Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

14 Декември 2017 | Четвъртък
 
вход регистрирай се

Глобус

Разбра ли се трайно ЕС с Куба?

Островът на свободата не изневери на чувството си за достойнство, не позволи да бъде отклонен от пътя, който народът е избрал

Зорница Илиева

19. Декември 2016 , брой: 289   820   0



Близо седмица след кончината на команданте Фидел Кастро (ръководил страната 50 години) външният министър на Куба Бруно Родригес Париля и представителят на ЕС за външна политика Федерика Могерини подписаха на специална церемония в Брюксел споразумение за нормализиране на отношенията, което бе отлагано от десетилетия. На практика ЕС се съгласи да оттегли свой документ от 1996 г., с който се изискваше Хавана първо да подобри "стандартите за правата на човека", а едва след това да разчита да поднови връзките си с Европа.
Няма съмнение, че новото решение на Брюксел е в пряка връзка с договорките между Хавана и Вашингтон за възстановяване на дипломатическите отношения и стартирали процеси за размразяване на двустранните отношения. Времената са различни и ветровете на геополитическите промени допринасят да се признае в приветствените речи, че ще се търси "намиране на общи решения на световните предизвикателства". Да, световните предизвикателства напоследък са повече от сериозни. Но и Куба се намира в деликатен момент.
Голяма част от кубинските ръководители са израснали заедно с Фидел и Раул Кастро, настоящия лидер, учили са се от тях, следвали са напътствията им, останали са верни на идеите им, но Фидел остава жив само в сърцата им, а Раул вече обяви оттеглянето си от активната политика през февруари 2018 г., в края на втория си мандат като президент на Куба. Често се задава въпрос дали има и какъв е планът за действия след оттеглянето на Раул Кастро? Или по-точно кой ще го замести. С усмивка посланикът на Хавана в София Педро Пабло Сан Хорхе казва, че в "пресата се спрягат доста имена и то на млади, някои особено красиви физически личности, но те всички имат политически опит, натрупан под крилото на лидери като Фидел и Раул Кастро". И точно това няма как да не ги мотивира да продължат замислените промени, т. е. да осигурят онази приемственост, която ще гарантира здравата връзка между народ и партия и ще работи за благоденствието на кубинския народ. "Имахме късмета промените да стартират при жив Фидел Кастро и той ще си остане нашия лидер, но основната роля е на Кубинската компартия, която ще продължи да развива революционния процес и промените", допълва посланикът на специален брифинг във връзка с подписването на споразумението между Куба и ЕС. Никак не е случайно, че министър Париля е припомнил при подписването думи на Фидел Кастро от 2003 г., че "ЕС е от историческа важност като противотежест на САЩ" и още "суверенитетът и достойнството на хората не подлежат на преговори с никого".
До 12 декември Куба бе единствената страна от Латинска Америка, която нямаше споразумение за сътрудничество с ЕС. Независимо, че ЕС всъщност е вторият по значимост търговски партньор на островната държава, важен инвеститор в туризма и осигуряващ значителни средства по различни фондове за развитието на Куба. 50% от непрекъснато нарастващия туристически поток към Куба идва от Европа. Но едва с тази спогодба ще се позволи в бъдеще еврофирми да участват активно в протичащите в Куба процеси и съответно Куба да увеличи износа си за европейски страни. За посланик Педро Пабло Сан Хорхе спогодбата с ЕС е не само "повратна точка" и важен документ за подобряване на отношенията. От значение е, че този документ има "уравновесен текст" - т.е. направен е "с уважение към Куба". Самите преговори според него са преминали "под егидата на взаимно уважение и спазване на суверенитета". Разбираемо е защо се държи на такава формулировка. Просто трудните моменти поради различията в политическите сфери години наред са спъвали нормализирането на контакти и сътрудничество. В Куба се е смятало, че европейските позиции и поставянето на условия за "ползотворно сътрудничество" са имали характер на намеса във вътрешните работи. Отминалите десетилетия след революцията са доказателство, че Куба не изневери на чувството си за достойнство, че не позволи да бъде отклонена от пътя, който народът й е избрал, и независимо от критични моменти, натиск, ембарго, заплахи, гладни години и разпад на социалистическата система, тя си остана онзи слънчев Остров на свободата, който по цял свят се олицетворяваше от Че Гевара и Фидел Кастро. Сега, при различни условия, се налага Куба да вземе плавно завоя, за да извърши онези реформи, които ще гарантират растеж на благосъстоянието на кубинците. Но при запазване на собствената социалистическа система и онези идеи, които й е завещал Фидел Кастро.
В Куба смятат, че с възстановяването на нормални отношения с ЕС реформите ще се осъществят по-бързо и лесно. Медиите по цял свят отразиха събитието по подписване на споразумението в Брюксел. Предстои споразумението да бъде ратифицирано от националните парламенти, но има решение да се прилага временно до окончателната му ратификация. В Брюксел бе подчертано, че "с добра воля и уважение е възможно да се постигне напредък и да се разрешат различията". От своя страна, Могерини заяви, че "се търси по-тясно партньорство, което отразява здравите исторически, икономически и културни връзки между Куба и ЕС". Поставят се цели като укрепване на демокрацията и правата на човека.
Темата за правата на човека е особено чувствителна в Куба. Хавана остава на становището, че блокадата на Куба, която продължава от страна на САЩ, е основна пречка за развитие на страната и е най-голямото нарушение на човешки права в световен мащаб. Както и незаконното завземане на част от територията на Куба, за да съществува базата "Гуантанамо". При всяка международна среща кубинските лидери не пропускат да припомнят, че "Гуантанамо" е намеса във вътрешни дела и нарушава интегритета на държавата. Действащият закон в САЩ относно блокадата усложнява отношенията и с Европа, защото там има клаузи, които се отнасят и до трети страни. Светлина в тунела на блокадата има след гласуването в ООН по този въпрос, където само САЩ и Израел "с въздържал се" са подкрепили де факто действието й. А тя се определя в Куба като "нарушение на международното човешко право".
Какво очаква всъщност Куба от споразумението с ЕС? "От ЕС очакваме взаимност, равнопоставеност, уважение на нашата независимост и на решенията на нашето правителство", казва кубинският посланик и наистина е впечатляващо колко държат кубинците на своите идеали, на своята вяра в управляващите ги, защото "Куба е горда, че не действа под влияние на чужди сили и всички промени са по суверенно решение на кубинския народ". Но повечето надежди са свързани с възможности за сътрудничество с конкурентни европейски фирми, които да участват в "икономическото отваряне" на страната, да се работи съвместно в сектори от взаимен интерес като хранителна промишленост, фармацевтична промишленост, биотехнологиите или да инвестират в бурно развиващия се отрасъл на туризма. В тази връзка не бива да се забравя, че основни партньори на Куба във всички сфери от политиката и икономиката са преди всичко Русия, Китай, Венецуела, Виетнам.
Решението на кубинското правителство всъщност е да не се концентрира само върху отношенията със САЩ, което "би било голяма политическа грешка". Предпочита се "разнообразяването на партньорите". Продължават и се разширяват връзките със страни от Африка, Азия, дори Близкия изток. Известно е, че Турция например не от вчера проявява интерес към сътрудничество с Куба.
Като член на ЕС България също може да очаква, че ще има нови възможности за укрепване на взаимноизгодните търговско-икономически отношения. "Ние и сега имаме отлични отношения с вашата страна", твърди посланикът на Куба в София. Не се впуска в подробности, но подчертава, че и в момента се "работи по подписване на съответни спогодби". Ако "българските фирми са конкурентоспособни", разбира се. Възможности има в хранително-вкусовата промишленост, включително износ на вино, кисело мляко и други млечни продукти, биотехнологиите и т.н. Полезен би бил опитът на България в строителството на хотели, защото расте и интересът на български туристи за посещения в Куба.
Какво ще остане за САЩ тогава е логичен въпрос, граничещ с шега. Нормално е да се очаква промяна след встъпването в длъжност на новоизбрания президент Тръмп, но "ще трябва да изчакаме да встъпи официално на власт, за да разберем каква ще е бъдещата му външна политика по отношение на Латинска Америка, карибските държави, Куба", казва Педро Пабло Сан Хорхе. Пестеливи думи, но не липсва и надежда, че ще се постигне напредък в двустранните отношения.
Той самият предпочита да говори за промените, които са започнали в Куба и чиято цел е модернизиране на икономиката и политическата система. Но не с отказ от "нашия кубински социализъм", а чрез него да се постигне по-ефективна икономика, да бъде тя по-интелигентна  и да намали съществуващата бюрокрация, да се отвори към чужди инвестиции, които да се съобразяват с кубинските планове за развитие до 2030 г., с развитието на онези сектори, които са приоритети. "Ние промотираме, насърчаваме чуждите инвестиции с цел подобряване благосъстоянието на кубинския народ, но не говорим за приватизация", пояснява посланикът и е убеден, че "в бъдеще ще имаме други Фидел и Раул", защото "всички промени са по суверенното право на кубинците".
Да им завиди човек за вярата и убедеността. Важното е, че ръководителите на страната искат да я променят в полза на кубинците и чрез защита на кубинските интереси. Остава да им стискаме палци в този наш размирен свят.

Споразумението за нормализиране на отношенията между ЕС и Куба бе подписано в Брюксел в присъствието на представители на 28-те членки на ЕС
БГНЕС

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"