Лудост преди края

Как е строявал Бойко Борисов структурите си така, че да не цапат имиджа му, за пореден път стана ясно вчера. Когато член на ГЕРБ, кмет на един от най-големите български градове, се разплака и разказа как е трябвало да "обезглави" една от големите болници в Южна България.
Позорни действия, на които не за пръв път сме свидетели в името на реномето Му. И в случая не става въпрос конкретно за системата на здравеопазване, а за маниер на поведение. Отделен въпрос е дали обществеността щеше да научи истината от първа ръка, ако на 13 ноември кандидатът на ГЕРБ бе станал президент.
На човек му се иска да повярва, че грозните действия на премиера Борисов са били повлияни от очаквания край на хегемонията му. Нещо като онази лудост, която обхваща безсилния лидер, чиято интуиция подсказва, че краят му идва. Нещо като подивелия вой, съпроводен с огньове, излизащи от устата на ламята, преди да бъде обезглавена. В такива моменти невинните жертви са най-много. Та нали примерите в историята са предостатъчно?
Трагичното е, че заложник на нечии бизнес интереси, очевидно закриляни от властта, заложник на политическото его на управляващите, става едно лечебно заведение. Заедно с медицинския му висококвалифициран екип. Заедно с болните хора, семействата и близките им. Логично е човек да се запита колко ли болници, колко лекари в страната са станали жертва на подобни мръсни игри? Да си спомним ли и "грешката" с медиците в Горна Оряховица от 2010 г.? И още десетки други. Така, на принципа на доминото, от всичко това страда болният и беден българин.
Ако българите се обърнат и погледнат в очите наследството си от последните няколко години ГЕРБ-ерско управление, вероятно ще са ужасени.
Случаят с онкологичния център в Пловдив е показателен не само за "реформата" на Петър Москов, но и за цялостната политика на ерата "Борисов 2" - сбъркана отвсякъде.