"Ало, Обама вкъщи ли е?"

Би Би Си

Новоизбраният президент на САЩ не слиза от първите страници на вестниците заради нетрадиционния си подход по въпроса за телефонната дипломация.
Както пише в. "Ню Йорк таймс", веднага след изборите лидерите на съюзническите на САЩ страни започнали да звънят в Тръмп тауър с молба да се чуят със самия Тръмп.
Наскоро гръмна скандал, след като новоизбраният американски президент говори по телефона с президента на Тайван Цай Инг-уей, въпреки че формалните отношения между САЩ и Тайван бяха прекъснати преди почти 40 години.
Каква всъщност е процедурата за телефонни разговори между световните лидери?
В тази сфера съществуват безброй правила, чиято цел е да се избегнат включително лингвистично неразбиране, да не говорим за обажданията на шегаджии.
"Ало, може ли да се обади президентът?" - съмнително е, че някоя телефонистка ще чуе когато и да било подобна фраза от устата на лидер на друга държава.
Моментът, когато държавните глави започват да си разменят любезности, е предшестван от подготвителна дейност на канцелариите на двамата лидери.
"Ако между двете страни съществуват отдавнашни и близки отношения, процедурата може да бъде много проста: сътрудниците на единия операционен център се обаждат на колегите си в другата страна и казват: "Нашият лидер иска да поговори с вашия", разказва Стивън Йейтс, който е заемал поста заместник-съветник по националната сигурност при вицепрезидента Дик Чейни.
Ако отношенията между страните не са толкова близки, то посланикът на едната държава може да изпрати официално искане от името на своя лидер. След това двете страни разработват евентуалния дневен ред на разговора, обсъждат причините за необходимостта от такова телефонно обаждане, и двете канцеларии координират въпроса за конкретното време на обаждането.

От сериозни въпроси до любезности

Преди началото на телефонния разговор двамата лидери получават достатъчно информация от своите помощници.
Американският президент получава цяло досие от Националния съвет за сигурност, който информира държавния глава по въпросите за сигурността и външната политика.
Ако става въпрос за протоколно обаждане, досието ще бъде относително кратко: в него ще бъде отбелязано кой първи е решил да се обади по телефона, а също така ще бъдат предложени няколко (два или три) въпроса, които могат да бъдат обсъдени при този разговор. Освен това в досието ще има и лична информация за събеседника например напомняне да се попита какво е здравословното състояние на болни роднини.
Ако темата на разговора е по-деликатна, президентът ще получи допълнителна информация, а членове на Съвета за сигурност ще слушат разговора на двамата лидери.

Насаме ли сме?

Разговорите между световните лидери се слушат от мнозина - от помощниците и съветниците до преводачите.
Дори в случаите, когато държавният глава свободно владее чужд език, традиционно хората, заемащи такъв висок пост, предпочитат да водят официалните разговори на родния си език.
"Понякога става въпрос за национална гордост, но основно това се прави, за да се избегнат взаимни недоразумения и да се даде възможност на говорещия да нюансира думите си", казва Кевин Хендзъл, бивш лингвист в Белия дом.
В САЩ президентските преводачи имат достъп до секретна информация, биографиите им се проверяват много внимателно и те дори минават проверка на детектора на лъжата. Едва след това преводачите получават достъп до конфиденциална информация, която се обсъжда на преговори от такова високо ниво.
"Начинаещи при президента няма - казва Кевин Хендзъл. - За да постигне такова високо ниво, на преводача му трябва много време. Те също така стават експерти по много важни въпроси и знаят, че само едно неправилно обръщение към друг лидер може да провали преговорите".

Това съм аз, Клинтън, не се шегувам

"Телефонните обаждания на един току-що избран президент и обаждане на държавен глава от Овалния кабинет са като небето и земята", казва Стивън Йейтс.
Щом Доналд Тръмп седне в президентското кресло, всичките му телефонни разговори ще бъдат защитени на най-високо ниво и ще подлежат на постоянен мониторинг.
"Президентът може да си мисли, че той просто е вдигнал слушалката, като всеки обикновен човек, но преди това обаждащият се ще бъде няколко пъти проверяван, за да е убеден екипът, че на другия край е именно този, който трябва да бъде", добавя Йейтс.
Понякога тези проверки са толкова внимателни, че спират обаждания на истински политици. "Карам се с телефонистката в Белия дом, която не вярва, че това съм аз", написа държавният секретар Хилъри Клинтън през 2010 година в един от своите мейли.

Шегаджиите стигат и до президентите

Испанският премиер Мариано Рахой стана жертва на шега, като отговори на обаждане на радиоводещ, представил се като нов лидер на сепаратистите в Каталония.
През 2003 година радиостанция в Маями успя да излъже както тогавашния президент на Венецуела Уго Чавес, така и близкия му съюзник Фидел Кастро. Водещите на радиостанция "El Zol" първо се обадили на Чавес, представяйки се като Фидел Кастро, а след това позвънили на Кастро, изобразявайки Чавес. Когато кубинският лидер разбрал, че е бил излъган, избухнал в поток от ругатни.
Други радиостанции са поставяли капани на Ево Моралес, след избирането му за президент на Боливия през 2005 г. (обаждащият се го излъгал, че е тогавашният испански премиер Сапатеро), а през 1995 г. кралица Елизабет Втора бе излъгана, че разговаря с канадския премиер Жан Кретиен.

Шега по руски

Шегаджии има и в Русия. Най-известните са Вован и Лексус. Те вече излъгаха президента на Турция, като се представиха за президента Порошенко и украинския премиер Яценюк.
Имаше също шега с обаждане на Путин до Елтън Джон, а преди това цял месец Лексус, представяйки се за "народния губернатор на ДНР" Павел Губарев лъжеше украинския олигарх Коломойски.
Наблюдатели неведнъж се питаха, доколко е независим от държавата дуетът на руските шегаджии, тъй като техни мишени всеки път ставаха хора, предизвикащи в този момент недоволството на Кремъл. Самите те категорично отричат каквато и да било връзка с Кремъл или руските спецслужби.

Горещата линия не е телефон

Горещата линия за връзка Вашингтон-Москва, която често наричат "червен телефон", е извънредно защитена линия за връзка на лидерите между САЩ и Русия.
"Въпреки съществуващите легенди, това не е телефон", обясни Кевин Хендзъл.
Горещата линия, по която се изпращат както текстови послания, така и графични изображения, беше създадена след кубинската криза през 1962 година, когато светът бе на границата на ядрена война.
Линията е постоянно отворена, което позволява на лидерите на двете страни във всеки момент да общуват един с друг. "Когато става въпрос за ядрени ракети, става въпрос за минути".

Доналд Тръмп на борда на своя самолет през 2000 г.

Президентът на САЩ разговаря само по защитена линия

Хилъри Клинтън се оплаква, че се е случвало телефонистките в Белия дом да не повярват, че разговарят с държавния секретар

Шегаджиите не подминаха и Чавес и Кастро