Академик Ганчев

Димитър Стоянов

Академик Неделчев го помним с грозданката, а академик Ганчев?
"Титлата" стана притежание на Ванчо през миналия мразовит декември.
Спряхме пред дома му и от двора изквича прасе. Направихме лова, израдва се колегата, когато зърнахме охранения шопар с вълна на кожата. Взех го за поредния зевзешки номер на нашия общ приятел, но той не ни даде време да се суетим.
- Не сте ли виждали свиня от породата австрийска мангалица.
Понеже зацъках с език, Ванчо обясни:
- Много е рядка. В Европа има още една такава в двора на английската кралица Елизабет. Моята също се казва Елизабет.
Засмях се и докато хълцуках, Ванчо доискусуряваше лекцията си.
- На нашенските прасета четината им е остра и боде. Претрива емайла, не става за четки за зъби. С моята кралица такива проблеми няма. Косъмът й е мек, усещаш гъдел в устата. А и бързо наддава. Нема да повервате, ама за три месеца трупна сто кила. Голям удар ще направя на пазара! - погали той "кралицата", а тя поквича гальовно, доволно.
Излъгах. Посрещна ни бай Данчо с каскет като мишена на бягащ глиган иззад високата ограда. "Ваньо спи!". Покани ни в остъклената стаичка с легло, маса и бумтяща печка, но по-интересен ни беше шопарът. Докато изчаквахме Ванчо, бай Данчо се разбъбри. Преди много години пред писателското кафене се ръкувал лично с Мобуто Сесе Секо Нкуку Нгбенду ва За Банга. Ловец ли е, подметнах, а Ванчовият баща само това чакаше, за да изпразни още един пълнител с истински истории:
- Е, па, нали пишеш, требва да знаеш, че Мобуто управлява Република Конго цели трийсет и две години. Имената му се превеждат Велик воин. На конгоански. Та тоя Велик воин направи закона за ндуците.
- Ндуците?
Бай Данчо облещи недоумяващо очи.
- Митак, колко си изостанал. Ндук значи братовчед. Та Мобуто Сесе Секо искал всеки, възкачил се на висок пост, да уреди и родата си също като него до девето колено.
- Значи, образец за... ловец - подложих му динена кора, а бай Данчо така се засегна, като че ли току-що Мобуто си беше дръпнал ръката да я целуне.
- Запиши си - от Мобуто тръгва шуробаджанащината. Властта е като лова - иска се акъл. Само един има шанса да яде повече от другите. И неговата рода требва да може да яде повече от другите. Виждаш ли как стават работите? Те това е Мобутовата държава.
- Успа ме. Хвърлям си журналистическата тапия.
- Е, па, защо ти е? - изгледа ме от петите до главата бай Данчо и се ожали - Сърдит съм ти малко, щото все бързаш да бегаш. Послушай моабет, все ще научиш нещо полезно.
И се захили... като академик на трибуна. Но "академик" се лепна на сина му Иван Ганчев и то още следващия час.
Тръгнахме по кремиковския канал, а след нас подтичваше Вива - курцхаарката. Надлъгвахме се кой колко патици е ударил този сезон. Таман погалих Вива и тя се гмурна в камъша. Нещо помръдваше там и след секунди три-четири фиша изсвистяха над канала. Ванчо ги изгледа и аз им стрелях. Един фиш падна от другата страна на канала. Съблякох шубата, свалих жилетката, разкопчах ризата и взех да влизам.
- Луд ли си? За едно бърне... ще правиш кална баня - препречи ми се Ванчо.
- Фишът трябва да бъде прибран. Иначе е убийство.
- Глупости! Добре го видях! Бърне беше!
- Фиш. Чист фиш! Що такива съм отстрелял...
Започна нещо като караница и млъкнах, когато Ванчо отсече:
- На ловната тема съм академик. Чел съм Болшая советская енциклопедия, ксерокопирал съм всички томове на Дончо Цончев.
После, със забит поглед в земята, ме попита:
- Е, Митак. Какво удари? Фиш или бърне?
Измъкнах се като истински ндук от историите на бай Данчо:
- Фишобърне! Един непознат на академиците вид.
Ганчев примига на парцали и чак когато Вива му донесе фиша, каза:
- Може и така да се каже!