Стихотворението

Георги КОНСТАНТИНОВ

Това дълго очакване...


Моят влак закъсня.
Моят влак въобще не пристигна.
И самолетът ми (спиран от вихри небесни)
също не излетя.
И така, все в очакване, животът ми мина-замина...
А си имах сънувана цел.
А си имах висока мечта...

Не земя Обетована, не златния град Ел Дорадо -
аз жадувах да стигна
пространство без алчност и битки за власт...
Но ръждясала котва държеше сърцето ми младо.
Сред рояк от дребнави душици
се разпадах на дребно и аз.


Сам и честен - чак до престъпност –
от целта си не се отказвах.
И си казвах: щом влакът не идва,
справедливото Време ще дойде тук пеш!
Ала виждах отчаян как всеки нов изгрев залязва
и се стапя надеждата
като мартенски сняг, като пламнала свещ...


И въртят ме на място вихрушките в мойта Родина.
И не идва, не идва
на мъдрото Време звездният час...
Сам се чудя: как животът ми мина-замина,
а все тъй живея
в това дълго очакване
аз...