Ловни преживелици за чудо и приказ

Милко Миланов

Милко Миланов е роден на 1.4.1954 г. в Драгоман. Завършил е АОНСУ през 1984 г. и право в Благоевградския университет. Председател на ЛРС "Сокол" в Сливница. Работил е в системата на МВР и е бил началник е на РПУ. Пенсионер.

Уютно се чувствам сред природата, обичам и оръжието, и затова станах ловец през 1980 г.
 Преди 1990 г. имахме много дивеч. След като премахнаха загражденията на границата, дивечът емигрира на Запад. Избяга в Сърбия, защото там има живот в селата и хранителната база е по-добра. При нас дойдоха вълци, чакали и лисици. Последните години подхранвахме сериозно и се завъртяха животни.
Често се засичаме със сръбските ловци на границата, която минава по река Невля. Винаги е имало толерантност между нас. Връщаме им кучета, които, преследвайки дивеча, са дошли при нас. И те правят същото. Преди години установихме приятелски контакти с ръководството на ловно-рибарското дружество в Димитровград. Те ни гостуваха, а след това ни поканиха на годишната им ловна вечер. И при тях организацията на лова е както при нас. Различното е, че ловуват само един ден - в неделя - и членският им внос е по-висок. Сръбските гончета са с три бои (цвята) и затова им казват трибойци.
Кметът на Димитровград и горските (казват им шумари) бяха уважили ловците с присъствието си. Подарих им картина, на която мечка гони ловец и му взима пушката. Имаше богата програма, оркестър с певица и много веселба. Естествено през цялото време се разказваха авджийски истории. Над 200 ловци бяха дошли с жените си. Яденето беше само от дивеч и приготвено страхотно.
На вечерята имаше хора, които се интересуваха дали техни братовчеди и роднини от България са ловци. В началото на миналия век това са били български земи. Например след прекрояването на България село Горна Невля е станало сръбско, а Долна Невля е българско. Накрая се очерта, че едни и същи фамилии са ловци и в Сръбско, и в Българско. Тръпката се е запазила родово. Все едно, че бяхме на наша ловна вечеринка. Сутринта в 6 часа си тръгнахме за България, а те продължиха.
Едно от приятните ми места за ловуване е в дружинката в с. Габер. Много са задружни и стабилни. На откриване на лова правим чеверме по хайдушки. Сутринта заравяме три агнета в трапове, и докато сме на лов, се изпичат. Обикновено след излети отсядаме в механата "Пали лула" при нашия колега Росен. На една от стените е изрисувана цялата дружина. Пием си, мезим си и си разказваме ловни преживелици за чудо и приказ. А те нямат край...
Преди години имах следния случай с една лисица. Стрелях веднъж по нея, втори път, трети път... четвърти. Падна. Скърших пушката, наближих я, тя скочи, изсмя ми се и избяга.
Тази зима отидохме на лов с един нахакан колега. Още с пристигането той започна: "Разбрахме, че имате много прасета, а не можете да ги трепете. Ето, дошли сме стрелци да ви ударим." Започна гонката, залаяха кучетата и от неговата пусия се чуха два изстрела. Помислихме, че е готово. Тръгнахме към него и го гледаме отдалече, че заличава следите на животните по снега. Беше ги изтървал и се готвеше да ни заблуди.
Най-интересни през последните години бяха преживяванията на Павката от Драготинци. Излизат на лов в Гургулят. Стрелят по прасе и го раняват. Той влиза след глигана в една тръница. Глиганът тръгва срещу него и започва да го подмята като баскетболна топка. Павката изпуска пушката, пелерината му пада върху главата и не може да се ориентира. На помощ му идва един стар ловец - Йохата, на когото единият му крак е дървен, но не може да стреля в кълбото глиган-човек. Пристига и куче, което захапва глигана отзад. Най-накрая освирепелият звяр оставя Павката и тръгва срещу кучето. Йохата успява да го доубие.
Павката се отърва без нараняване, само с уплаха. Спаси го патрондашът. Глигите на прасето са се забили в него и затова не го е разпрал. Когато Павката се пооправи, се включи в шегите и започна да разказва как го е давило прасето: "Повдигне ме глиганът - гледам земята, падна - гледам небето. По едно време виждам, Йохата се тутка около мен, и му викам: дай му на глигана да ти залапа дървения крак, за да ме остави..."
Не му е било лесно. Голям глиган.