Декомунизатори с нов опит да нарушат Конституцията

Антон Гицов

На 24 ноември 2016 г. парламентът прие на първо четене предложените от известните декомунизатори Методи Андреев, Мартин Димитров, Петър Славов и присъединилият се към тях Вили Лилков, антидемократични и противоречащи на Конституцията промени в Закона от 26 април 2000 г., обявил комунистическия режим в България за престъпен. 
Преди да анализираме предложените промени, нека се спрем на една друга изява на неуморните законотворци Методи Андреев, Мартин Димитров и Петър Славов. През март т.г. те внесоха друг противоречащ на Конституцията законопроект, предвиждащ до 3 години затвор и до 5000 лв. глоба за проповядване на социалистическата идеология у нас. Наказанието важeше и за носенето на улицата на комунистически/социалистически символи като "сърп и чук, петолъчка, червено знаме и прочие". Законопроектът беше бързо заметен под килима, защото беше пълен с нелепости, законотворците бяха показали учудващо

непознаване на политическите системи

и идеологии в съществуващия модерен свят и това, че в Европа има мощни и често управляващи социалистически и социалдемократически партии, изповядващи социалистически идеи. Благодарение на тях в тези страни отдавна съществуват чисто социалистически придобивки: безплатно образование и здравеопазване, както и социално подпомагане за бедните. Лидерите на тези партии не се притесняват да се определят като социалисти.
Ако бяха по-осведомени, щяха да знаят, че още през 1983 г., далеч преди да оглави Лейбъристката партия, Тони Блеър беше заявил: "Аз съм социалист... защото вярвам, че социализмът е рационален и морален. Социализмът е за равенство, не защото се стреми хората да са еднакви, а защото само чрез равенство в нашата икономическа система нашата индивидуалност може да намери подходяща изява". Бившият кандидат за президент на САЩ от Демократическата партия Бърни Сандерс е привърженик на идеята за демократичен социализъм и в една своя реч той заяви: "Демократичен социализъм означава да имаме правителство, което да отразява интересите на обикновените хора, а не както е сега, на класата на милионерите".
Известният американски филмов деец, публицист и журналист Роджър Мур пояснява: "Какво е демократичен социализъм? Това е истинска демокрация, при която всеки има право на място на масата и на право на глас, а не само тези права да имат само богатите". Това, че

тримата депутати не бяха наясно

по отношение на понятието социализъм, е свидетелство за ограничения им политически кръгозор, но по-лошото е, че те не познават и българската Конституция, която гарантира правото на свободата да изразяваш мнение, независимо дали то е харесвано от други или не.
Още по-нелепо бе предложението на тези депутати да се забрани носенето на такъв пентаграм като петолъчката, защото била комунистически символ. Те очевидно не бяха наясно, че петолъчката се използва навсякъде по света - на Запад и на Изток.
На знамето на обединена Европа има 12 петолъчки и на американското знаме цели петдесет. С петолъчки са окичени червените знамена на Китай и Виетнам, на Турция, Чили, Венецуела, Сингапур, Пакистан и на почти всички арабски страни. Пагоните на американските генерали са изпъстрени с различен брой петолъчки, в зависимост от ранга им. Тримата законотворци отиваха още по-далеч, като искаха затвор и глоба и за поругаване на символите на Европейския съюз. Но кой и къде е казал, че ЕС е светая светих, в която всички трябва да се кълнем и че ако някой съвременен дисидент реши да хвърли знамето на ЕС в коша за боклук, трябва да бъде тикнат в затвора, така както се постъпваше с дисидентите едно време?
В новия си напън за

антикомунистическо законотворство

вносителите на промените предвиждат добавяне на нов чл.5, т.1 към параграф 12 от Закона от 2000 г., съгласно който следва да се премахнат всякакви лозунги, фотоси и други знаци и предмети, които възхваляват комунистическия режим. Ще оставим настрана, че това допълнение е безсмислено, защото лозунги, фотоси и надписи, възхваляващи комунистическия режим, отдавна никой и никъде не поставя. Важното тук е друго: на какво основание следва да се забрани на някой български гражданин да реши да възхвалява 45-годишния период на управление на страната от Българската комунистическа партия?
Да действително, това е един период, който не беше демократичен. Национализирана беше частна собственост, на много места колективизацията не беше доброволна, липсваше пазарна икономика и конкуренция, имаше уравниловка в заплащането на труда, не всеки можеше да пътува зад граница, на хората беше наложено постоянно жителство по родните места, липсваше свободна преса, инакомислието се потискаше. Затова и хората през есента на 1989 г. излязоха на улицата и отнеха властта на комунистическата партия с надежда за изграждане на нов, справедлив демократичен строй и за по-добър живот. Но това не се случи, държавната собственост беше разграбена, промишлеността унищожена, развитото селско стопанско ликвидирано, купчина олигарси овладяха националното богатство и се сляха с властта, докато огромна част от

населението обедня

Много от тези обеднели и разочаровани хора започнаха да си дават сметка, че при социализма нямаше демокрация и имаше всякакви ограничения, но и имаше и нещо друго, които някои десни коментатори днес цинично наричат "носталгия по соц-а". Живеещите в бедност и едва свързващи двата края хора, не могат да забравят, че при "соц-а" имаше  безплатно здравеопазване и образование, имаше места в яслите и детските градини за децата на работещите родители, безработицата и инфлацията бяха непознати, по морето и по планините имаше почти безплатни почивни станции, за работещите и учащите. Нямаше глад, просещи и ровещи по кофите за боклук гладни хора, нямаше бездомници, циганска престъпност почти нямаше, защото циганското население имаше работа по градовете и в кооперативните стопанства, нямаше вихреща се повсеместна корупция, нямаше организирана престъпност, наркомания и контролирана от сутеньори проституция, имаше добре работеща правоохранителна система, която бързо хващаше извършилите престъпления и раздаваше справедливо правосъдие. По улиците и в училищата нямаше агресия, хората по селата не заключваха вратите си, а тези по градовете не превръщаха жилищата си в крепости.
Днес в нашата държава има хора, които имат свое основание по една или друга причина да ненавиждат тоталитарния режим при управлението на комунистическата партия. А също и хора, които имат свое основание да смятат, че

установената демокрация в България

не им е донесла нищо добро и да смятат, че са живели по-добре по времето на социализма. Но както едните имат даденото им от Конституцията демократично и свещено право публично да декларират с лозунги, фотоси или по друг избран от тях начин, своето отрицание на социалистическия модел, така и другите имат същото това право да изразяват положителното си отношение към този модел. Защото чл. 37(1) на българската Конституция утвърждава че "Свободата на съвестта и свободата на мисълта са ненакърними, а чл. 39(1) ясно и недвусмислено казва, че "Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин". Което означава и с лозунги, фотоси, знаци и други знаци и предмети.
Внесените промени предвиждат и премахване на скулптури и паметници, а ако това не може да бъде осъществено, веднага на тях да се поставят табелки с надпис "Комунистическият режим в България 9.09.1944 г.- 10.11.1989 г. и дейността на БКП са обявени за престъпни със закон, приет от 38-то Народно събрание". Това предложение е също недемократично. Ако жителите на Правец са поставили в своя град паметник на Тодор Живков (на откриването на който през 2001 г. присъствува тогавашният главен секретар на МВР Бойко Борисов), защото той е направил много за развитието и благосъстоянието на този град, това е техен паметник и никому не може да бъде дадено правото да полага върху него подобни табелки. Или да поставя такава табелка например на паметника на Георги Димитров в Ковачевци, както и на други подобни паметници.

ГЕРБ подкрепиха

предложените промени по понятни конюнктурни съображения. След като Цецка Цачева разигра антикомунистическата карта по време на дебата си с ген. Радев, сега се цели същото, да се напомни, че БСП е наследник на престъпната Българска комунистическа партия следователно, избирателят трябва да гласува правилно на предстоящите парламентарни избори. Но нещо неморално има в този ход, защото такива видни лидери на ГЕРБ като Бойко Борисов, Цецка Цачева, Красимир Велчев, Менда Стоянова до есента на 1989 г. са били членове на тази престъпна Комунистическа пария. Йорданка Фандъкова е не само член на БКП, родителите й са активни борци против фашизма и капитализма, Лиляна Павлова е внучка на партизанин от бригадата "Чавдар", Нона Караджова и Диана Ковачева са дъщери на завеждащи отдели в ЦК на БКП.
Ще отбележим, и че самият закон от 2000 г., прокаран по времето на управлението на СДС с премиер Иван Костов, също с цел да се удари по Българската социалистическа партия, съдържаше

 изопачавания и неверни факти

Той указваше, че Българската комунистическа партия е дошла на власт на 9 септември 1944 г.,  едно лъжливо твърдение, защото от 9 септември 1944 г. до 29 юли 1949 г. на власт в България е коалиционно правителство на БРП (к), "Звено", БЗНС "Ал. Стамболийски" и Радикалдемократическата партия. По-нататък Законът от 2000 г. вменява вина на Комунистическата партия за "безпрецедентната разправа с народните представители от ХХV Народно събрание и всички невинно осъдени от така наречения "Народен съд". "Така нареченият" Народен съд не е дело на БРП(к), а на правителството на Отечествения фронт, то е съд над виновниците за Втората национална катастрофа, създаден с указанията и одобрението на съюзниците в антихитлеристката коалиция - СССР, САЩ, Франция и Великобритания.
В Закона се говори и за прилагане на "екзекуции" при преследването на гражданите, един груб фалшификат, защото след 1949 г. единственият осъден и екзекутиран е Никола Петков. Негови най-видни съратници и членове на правителството на ОФ, също осъдени несправедливо, са пратени в затвор "за опити за организиране на държавен преврат", но освободени към 1956 г. Говори се и за това, че управлението на Комунистическата партия до 10 ноември 1989 г. е довело страната до "национална катастрофа". Това е едно пресилено и невярно твърдение, защото независимо от икономическата криза, в която се намира България към тази дата, в страната имаше развита промишленост и селско стопанство, които бяха унищожени в периода след 1989 г. и именно това, страната ни да изпадне до положението на най-бедната държава в Европа, може да се счита за национална катастрофа. Ето, този закон се опитват да "подобряват" декомунизаторите Методи Андреев, Мартин Димитров, Петър Славов и Вили Лилков.
От внесените промени от четиримата депутати лъха догматизъм и мракобесие. И ако сме се надявали, преди повече от четвърт век, че сме се отървали от догматици, вижда се, че сме се излъгали. Те са още тук, размахващи овехтялата антикомунистическа карта и опитвайки се да прокарат антидемократични и противоречащи на Конституцията закони.