Австрия - гневни граждани срещу политически елит

Маргарита Самсарова, специално за ДУМА от Виена

Броени дни преди на 4 декември австрийците да изберат новия стопанин на двореца "Хофбург", президентските избори в Австрия придобиват нова динамика. Ясно се очертава сблъсък между политическия елит и гневните граждани. Страната вече не е разделена само на градове и провинция, както стана ясно след балотажа на 22 май, който сега ще бъде повторен. Тогава в градовете победи издигнатият от Зелените проф. Александер Ван дер Белен, участващ като независим в изборната надпревара, а в провинцията - кандидатът на сочената като крайнодясна и популистка Австрийска партия на свободата Норберт Хофер. Сега Ван дер Белен се възприема като кандидата на политическия елит, за когото гласуват образовани, добре печелещи, с либерални разбирания избиратели, а Хофер, който впрочем също е част от този политически елит като представител на "мълчаливото мнозинство", работниците, хората с по-малки доходи, по-слабо образованите, тези, които се страхуват от безработицата, бедността, имиграцията. В това отношение политически наблюдатели правят паралел с неотдавнашните президентски избори в САЩ.

Победата на Доналд Тръмп

несъмнено вече оказва своето въздействие върху нагласите на избирателите в Австрия и ще има своето отражение върху крайния резултат на вота. Месеци наред политици и медии изтъкваха опасността от идването на "популиста" Тръмп на власт, като се правеше аналог с кандидата на Партията на свободата Норберт Хофер, който неведнъж бе обвиняван и в крайнодесни, нацистки възгледи. Предвид историята на страната по време на Втората световна война едно от най-острите обвинения в австрийския политически живот е обвинението в изповядването на нацистки възгледи. Темите за крайнодесния радикализъм, за опасността от възраждането на нацизма, не са спирали да вълнуват австрийското общество, но са особено актуални в наши дни предвид мигрантската криза в Европа. Норберт Хофер нееднократно категорично отхвърли отправените му в тази връзка обвинения, подчертавайки, че е роден през 1971 г., далеч след края на Втората световна война, и родителите му нямат никакво отношение към нацизма, а единият му дядо е американец - син на емигранти от провинция Бургенланд. На неговия опонент също се наложи да отхвърля обвинения за връзки на семейството му с нацисти. Бившият евродепутат от Австрийската народна партия, преминала впоследствие в редиците на Партията на свободата, Урсула Щенцел, даде израз на съмнения, повдигнати още преди близо десет години от австрийски медии, за евентуални връзки на родителите на Ван дер Белен с представители на нацисткия режим в Естония, която са напуснали през 1941 г. за Германия, преди окончателно да се установят в Австрия. Според Щенцел такава стъпка не би била възможна без близък контакт с високопоставени нацисти. Досега в съответните архиви не са намерени документи, свързващи името на семейство Ван дер Белен с нацисткия режим.
Предизборната борба, както се и очакваше, продължава да е особено ожесточена и

ударите под кръста не стихват

След като Александър Ван дер Белен бе принуден да представи публично данни за здравословното си състояние поради появилите се слухове, че е болен от рак, главният редактор на сп. "Фалтер" Флориан Кленк поиска пък председателят на Партията на свободата Хайнц-Кристиян Щрахе да направи тест за вземане на наркотици. След това той се извини за този си пост в туитър, но Щрахе не се поколеба и даде проба, която се оказа отрицателна. Хайнц-Кристиян Щрахе пък публикува във фейсбук снимка от единия дебат между двамата кандидати, където Александер Ван дер Белен е с половин обръсната част от лицето над горната устна, с текст, в който подигравателно написа, че щом забравя да се обръсне, какво ли друго би забравил Ван дер Белен. Официални снимки от събитието показаха, че става дума за светлинен ефект.
Основна тема в австрийската предизборна кампания остава мигрантската криза и нейното решаване. Александер Ван дер Белен защитава политиката на отворени врати за мигранти към Европа и смята, че безконтролното влизане на мигранти и бежанци през лятото на миналата година в страната на път за Германия "е било неизбежно". Хофер предлага изграждане на бежански лагери в Северна Африка, където с финансова помощ от ЕС да се създадат за тях условия и инфраструктура и там на място да се проверява самоличността им и съответно необходимостта да дойдат в Европа като бежанци. Той е за добри отношения с Русия. Двамата кандидат-президенти не подкрепят санкциите на ЕС спрямо руската страна, както впрочем и голяма част от представителите на политиката и бизнеса, които обаче трябва да се съобразяват с официалната политика на ЕС. Ван дер Белен, който е икономист, смята, че санкциите имат неблагоприятно отражение върху икономическото развитие на Европа.
Противно на отправяните му обвинения, че е за излизане на Австрия от Европейския съюз, Норберт Хофер посочва, че подобна стъпка би била "грешка за Австрия". "Желая силна Австрия и силен Европейски съюз. Това за мен е пътят, който е оптималният и правилният", заявява той в интервю за "Ди Пресе" през лятото на т.г. "Аз съм за това

Европейският съюз да се промени

за да бъде по-близо до хората, но не и да бъде унищожен", посочва отново той в отговор на въпрос дали заедно с Марин льо Пен и Герт Вилдерс биха разрушили ЕС. За референдум за излизане на страната от Евросъюза би настоявал само в случай на приемане на Турция за член на ЕС или при нови договори в отговор на "Брекзит", които да направят съюза по-централизиран, отнемайки по този начин суверенитета на националните парламенти на страните членки. Неговият политически противник Александер Ван дер Белен твърдо подкрепя ЕС и е привърженик на идеята за европейски федерализъм.
Двамата австрийски кандидат-президенти подкрепят създаването на единна европейска армия. Но Хофер подчертава, че неутралитетът на страната трябва да се запази. Според него австрийски военнослужещи могат да участват в дадена операция само при мандат на ООН или в хуманитарни акции. В последните си интервюта Норберт Хофер изтъкна една нова линия, която би следвал във външната политика - по-тясно сътрудничество на Австрия със страните от Вишеградската четворка (Полша, Унгария, Чехия и Словакия), Словения, Хърватия, Сърбия и Румъния. Тази му позиция е в унисон с възгледите на членуващите в Ордена "Свети Георги" на европейската династия Хабсбург-Лотаринги, между които е и той. Опонентите на идеята му за по-близко сътрудничество със страните от Централна и Югоизточна Европа изтъкват заплахата, че по този начин Хофер отдалечавал Австрия от Запада, от демократичните държави, водени от САЩ. На въпрос в интервю за в. "Йостерайх" къде ще бъде първата му визита в чужбина, Хофер отговаря, че в разговор руският посланик във Виена го е попитал дали скоро ще посети Москва и той е отговорил утвърдително. "Имам покана и за Китай. Но първото ми пътуване ще бъде в Чехия, защото съм обещал на президента Земан", казва Хофер.
На 4 декември се очаква да бъде сложен край на

безпрецедентните

в историята на Втората австрийска република президентски избори, чийто старт бе през януари, когато партиите официално обявиха кандидатите си за високия държавен пост. За първи път за него се състезават политици, които не са от двете големи традиционни партии - Австрийската социалдемократическа партия (АСП) и Австрийската народна партия (АНП), чиито претенденти отпаднаха с катастрофално ниски резултати още на първия тур на 24 април - с по-малко от над 11 на сто. Тогава протестен вот осигури победата на кандидата на възприеманата като крайнодясна и популистка Партия на свободата Норберт Хофер. Противно на всички социологически проучвания, определящи за фаворит издигнатия от Зелените проф. Александер Ван дер Белен, участващ като независим в изборната надпревара, Хофер спечели първия тур с рекордните за партията му 35,6 на сто. На втория тур на 22 май двамата кандидати за президент получиха почти равен брой гласове с малко предимство на Норберт Хофер. След отчитането на вота на избирателите, решили да гласуват по пощата, стана ясно, че Ван дер Белен е спечелил изборите с малка преднина - 50,3 на сто срещу 49,7 на сто за Норберт Хофер. Първоначално Хофер прие поражението си, но на 7 юни лидерът на Партията на свободата Хайнц-Кристиан Щрахе подаде жалба до Конституционния съд за нередности при преброяването на гласовете по пощата и извършени процедурни нарушения. Въпреки че не бе констатирано наличието на действителни манипулации върху изборния резултат, балотажът бе касиран от Конституционния съд, тъй като съдът прие, че дори формалните и процедурни нарушения създават предпоставки за такава потенциална опасност. Повторението на балотажа, насрочено за 2 октомври, бе отложено от правителството заради технически проблем, свързан с разлепващи се пликове, и в крайна сметка бе насрочено на 4 декември. Нов момент в предизборния процес бе включването на семействата на кандидатите за държавния пост в надпреварата, което не е типично за Австрия.
Предполага се, че на балотажа разликата между двамата претенденти за високия пост ще бъде

много малка

Според някои политически наблюдатели, ако спечели Ван дер Белен, то това ще бъде победа на политическия истаблишмънт и след вероятни предсрочни парламентарни избори през пролетта на 2017 г. ще се върви към правителствена коалиция на Социалдемократическата партия, Зелените и либералната партия НЕОС. Но при победа на Хофер Партията на свободата може за първи път в историята на страната след 1945 г. да се окаже първа политическа сила, измествайки традиционните партии АСП и АНП. Естествено на нея също ще й се наложи да управлява в коалиция. Досега социалдемократите категорично отказваха да влизат в каквито и да било съюзи с Партията на свободата, т.нар. сини. Но например в провинция Бургенланд след избори провинциалната организация на Социалдемократическата партия не се съобрази с официалната линия и влезе в коалиция с местното звено на Партията на свободата. За разлика от бившия председател на АСП и канцлер Вернер Файман, настоящият Кристиян Керн не отхвърля така категорично контактите със сините. От друга страна, от ръководството на Австрийската народна партия също изпращат ухажващи сигнали към Партията на свободата. Миналата седмица председателят на парламентарната група на Народната партия Рейнхолд Лопатка заяви, че "за него Хофер е по-добрият кандидат". Изявлението му предизвика смут и веднага бе представено от ръководството на партията като "лично мнение". Смята се, че отново решаващ за изборния резултат ще бъде вотът на избирателите във Виена, където на изборите на 22 май Ван дер Белен спечели убедително с над 60 на сто. Шансовете на Норберт Хофер обаче да е новият австрийски президент нараснаха оттогава вследствие на задълбочаване на кризата в управляващата коалиция между АСП и АНП и липсата на решения на важни за австрийските граждани социални проблеми, както и в контекста на цялостната международна обстановка. Самият той в най-новото си интервю посочва, че "нещата изглеждат много добре" и въпреки че човек никога не може да е сигурен, че ще победи, той "е силно уверен" в това.

Александер Ван дер Белен или Норберт Хофер ще изберат австрийците?
БГНЕС


Основна тема в предизборната борба е овладяването на мигрантската криза