Живият град-музей

Парашкева Панталеева, к.ф.н.

Копривщица е град от 1872 г. Това е посочено в една общинска кондика. Преди 70 години той беше пред разруха. Оскъдна икономика, много затворени възрожденски къщи, други порутени от времето. От последното преброяване през 1938 г. жителите му са под цифрата 2151. На 900 м надморско равнище в същинска Средна гора, той е като че ли забравен от Бога, а царят е далечен за жителите на града. Парче земя, съхранило величието и страданието на България. Не площадите и улиците правят селищата ни, а хората, които живеят тук. Копривщенецът е със свободен дух. Първият кмет на Отечествения фронт е учителят Илия Мухов. Всички го помнят. В родната къща на Яко Доросиев е създадена музейна сбирка, показваща автентичността на килийното образование. Днес е съхранено 12-класното училище "Любен Каравелов", както и "старото" училище "Св.св. Кирил и Методий". За развитието на града допринасят редица правителствени документи. Първият е на МС на НРБ от 21.02.1952 г. По доклад на Комитета за наука и култура МС приема разпореждане за запазване, поддържане и възстановяване на историческите и архитектурни паметници. Но като отчита бавните темпове на възстановителните работи, редица нарушения на архитектурния облик на града, предимно от епохата на Възраждането, както и сериозни пропуски от развитието на икономиката, Министерският съвет приема Постановление №28 през 1971 г. - Копривщица се обявява за национален архитектурно-исторически резерват. Активно участие в подготовката и изпълнението на това постановление вземат проф. архитект Пейо Бербенлиев, инж. Иван Николов, ген. Иван Врачев и други. Павел Матев като председател на Комитета за наука и култура през 1975 г. утвърди списък на 380 паметника на архитектурата от местно и 16 от национално значение. Времето изисква този списък да се актуализира. Копривщица не е само на копривщенци. Дечко Узунов извая живописната картина "Копривщенката". На Димитър Киров от Пловдив е картината-триптих "Надпяване". Проф. Величко Минеков сътвори бюст-паметник на Г. Бенковски в родната му къща. Христо Танев с брат му са автори на паметника на Хвърковатата чета над родната къща на Бенковски и бюст-паметник на ген. Иван Врачев. Паметникът на Антон Иванов пред Общинския съвет е от 1962 г. и е посветен на 40-годишнината от разстрела му. Бюст-паметник на Яко Доросиев в неговата родна къща е дело на проф. Фунев.
Буковите, борови и дъбови гори дават възможност за развитие на дърводобива и дървопреработването в разумни размери. Съхранено е Общинското горско стопанство. Всяка година по традиция учениците засаждат безплатно млади фиданки, за да не се наруши микроклиматът в района. Лятно време - прохлада, през зимата сравнително меко.
На 1 март 1976 г. се откри новата сграда на ЕСПУ "Л. Каравелов". Трудно е да се докаже коя от сградите е по-впечатляваща - новата или т.нар. старо училище. За последното чорбаджи Вълко Чалъков дарява на общината 30 декара и необходимите средства, за да се построи през 1837 г. То е с четири симетрии в южната си част, с просторни два салона и светлина чрез многото прозорци. Определено е като национален паметник на архитектурата. Хаджи Ненчо В. Палавеев записва в завещанието си, че дарява всичко свое на любимото си Отечество - Копривщица. Списъкът на дарителите е дълъг. Не трябва да изпускаме родовете Каравелови, Доганови, Мирчеви, изписани в Рилския и Атонския манастир.
В училищата на града - основно, средно и климатическата гимназия, са се учили близо 600 деца. 80% от тях са били в детската градина. Осем от 10 ученици в VІІІ клас са завършили средно образование. Във вузове в страната и по света продължават образованието си десетки студенти и специалисти. Днес в първи клас са само десет деца...
Редица производства като микроелементи, трикотажно производство, дърводобив през сегашния "преходен" период се закриха, а нови не се създадоха. Икономиката на града се изменя динамично. Сега главният поминък на населението е картофопроизводството с новите екологични сортове картофи. Но това е недостатъчно. Ръководствата на града години наред не решават тази най-важна част от живота на постоянното население.


В живота на партизанската бригада "Г. Бенковски" има такъв епизод: На 24 март 1944 г., когато градът е освободен за часове, минавайки покрай църквата "Успение Богородично", един от партизаните посочил скулптурата на ангел, докаран от Гърция на гроба на хаджи Ненчо Палавеев, и настоял да се премахне. Реакцията на командира Иван Врачев била категорична: "Ние не сме терористи!"