Да си български писател е привилегия духовна

Боян Ангелов е роден на 27 август 1955 г. в гр. Панагюрище. Автор е на 23 поетични книги на български език, като много от тях са преведени и на чужди езици. От края на 2012 г. е директор на издателство "Български писател", а от юни 2014 г. - председател на Съюза на българските писатели, като бе преизбран на този пост преди дни.
 

- Първо, честито за избора на председателския пост на Съюза на българските писатели. Какви са целите, които си поставяш през този мандат?
- Целите, които съм си поставил, остават същите - Съюзът на българските писатели да бъде припознат и от държавата, и от обществеността като организация, която защитава правата на своите членове и изконни отечествени ценности. Всички ние имаме нужда от силна и просперираща България. Сега това звучи почти като химера, но е необходимо да се стремим към такова Отечество.  

- Получи много сериозна подкрепа от писателите. Какво означава за теб тя и какъв ще бъде твоят отговор?
- Моят отговор е, че истинските български писатели са трезви, разумни, горди хора. Те не хленчат за пари и награди, няма да ги видите в протестърски групички. Ала са безкрайно огорчени и отвратени от недостойните политически машинации, от безскрупулните грабители на обществени блага, от хамелеонщината на партийни самозванци. И затова създават творби, в които осмиват и заклеймяват всичко това, но тиражите на техните книги са драматично ниски и не могат да достигнат до повече хора. Само слепият не може да види надигащото се всеобщо недоволство и само глухият не чува как под ледовете на мнимото смирение бушуват необуздани води. 

- Това ще бъде реално първият ти мандат на поста, след като през 2014 година бе избран на мястото на починалия Николай Петев. Какво успя да свършиш за тези малко повече от две години?
- За много неща не достигна време, защото две години са и много, и малко. Искам да изкажа своята благодарност към Управителния съвет и Контролната комисия за разбирането и деловитостта, с които през отчетния период се решаваха проблемите и поставените пред ръководството задачи. За никакви политически или корпоративни пристрастия и интереси тук не може и дума да става - дейността ни се ръководи и ще продължава да се подчинява единствено на общите решения и Устава на сдружението. И това е от съществено значение, защото видяхме през последните десетилетия как срещу всевъзможни стипендии, грантове и награди немалко организации и даровити пера се поставиха в услуга на чужди интереси, насочени срещу изконните ни традиции, срещу историята и националната ни памет. Нека напомним, че ние сме писатели на България, на българския език и на българския народ, че нашият съюз няма и не може да има друга алтернатива - той е сдружение на творци на българската словесност, което е нашето оръжие и нашата висока цел.
Значим отзвук през последните две години предизвика възстановяването на априлските литературни дискусии. Продължихме традицията в присъждането на годишните литературни награди на СБП, в които участват всички български автори, издали книги през предходната година. Успяхме да постигнем партньорство с редица институции и общини. Взехме активно участие в учредяването на национални литературни награди на името на Димитър Димов в Ловеч, на Николай Лилиев и Кирил Христов в Стара Загора; на Богдан Овесянин в Стрелча; на Ламар и на Николай Петев в Троян. Успяхме да си възвърнем участието в определянето на литературните награди "Иван Вазов" в Сопот, "Тодор Влайков" в Пирдоп и "Александър Вутимски" в Своге и т.н.

- Имаше и нападки към ръководството на СБП. Писания по медиите, някои членове демонстративно напуснаха. Какъв е твоят отговор на всичко това? Защо се самоизяждаме?
 - Писателят е личност чувствителна и ранима, изграждаща свой свят от емоции и надежди. Той се надява този негов въображаем свят да стане убежище и пристан за другите хора. Нервното битие често ни настройваше и настройва едни срещу други, но болните амбиции и злобните клевети няма да ни помогнат. Едно от най-неприемливите за мен обвинения е, че съюзът се бил разраснал неимоверно. Смятам, че СБП има мисията да издирва талантливите пера и да ги подпомага в реализацията им като писатели. Една от главните задачи на новото ръководство ще бъде да привлече повече млади хора, без обаче да превръщаме това в самоцел, защото СБП е сдружение за всички български писатели.

- Къде виждаш мястото на СБП днес? Каква трябва да бъде мисията на самата организация и на членуващите в нея писатели?
- Ние сме писателско сдружение, което подпомага държавните институции и гражданското общество в сферата на българската изящна словесност. Ала когато държавни институции неглижират това свое задължение пред народа си, ние сме призвани да извършваме всичко онова, което се очаква от съотечествениците ни. Затова инициирахме внасянето в парламента на нов законопроект за съхранение на българския език. Затова с подкрепата на Министерството на културата създадохме "Христоматия - отечество и свобода", където включихме вече "изхвърлените" от програмите на МОН безсмъртни творби на български класици - Ботев, Вазов, Яворов, Дебелянов, Вапцаров... И с гордост смятаме, че сме част от Българската държава на духа, че без министри на образованието можем, но не можем без безсмъртната Ботева поезия.

- Една група литератори през последните години сложиха ръка върху българската литература и подложиха на "преоценка" творчеството на знакови български писатели. Можем ли да се борим срещу лъжите?
- Принципите и законите на изкуството са преди и над всичко естетически. Отмина времето, когато се възхваляваха социалните и политически сблъсъци. Ала изкуството не бива да бъде самоцел. То е отражение на социалните протуберанси, които в страната ни са неимоверно ескалирали. За голямо съжаление сега наблюдаваме как по същия стахановски начин се отрича времето на социализма, как се гради някакво спокойно и лъчезарно настояще, лакирано със "сакрални" евроатлантически ценности. И знакови български писатели се заклеймяват изцяло, а други се превръщат в "безсмъртни титани". Това е недостойно поведение на литературстващи политикани, "усвояващи" значителни суми, не само от соросоидни фондации, но и от държавния бюджет. За сведение, нашето сдружение не получава никакви държавни субсидии вече трето десетилетие.    

- Свидетели сме на безпрецедентно унищожаване на българщината и на стряскащо опростачване на нацията ни. Каква е рецептата за справяне с тази ситуация?
- Това е световен процес на глобализация, който има за цел да унищожи националните особености на малките държави. За радост, членството на страната ни в Европейския съюз ни дава възможности да се съпротивляваме на такива безнравствени попълзновения, но този отпор е желателно да започне от държавните институции. Вярвам, че новоизбраният президент Румен Радев ще направи тази решителна крачка към запазване на нашето национално достойнство. 

- Изправяш се пред много тежко предизвикателство - СБП не само да бъде съхранена като организация, но и да заема полагащото й се водещо място във формирането на българската духовност. Защото в един средновековен трактат се казва: "Когато отминат мрачните времена, хората няма да кажат "Какви мрачни времена бяха!", а ще попитат: "Къде бяха поетите?"
- Членството в СБП не е формалност, не е монопол или индулгенция, нито пък е защитена пазарна марка. Да си български писател е привилегия духовна и членството във Вазовия съюз е едновременно чест и знак за принадлежност към войнството на онези, чието посвещение в полза на отечеството е било водеща светлина на поколения творци на словото. В това отношение намеренията да се пренебрегва СБП или да се изолира по какъвто и да е начин от културния живот на страната са обречени. За припознаването на СБП като най-авторитетната, най-дълголетната и сериозна писателска организация говорят и сигналите, които получаваме от редица европейски институции, от държавни ведомства и чужди посолства. Ръководството на съюза направи постъпки пред редица държавни институции с предложение за съвместна работа и партньорство, за помощ и взаимодействие по общи въпроси и проблеми. Вече имаме наш представител в Комисията по култура на Народното събрание, където лобираме за получаване на подкрепа от държавния бюджет и за редовно участие в рубриките на националните електронни медии. Поставили сме искане за самостоятелно предаване за литература по БНТ и съвместното седмично предаване на СБП и БНР "Часът на думите" отново да има продължителност един час (а не 30 минути). Налице са положителни резултати от общата ни работа с Министерството на културата - печелим проекти по програмата "Помощ за книгата", от фонд "Култура", за честване кръгли годишнини на писатели и за финансова помощ на изтъкнати дейци на културата. През последните две години бяха подписани договори между СБП и писателски организации от други държави: Унгария, Украйна, САЩ, Словакия, Сърбия, Македония, Италия, Швейцария, Азербайджан, Полша, Пакистан... Развива се традиционното сътрудничество с руските ни колеги, задълбочават се контактите с Асоциацията на китайските писатели, с Форума на славянските култури със седалище в Любляна, с Международната федерация на организациите за авторски права, с Фондацията за устойчиво развитие на България и пр. Съществен дял от международната ни дейност е и връзката с увеличаващите се българските общности по целия свят. Бяха приети за членове на СБП няколко наши сънародници от чужбина, а също и почетни членове на СБП като Мерсия Макдермот от Великобритания.

- И накрая един личен, но и творчески въпрос: сред ангажиментите, с които си натоварен, намираш ли време да пишеш поезия, кое те вдъхновява?
 - Отговорът ми ще бъде стихотворението, което написах съвсем наскоро и мисля, че ще бъде добър финал на нашия разговор:

ЦЕЛУВКАТА

Свободата си струва да загинеш за нея.
Доближил я за малко, ти за малко поне я
докосни, но не чакай да остане при тебе.
Виж я - вече катери безпределния хребет.
Безпределните чувства бдят отвъд хоризонта.
Само техните сенки са прекрачили фронта,
притъмнили шосета, градове и градини...
Кой смеха ни засенчи, кой така раздели ни?
Свободата изчезна и я няма с години...

Свободата се върна, вече не така млада.
Побелели къдрици над очите й падат.
Нежни бръчки бродират недостъпната шия.
Свободата е близо, затова - доближи я!
Приближи се по-смело и не питай, целувай
тези устни, за тях да загинеш си струва!
После дълго припомняй смелостта си щастлива
как целуна от упор свободата красива
през живота ти, който от света си отива...