъдат уредени отношенията на победителите във Втората световна война с победените държави от хитлеристката коалиция, сред които и България. Книгата съдържа и много автентични документи от конференцията, от заседанията на нейните комисии и от сключването на договора за мир с България. Включени са и думи за двамата журналисти от Веселин Васев, син на Славчо Васев, и на Мария Крумова - дъщеря на Крум Христов.   
Новото издание на ИК "Синева" е посветено на 70-годишнината от Парижката мирна конференция. Тази дата почти не бе спомената в нашите медии. Единствено в рубриката "Черно на бяло" на ДУМА бяха публикувани откъси от тази книга, докато тя се намираше под печат. Разбираемо е защо е това мълчание днес. Причината е, че когато се отворят документите от 1946 г., се вижда пределно ясно, че България като победена хитлеристка държава е била на косъм от поредна национална катастрофа, подобна на тази, която се стоварва върху нея на една друга Парижка конференция - през 1919 г., когато след разгрома ни в Първата световна война страната ни е наказана с откъсване на големи територии и с огромни репарации. През 1946 г. сме били спасени от втори Ньой основно заради подкрепата от делегацията на СССР. Е, как да признаят подобно нещо днешните демократи, които, платени със сочни западни грантове, с упоение отричат всичко, което Русия е направила за България.
Вероятно днес само историците знаят какви са били претенциите към страната ни след Втората световна война при сключването на примирието през 1944 г. и при преговорите и подписването на мирния договор след Парижката конференция през 1946 г. В публикуваните сега документи обаче виждаме едно към едно апетитите Южна Добруджа (върната ни през 1940 г.) да мине отново към Румъния, а особено тежки са исканията на Гърция, подкрепяна от Великобритания, да вземе следните наши територии:
- Пирин планина;
- Родопите;
- Кърджалийския балкан;
- Веригата Беш Тепе с долината на р. Арда.
Освен това Гърция настоява също България да я овъзмезди за това, че я е окупирала по време на войната, със сума, възлизаща общо на около 1 млрд. долара - нещо, което е щяло да довърши обедняла и разорена България. И започват преговорите, дипломатическите совалки, денонощните заседания... Човек може да се възхити на решителността, дипломатическите умения и красноречието, с което председателят на  българската делегация - министър-председателят Кимон Георгиев, председателят на НС Васил Коларов, външният министър Георги Кулишев, министърът на финансите проф. Иван Стефанов, наши депутати защитават българските интереси. България обосновава неадекватността на гръцките претенции и пледира да й бъде върната Егейска Тракия с излаза на Бяло море, населена с българи и отнета й с Ньойския договор. В това отношение речите на Васил Коларов и на външния министър Георги Кулишев трябва да бъдат изучавани от студентите бъдещи дипломати.
Голямата причина българите да бъдат чути обаче е застъпничеството на съветската делегация - речите на Вячеслав Молотов и на Андрей Вишински изиграват огромна роля за защитата на териториалната цялост на България и за налагането на по-приемливи финансови репарации на изстрадалата ни родина. Три акцента слагат руските оратори в пледоариите си за спасяването на страната ни. Първо, макар да е била сателит на Третия райх и да е във война със САЩ и Великобритания, България се е включила в последния етап на войната срещу Хитлер и е дала в тази война 48 000 жертви. Второ, след 1941 г. в България се разгръща силно съпротивително движение срещу прогерманската политика на властта, а българският народ не може да бъде наказан за действията на неговите властници. И трето, с което е преодоляна особено съпротивата на Великобритания - в страната е сформирано правителство на Отечествения фронт и са предприети предписаните й от великите сили с примирието през 1944 г. действия за съдене на виновниците за участието й в акта на Хитлер. В мирния договор след Парижката конференция, подписан на 10 февруари 1947 г., България отново се задължава да осъди за престъпленията им профашистките елементи. Толкова за Народния съд, около който "демократите" ни опищяха орталъка. Той просто е задължение на България, наложено й от Великобритания, САЩ и СССР.
Отделно по същото време Сталин води задкулисни преговори със САЩ в полза на България срещу някои отстъпки от руска страна за американците. И в последна сметка САЩ, които в началото са били благосклонни към исканията на Гърция, при подписването на мирния договор с България подкрепят по-благоприятния вариант - България не загубва никаква територия, а репарациите към Гърция и Македония са сведени до 125 млн. долара.
И още един белег на Парижката конференция през 1946 г. - за пръв път славянските страни се обединяват в защита на България. Практически делегациите на всички тях подкрепят страната ни безрезервно, дори тази на Югославия, за която окупирането на Македония от наша страна би трябвало да е наш негатив. В речта си югославският делегат Моша Пияде възразява остро срещу гръцките претенции и обявява, че справедливостта изисква да се отчете участието на България във войната срещу Германия след 9 септември 1944 г.
Така в полза на страната ни се затваря страница от историята, която свидетелства, че след всяка война и след всяко противопоставяне между великите сили България остава зависима от тях. Всяко обвързване с едната сила срещу другата крие риска да се окаже пагубно за нашето битие и бъдеще. Четете повече история, г-да демократи.
 
Българската делегация, 1946 г.