Ужас

Надежда Кирчева

Седя мрачен и унил до прозореца и гледам току-що обесеният на уличния стълб футболен рефер Башколев. Преди месец се проведе поредният референдум. След мач между „Левски” и ЦСКА група възмутени граждани инициира всенародно допитване: „Трябва ли да се обесва незабавно всеки футболен съдия, отсвирил дузпа, която стадионът не одобрява?” Отговорът на 86% от имащите право на глас данъкоплатци беше: „Трябва!” И ето, увисна клетият Башколев точно срещу прозореца ми.
Но да започна отначало!
Всичко стана през 2016-та, когато по искане на народния любимец Слави Народното събрание реши да го удари яко на референдуми. Първият, то се знае, беше за това трябва или не трябва да се строи АЕЦ „Белене”. Инициативата за него тръгна от граждани загрижени от прекаленото обвързване на отечеството с Русия. С цел проблемът да бъде представен по ясен и достъпен за масовия гласоподавател начин, въпросът беше формулиран така: „Да дадем ли милиарди за "Белене" или да си ги разделим на всекиго по равно?” Естествено отговорът беше: „Да си ги делнеме!”  94.76% от гласувалите погледнаха по този оригинален начин на идеята да превърнем България в енергиен център на Балканите. Не трябва да си много умен, за да се досетиш, че веднага след АЕЦ-а референдумната демокрация изпрати в небитието и „Бургас-Александруполис”, и „Южния поток”... Щото са опасни за къпещите се на Слънчев бряг, които, малко им е бетонът, дето им го наляхме, а сега и в нефтени разливи ще ги караме да се плацикат...
И заваляха референдуми! Все инициирани от будни и всеотдайни граждани!
Референдум за парламента:
Да се намали бройката на народното представителство до двайсет и седем души, а при война не повече от четиридесет. Да се забрани консумацията на всякакви кюфтета с изключение на такива от картофи в радиус на три километра около парламента. Да им се отнемат държавните коли, които да бъдат заменени от карти за цялата градска мрежа. На председателя на Народното събрание, президента, премиера и министрите да се отпуснат велосипеди, които те да имат право да ползват единствено при общуването с чуждестранни държавни глави...
Референдум за данъците:
Да се намаляват поетапно с тенденция за две години съвсем да изчезнат...
Референдум за фискалния резерв:
Да бъде преизчислен и да бъде раздаден на населението за Нова година във вид на една добра тринайста заплата...
Референдум за циганите:
Всичките да се изпратят на Луната, посредством НАСА, Еърбъс, БДЖ, а, ако се наложи, и през Байконур, независимо, че това би усилило зависимостта ни от Русия...
Референдуми, референдуми, референдуми...
Ето, и утре ще има референдум. Въпросът, на който трябва да отговорят трудещите се, е: ”Да бъдат ли удряни по сто тояги на голо на авторите на тъпи фейлетони?” Аз, разбира се, ще гласувам с твърдо „Не!”, но вече се досещам какво ще реши народът!
Ужас!