Лов и риболов
Зъбльо и афганската хрътка
/ брой: 264
Спиро Стойчев
Този Фердинандов ли беше, Христофоров ли, го забравихме. И не че името му беше трудно за помнене, не. Той си беше неприятен човек. И по натура, и по природа. Дойде в градинката с кучето си - една много хубава, грациозна такава афганска хрътка. Но нито той общуваше с нас, нито даваше на кучето си да общува с нашите кучета. Довеждаше го на повод и на повод го отвеждаше. Не даваше и на нашите кучета да се доближат до хрътката му. Имаше някаква машинка в джоба си и нашите бягаха надалеч. Така и не го запомнихме този Фердинандов ли беше, Христофоров ли, и не защото името му беше трудно - той не си беше човек.
Ние в градинката бяхме и сме си най-различни. Ето, Аламанчева - актриса, всеки я знае. Чопева е спортистка някаква, Рени - докторка. Имаме един инженер и един полицай. Различни сме, ама сме и еднакви. Кучкари. И не само това. Ето Аламанчева храни и гарваните в градинката. Чопева храни тия кучета, дето са без дом и стопанин, а Рени - докторката, пък ги лекува, ако нещо такова...
Обаче този Фердинандов ли беше, Никифоров ли, не беше човек. Но Зъбльо го помним. Дойде отнякъде в градинката, или по-скоро допълзя, защото две седмици кажи-речи Аламанчева и Чопева го хранеха със супи и още нещо, а Рени докторката го лекуваше. И се оправи. Само дето долната му челюст не можа да си дойде на място и няколко зъба стърчаха навън. Затова го и кръстихме Зъбльо. Иначе красив беше този Зъбльо. Някаква смес от много породи и от всяка бе взел най-хубавото. Зъбльо се разхождаше с нас и с кучетата ни. Приемахме го като наш. Ама той взе, че си хареса кучката на този Христофоров ли беше, Фердинандов ли, и почна да се навърта около нея. Онзи с трудното име, явно онази машинка в джоба му не помагаше, се мъчеше да го прогони най-напред с ритници, а после дойде в градинката с бастун. Но и това не помагаше. Зъбльо знаеше или предчувстваше времето на появяването им с кучката и ги чакаше. До подлеза. Ама ги чакаше кротко и смирено. Знаеше, че ще дойде неговият звезден миг. А веднъж, докато онзи купуваше вестник от павилиона на спирката, кучката му избяга. Ама така избяга, че право при Зъбльо! А после двамата пресякоха градинката, реката и - в голямата градина зад стадиона. Значи онзи остана като гръмнат, ама нали с никого от нас не общуваше, а и ние, честно да си признаем, донякъде се радвахме на това, така да се каже, събитие. И три дни, точно три дни нито Зъбльо, нито кучката се появиха! Онзи (или този - все тая) разлепи разни писания, в които и награда обещаваше, и прочие. Да, ама кой ще му помогне на такъв човек, с такова трудно име?
Ама те, кучетата, сами се върнаха. За кучката добре, но Зъбльо, онзи го отрови. От павилиона за вестниците го видели. Когато онзи с кучката един ден дошъл и Зъбльо ги чакал, този Фердинандов ли, Христофоров ли, много мило му подал някакъв колбас и Зъбльо мигом умрял. А този (стига вече с това име, защото ще го запомните, а то не е за помнене) го заобиколил и продължил разходката си. Кучката се дърпала и скимтяла, а може би е плакала, но полза никаква...
Ние погребахме Зъбльо. Полицаят го качи на жигулата и... И помним го Зъбльо, а онзи го забравихме. Може би, защото името му беше трудно, може би, защото вече не идва в градинката. Може би... Ама нали има още много градинки. Дано само няма много хора с такива трудни имена.