По-страшно от Хитрино

Поредната трагедия за България отново показа, че като общество не реагираме адекватно. Медиите съзряха в ужаса на случилото се в Хитрино трамплин за рейтинг. Страшният въпрос "Как се чувствате?" бе допълнен с "Преживявали ли сте нещо подобно?" или "Как прекарахте нощта?" Как да отговори човек? Изкуствена приповдигнатост и патос, сензация и липса на съпричастност. И грам мисъл за Етичния кодекс на българските медии, в който е записано: "Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност. Ще уважаваме желанието на хората да не бъдат безпокоени в скръбта си."
Колкото и призиви за съпричастност да излъчат жадни за сензации медии, остава горчив вкус. Горчи и от напъните на министри, политици, партийци и пр. фронтмени да излъскат имидж, яхвайки вълната на състраданието. Като че ли молят прошка за собствени прегрешения.
На фона на човешкото нещастие социалните мрежи преляха от пъклени версии. И трагедията на Хитрино, вместо в обща болка, се превръща в диагноза. За държавата и обществото, за управниците и медиите. Оказва се трудно да бъдем хора. А това е най-страшното.