Гадно отвсякъде

Историята с жената в берлинското метро и българина, който я рита, е гадна,     откъдето и да я погледнеш. Циганинът от варненското гето ще ни "прослави" май повече, отколкото се прославиха сексуално агресивните бежанци. Всъщност, първоначално гаменът беше обявен за "бежанец", но след това се превърна в "българин". Затова и днес се питаме ще стане ли инцидентът повод за антибългарски настроения.
Не съм защитник на героя от "Максуда". В неговата глава вселената изглежда по различен начин. Той се чувства прецакан и използван. Сигурно всеки ден води битка за оцеляване и единствената му цел в живота е да свърши днес, за да дойде утре. Ако е възможно, това да стане с бутилка бира или нещо по-градусово в ръка.
В берлинското метро българският гражданин от варненското гето явно се е почувствал недосегаем - така, както е бил недосегаем за родните правораздавателни органи години наред. Така, както се чувстват недосегаеми десетки негови събратя тук, в България. Които обичайно се спасяват от присъда за джебчийство, проституция, просия и измами. И които родното правосъдие така и не успява да респектира.
Инцидентът в берлинското метро стана повод псевдопатриотите у нас пак да развеят знамената, че, видите ли, извършителят не бил "българин", а "циганин". Същите патриотари обаче скачаха до небето, когато параолимпиецът Ружди Ружди взе златен медал в Рио. Така е - в единия случай признанието е за България, а в другия - позорът.
Може би е редно да запитаме обаче защо Германия така се възмущава от деянието на нашия циганин, а си трае и всячески пробва да покрие случаи, в които арабски и азиатски "бежанци" изнасилват германки?
Сигурно ще прозвучи гадно, но да му мисли героят от метрото, както се казва. Ще му се наложи да полежи в немски затвор. Като не може в български... И ще го запомни, вярвайте. Ако имаше как това да превъзпита поне стотина като него.