Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

20 Ноември 2017 | Понеделник
 
вход регистрирай се

Пегас

От редактора

В търсене на националния идеал

Боян Бойчев

17. Декември 2016 , брой: 288   1247   0



Ето ни отново в плен на магията на новогодишните празници. Суетата по големите магазини, скъпите подаръци, обилните трапези - всичко това е станало част от празничните обреди от по-ново време.
Но в това ли е същността на празника? Втренчени в материалното, забравяме по-важното, духовното.
Защото какво друго са тези светли празнични дни, освен време, в което трябва да намерим сили да бъдем по-човечни? Затова нека повярваме в празничната магия...
Да потърсим уюта и топлината на дома. Но и да не забравяме, че има хора, за които топлина и уют няма.
Да отделим малко повече време на семейството и близките си. Защото, осъзнаваме или не, те са най-скъпото, което имаме. Но и да не забравяме тези, за които другар е единствено самотата.
Да зарадваме децата си с подаръците на Дядо Коледа, поръчани с писма за добрия старец. Но и да не забравяме, че има и други деца, които копнеят дори само за една топла дума.
Да сложим на трапезата всичко, което имаме, за да бъде богата годината ни. Но и да не забравяме, че гладът продължава често да гостува в много домове.
Да дарим любимите хора и приятелите с добри думи и внимание, защото те го заслужават. Но да не забравяме и другите хора, защото това се нарича човечност.
Живеем в грубо, жестоко и егоистично време, в което се задъхваме от хроничен недостиг на ценности. Заменяме ги с пари и материални придобивки. С ламтеж за още повече пари и все по-нови, и по-нови материални придобивки. С най-нови модели луксозен студен егоизъм. Обръщаме гръб на тези, които имат нужда от помощ също толкова лесно, колкото обръщаме глава при вида на възрастен човек в градския транспорт.
Зачеркнахме традиционни ценности и добродетели като остарели и ненужни. А на тяхно място - нищо. Черна дупка, която ни поглъща. 
Станали сме агресивни, нахални, безочливи. Нашият нов бог е Златният телец. Това било начин да оцелееш в новото общество, което ни натрапиха. Продаваме България и българщината на безценица ден след ден, година след година. И сме съгласни - чрез своето мълчание. Претопяваме се като нация и не ни пука.
Не осъзнаваме, че липсата на национален идеал ни води към гибел. Но какъв да бъде той? Нека го потърсим сред подаръците за Коледа. И защо да не е хуманизмът?
Човеколюбието, което да ни обедини като нация. Това е единственият начин да се съхраним и да бъдем силни.
Честити празници на всички!

 

 

Пегас

  • От редактора
    17. Ноември 2017 226
    350
    0

    Има един момент в "Под игото", когато на годишния изпит малката Събка казва това, което другите мислят и споделят помежду си, но не смеят да изрекат на глас. В настъпилата неловка ситуация верните хора на бея злорадстват. И само кака Гинка се провиква: "Па какво сте такива втрещени? Бога ли разпна момичето? Казва си правото!"
    Сетих се за тази сцена покрай бурята от...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"