Стволовата клетка на българската духовност

Димитър Томов

Преди 1160 години старобългарският език възниква като lingua sacra - свят език. Филологическата наука го определя и като нормативен. Съществува глаголическа и кирилска правописна норма, зададена от светите братя Кирил и Методий. С времето тази норма се доразвива и доработва.
Удивлява словното богатство на старобългарския език, включващо неколкостотин хиляди лексеми. В момента български учени езиковеди от Софийския университет подготвят исторически речник на българския език, което само по себе си е показателно колко е благодатно нашето книжовно наследство за изследователска и творческа работа.
Още през девети век книжовниците, които си служат с говоримия и писмения български език, сякаш извършват свещенодействие. Те са като лабораторни учени, които всеки път откриват и възпроизвеждат материала, от който е направен духът.
Многобройни са доказателствата от този хилядолетен период, че когато имунната система на българския дух е отслабена, излиняла, почти разболяна от всевъзможни фактори - геополитически, социални, вътрешносубективни, понякога дори неразбираеми, ирационални - езиковото тържество на българското слово чрез градивото на несъкрушимите си стволови клетки - буквите и думите, редени и пренареждани с магията на lingua sacra спасява и надмогва изпитанията.
През вековете, когато не съществува официална българска държава, българският език поема държавноорганизираща функция. Защото той, неунищожимият език, е нормотворец на мисленето чрез говоримата или писмената проекция на речта. Изстрадана в ръкописите на монаси бледни, святи или недотам богоугодни божии служители, ала пренесли въпреки абсурдното си битие високото служение на свещения български език в молитви, песнопения, похвални слова или вековечни библейски текстове - изначални като човешкия род.
Натрупаните с времето от девети век насам старобългарски писмени паметници, са по-неизчерпаеми от ядрото на атома. Има ли голяма световна библиотека или друго подобно книгохранилище, което да не пази като най-знакови и безценни тъкмо старите български ръкописи? Кой и кога ще ги разчете?
Златният век на българската култура озарява бъдещето ни по-ярко от златните археологически находища по нашите земи.
Можем ли си представи български държавник отпреди хилядолетие - цар, болярин или друг наместник на властта - който да не е и книжовник или поне с достатъчна езикова грамотност? Към началото на XXI век на това равнище бъдещето на езика ни има безкраен простор за проникване. Ако днешните ни управници, разбира се, пожелаят да си "присадят" от тези вечни клетки на нашата духовност.
Много още са пластовете, върху които езиковата грамотност би могла да се разпростре. Едно от най-големите предизвикателства е мисловната дейност. Азбучна истина е зависимостта между език и мислене. Ако няма мислене, чието нетърпение да се излее чрез езика, настъпва тишината на оглушителната безсловесност.
Най-голямата заплаха за българския език днес не са външни фактори. Проблемът за българския език в нашето съвремие са неговите носители, употребители, възпроизводители и градители. Няма ли кой да говори и да пише на един език, той изчезва.  
Ако към началото на третото хилядолетие, в глобалната икономическа криза, валутният борд спасява финансовата ни система, та левът ни все още да е в лъвска поза, то езиковата грамотност на нацията е неизтребимото ДНК на българската духовност, която за сетен път ще я възроди чрез многолетната традиция и благодатна плодотворност, за да ни има и пребъдем като народ.