29 Март 2024петък10:52 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Роден край

Люти брод е райското кътче на България

Освен че е музей на открито, селцето има чудна природа и славна история

/ брой: 288

visibility 618

Илия Борисов


Няма друго село в ширналите се простори между стръмните върхари на Врачанския Балкан и тихите прибрежия на Дунавската равнина с такива възхитителни природни хубости и красоти и с такава легендарна борческа история като мездренското село Люти брод. Стаена в миналото е богатата му история, а като ходиш по тази земя, се опияняваш от радост и възторг. Това село сякаш е целунато от Бога. Сътвореното земно чудо е уникално и съществува от милиони години, когато най-дългата у нас река Искър, спускаща се от висините на Рила планина, е изпъстрила живописния му релеф.
Люти брод е накрая на скалистия свят на Искърското дефиле, започващо от гара Курило, сега град Нови Искър, и достигащо до феноменалните Ритли, раздиплени в омайна гледка на цели 67 километра. Едва ли другаде има такава вълшебна картина. Сред разхвърляните страховити драперии на белите скали в околността е кацнал един от големите и забележителни старинни манастири - Черепишкият, с повече от шестотингодишна история.

Амфитеатрално разположено

върху невисоки хълмисти ридове и скали е това малко, но дивно и китно селце. То удивително напомня за Велико Търново. Толкова е привлекателно и живописно. Преди години поселниците му бяха 400, сега сигурно са по-малко. От старите книги и летописите узнаваме, че през 1880 г. е наброявало 1054 човека. Най-многолюдно е било през 1956 г. - 1319 жители.
Разлистим ли страниците на историята, ще видим, че селото е свързано с древния и загадъчен Коритенград, за който няма запазени веществени доказателства. От години се възстановява една от някогашните старинни църкви. Има скални ограждения и отломъци в близост до железопътната линия в местността Райменец. Знае се, че животът в това землище е секнал след ХVI век, когато коритенградските хора се заселили в различни райони на страната. На сегашното си място е от втората половина на ХVII век. По време на турското владичество е носело името Гечидкьой (село при брод на буйна река). В търсене на по-добро препитание и живот лютибродчани се заселили в Мездра, Бяла Слатина, Враца, София и в други селища. Оскъдната плодородна земя от около три хиляди декара и примитивното скотовъдство не са осигурявали препитание на хората. Иначе мерата на Люти брод не е малка - близо 25 хил. декара заемат ливадите, горите и закелавелите храсталаци.
Обвеяно е със славно минало и историческо богатство. Най-добрият пророк на бъдещето е миналото, казва безсмъртният Байрон. А миналото на Люти брод е наситено с великолепни и впечатляващи неща. В тиха и омайна долина се е сгушил старинният

Черепишки манастир

"Успение Богородично". Дошъл тук, човек научава изумителни неща за битките на цар Иван Шишман с турските поробители. През 1393 г. се разразил страшен бой в защита на столицата от пристъпите на турците, напиращи към София. Убитите в сраженията били толкова много, че околните поляни не могли да поберат труповете. От черепите се установило и името Черепиш. Светата обител не един път е опожарявана и разрушавана. Какви ли не превратности е преживяло това земно кътче. Очарованието от дивната хубост миряните и туристите изпитват, когато видят този обновен за нов живот църковен комплекс, където се белеят Шишмановите скали, Калетата, Църквището, Остриките и непристъпните върхове и пещери на Бабините плазове. Когато в едни далечни вече години е гостувал унгарският пътешественик Феликс Каниц, е изказал възхвалата си с думите: "Това е най-красивото място на Балканите."
Неразделна част от Люти брод е Черепишкият манастир. Затова на 15 август всяка година тук се събират стотици хора - лютибродчани и гости от околните селища. Тогава се чества патронният празник, а този най-голям манастир в Северозапада се превръща в "Българския Ерусалим".
По време на кметуването на незабравимия родолюбец и обществен деец Ванко Кочев се заговори за превръщането на Люти брод в "Музей на открито". Освен природните красоти, съхранени и грижливо опазени, селото се обогати с

Ботевите тържества

на 3 юни в Рашов дол, придобил името на незаменим пантеон на безсмъртието. Историята сочи, че тук в тревожните майски дни на 1876 г. част от разбитата във Врачанския Балкан Ботева чета тръгнала да търси спасение отвъд река Искър. Предвожданите от секретаря на четата, старозагореца Георги Апостолов, бойци попаднали в капан без какъвто и да било изход - отпред буйната и пълноводна река, встрани непристъпните скалисти височини.
"...Ние ще се бием до смърт и пак няма да се предадем", възкликнал смелият предводител. Никой не знае колко е продължил този втори след Милин камък кървав бой. Укрилите се в каменната колиба на баба Мария Цоловска храбро се биели с глутницата злодеи на черкезина Джамбулот и го умъртвили. Всичките десет четници с двете лютибродски момчета Георги от Кьопчовите и Петър от Цоловските, загинали. Отрязали им главите, наболи ги на колове и тръгнали през селата към Орхание (Ботевград) да сплашват населението.
От десетилетия горе на скалите на Рашов дол греят написаните от писателя-планинар Димитър Осинин поетични думи:

Тук утрото грейна ги с усмивка.
И сладък шум от Искъра чуха
докато откри ги пазва глуха
за сладка последна почивка.
Бе време на бунт и кърви.
Годината горда - злочеста 1876-та
месец май, двадесет и първи,
предвестници на свободата,
тук минаха по тези плочи.
Българио, сведи глава за почит -
пътеката е свята!

Рашов дол е апотеозът на героичното Априлско въстание. И това е най-заслужаващо доказателство Люти брод да се превърне в "Музей на открито". Лютибродчани са особени хора - кажат ли нещо, правят го. В онези години всички заработиха вкупом, не само живеещите в селото, но и заселилите се в столицата около 500 човека и тези в съседните градове Мездра, Враца, Плевен, Своге. В София, с активната дейност на отговорника за няколко сбирки Сашо Милов, се събраха парични средства и се стимулира трудовата активност на столичните лютибродчани в съботните и неделните дни за благоустрояване на селото. Построена бе административна сграда за кметството, пощата и здравния пункт. Израсна търговски дом с ресторант и няколко магазина. Не стигнаха средства и време за довършване на оригиналната читалищна сграда, където сега е настанена читалищната библиотека.
В резултат на превръщането на селото в "Музей на открито" след 1982 г. се разшириха и обновиха улиците, оформиха се архитектурно-художествени кътчета, на закритата железопътна спирка бе поставен каменен знак

в чест на руските войници

водени от кандидат-офицера Атриганиев, освободили Люти брод на 13 ноември 1877 г. от турско робство. Има музейни къщи, позанемарени в ново време, поддържат се няколко паметника.
Сред именитите личности е роденият и отрасъл тук генерал-полковник проф. Иван Кинов - легендарен и незабравим човек и военачалник. Оставил е ценни книги и публикации за онова драматично и конфликтно време през втората половина на ХХ век. Александър Милов написа великолепна и богато съдържателна творба за младежкия революционер Никола Марков-Колката, с паметните думи: "Изгря като звезда, изгоря като пламък". Той е автор на няколко ценни краеведски книги. Полковникът от резерва Колю Странчански оживи в документална книга хората от именития Странчански род. Популярната лютибродчанка Иванка Иванова отпечата художествено-документалната творба "Те следа в мен оставиха". Доцент Ганчо Тодоров и Илия Борисов отпечатаха четивото "Люти брод през вековете и сега" - една емоционална картина за прошумялото време. Страстният краевед Йордан Нецов събра в ценни ръкописи най-любопитното от историята на Люти брод.
Накрая ми се иска да припомня думите на Дядо Вазов в писмото му до Константин Иречек от 1885 г.: "Ние, българите, сме учудващо равнодушни към себе си. Ние живеем и мрем в една страна, която почти не познаваме, а какво съкровище от хубости, великолепие и любопитности в българската земя." Една английска поговорка гласи: "Раят е там, където не сте били". Идете в Люти брод, райското кътче на България.


Ритлите

Тази рисунка на уникалните Ритли село Люти брод с автор унгарския пътешественик Феликс Каниц, украсява Парижкото метро

Черепишкият манастир

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 498

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 511

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 464

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 555

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 474

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 466

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 424

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 605

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 544

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 548

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ