Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

21 Януари 2017 | Събота
 
вход регистрирай се

Глобус

Как ЕС се опитва да спре потока от Африка

19. Декември 2016 , брой: 289   219   0



Dw

Вместо да насърчава демокрацията в Африка, ЕС спонсорира африканските страни, които са готови да държат бежанците далеч от границите на Европа. Журналисти от германския TAZ правят шокиращи разкрития.
В специалния попечителски фонд на ЕС за Африка има 1,8 млрд. евро. Пари, които, както заявява ЕК, са предназначени за "овладяване на основните причини за нелегалната миграция в Африка". Според журналистката Симоне Шлиндвайн това са пълни глупости. "С тези пари се финансират преди всичко германската и европейската индустрия, както и оръжейните концерни", твърди тя. Във връзка с новата европейска бежанска политика 36-годишната кореспондентка на германския TAZ за Африка е провела журналистическо проучване с още 24 колеги в общо 37 африкански и европейски държави. Резултатите са доста обезпокояващи.
"Успяхме да се доберем до непубликувани документи, които досега бяха държани в тайна от обществеността", казва Кристиан Якоб, редактор от TAZ и ръководител на проекта "Шенген за Европа - огради за Африка".  Много от документите са били предоставени на журналистите от неправителствени организации като "Statewatch", но и от някои вътрешни източници, които не са съгласни с новата европейска бежанска политика.
Журналистите от TAZ стигат до заключението, че вместо да насърчава демокрацията в Африка, ЕС се грижи най-вече за подсигуряването на африканските граници срещу нелегалната миграция. Всъщност много европейски депутати не знаеха досега какво са договаряли техните правителства с африканските държавни ръководители при закрити врата, твърди Симоне Шлиндвайн. Те например не знаят, че ЕС е обещал на издирвания с международна заповед за арест судански диктатор Омар ал-Башир да опрости дълговете на страната му, ако той в бъдеще възпира бежанците от Еритрея и Етиопия да пристигат в Европа и приема обратно вече избягалите свои сънародници. "Пребледнях, когато прочетох някои от тези стратегически документи", казва Симоне Шлиндвайн.
"Вместо да обвързва помощите за развитие с доброто държавно управление и спазването на човешките права, се оказва, че ЕС финансира страните, които са готови да държат мигрантите далеч от Европа, да приемат обратно хората с отхвърлени молби за убежище и да въведат биометричен граничен контрол. Биометричните паспорти например трябва да бъдат комбинирани с кредитните карти. По този начин всяко ползване на банкомат може да бъде проследено не само от финансовите служби, но и от държавните власти", обяснява Симоне Шлиндвайн.
Планираното наблюдение на африканските граждани надхвърля всичко допустимо по отношение на защитата на личните данни в Европа. Според журналистическото разследване от това печелят и оръжейните концерни като "Airbus" и "Rheinmetall", които вместо танкове, сега ще изграждат високотехнологични гранични системи в много африкански страни. "Германските фирми "Giesecke" и "Devrient" пък, които са специализирани в биометрията и закодирането, са получили многобройни поръчки от Алжир до Кейптаун", казва Симоне Шлиндвайн. При това африканските правителства не са само доброволни помощници за осъществяването на европейските интереси, а преследват и собствени цели. Кения например иска да закрие един от най-големите бежански лагери в света на границата със Сомалия. Напук на правозащитниците. Същевременно страната иска да издигне огромна нова ограда с финансовата помощ на ЕС. "По този начин Европа се освобождава от сомалийските бежанци, които обаче не могат и да се завърнат. Новата европейска логика вече прониква в цяла Африка", казва Симоне Шлиндвайн.
Германия също иска да започне нова африканска политика. За германските политици 2016-а беше година на дипломатическите совалки из Африка. Министърът на развитието Герд Мюлер предложи създаването на план "Маршал" за Африка след визитите си в Сенегал, Нигер и Руанда. Досега обаче не са известни подробности от неговата концепция. Понятието "Маршал" е проблематично, смята референтът за Африка от сдружението за застрашените народи Улрих Делиус. "Тази дума навежда хората на мисли за времето след Втората световна война. Политиците злоупотребяват с това понятие, за да прикрият истинските си цели - възпирането и обратното връщане на бежанците", казва той.

 

 

Глобус

  • Ще успеят ли предизвикателствата на малцинството и опасенията от ислямистки прояви да тласнат македонските политици към сътрудничество и разбирателство?
    17. Януари 2017 11
    428
    0

    Старо правило по цял свят за дълголетие в политически план на държавни или правителствени лидери е да умеят да предвиждат всички възможности и последствия от своите изказвания, намерения и действия, включително и най- неприятните за тях. С цел спечелване на извънредните парламентарни избори в Македония и окончателно сваляне от власт на дълголетния...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"