Белла Италия

Ивелин ЛЮБЕНОВ

Ивелин ЛЮБЕНОВ е роден през 1969 г. във Враца. Завършил е архитектура във ВИАС, София, и е следвал история на изкуството в Аугсбург, Германия.
Работил е в строителния бранш - като проектант, технически ръководител, инвеститорски надзор - в Търново и София.
Рисува и пише (стихове и кратка проза), но досега не е публикувал и издавал, освен в страничката си във фейсбук - "Из Бележките на И.Любенов". Понастоящем живее и работи в София.


Повечето ми приятели ме обвиняват, че не разказвам достатъчно за законното ми съжителство с мистериозната фрау Фатал и подозират нещо "нечисто", от рода на сделка. Но вие знаете колко ми е противоестествен такъв тип поведение. Да, всъщност имаше сделка, но тя беше да бачкам като луд, за да не черпя от нейните авоари, като същевременно печеля все пак достатъчно, за да се наслаждаваме на зададения по нейна мяра висок стандарт на живот.
- Изобщо - каза Гертруде - ще ми е крайно неприятно да отидем на море и да спим в различни хотели!
(Защото тя за нищо на света не би ваканцувала в хотел с по-малко от 5 звезди, докато аз ще се озоря и за тризвезден да събера парички.)
След като й изтъкнах, че въпреки всичко съм успял да спестя някое евро, Гертруде засия и обяви, че ме кани на едноседмично романтично пътешествие до областта Венето, мога да го броя и за меден месец! Хотелът от нея, бензинът - по братски, другите разходи - от мен.
- Уау! - втрещих се аз, защото тя искаше да прахосам спечеленото стотинка по стотинка с кървава пот.
Бях се надявал, че е доста по-ларж, но уви!
- Ще го даваме по-скромно - радваше се Гертруде - Спокойно, сезонът още не е почнал, всичко е евтино!
Тънко минавам един вид. Аз направих кисела физиономия, но тя ме закова с въпроса, ако не съм виждал Белла Италия, за какво живея изобщо?!
Та така последната седмица на май беше моето първо посещение в прекрасната страна на мечтите ми. Само че, по ирония на съдбата, не с някое от готините гаджета от мечтите ми, а със щуравата ми жена. Гертруде е учила италиански непосредствено след войната и би трябвало да се оправя с езика. Но тя през цялото време така и не си отвори устата, да не се изложи, докато аз си прасках едно към гьотере и си ми се получаваше забележително добре!
- Добре, Гери, продължавай да учиш езика, може все някога и да ти потрябва, нали бездруго ще живееш с орлите - дразня я аз.
- Ами с полугений до мене, може и да не ми потрябва - вметна тя.
- Шатц (съкровище), днес съм тук, утре ме няма.
- Хайде пак ме тормозиш - ядосва се тя на тези ми заплахи.
Пътуването нататък мина неусетно, шофирах и дремех. Гери бе превъзбудена и пя италианска естрада от шейсетте, а в паузите пускаше диск с неаполитански канцонети. На границата се развика от кеф, че се махаме от омразния й север и пристигаме в най-слънчевата, най-романтичната и най-прекрасна страна. Само не знаеше, че ни посреща най-дъждовната. Трудно открихме хотела в лабиринта от улички. Аз смъкнах куфарите, а тя изчезна из квартала да търси подходящо паркомясто. Ей, цели 45 минути вися аз във фоайето, а Гертруде никаква я няма, мобилният й също не отговаря, разтревожих се, честно. Хеле по едно време идва с ядосана стъпка, подмята задник и се провиква да не се заяждам с нея! Загубила се и излязла чак извън града. Как се е върнала - и тя не може да каже. "Всички жени сме зле с ориентирането, замълчи! Ти ако знаеш сестра ми колко е зле!" Аз по-зле от това не си представях. А и сестра й, ако не се лъжа, беше настанена с алцхаймер в старчески дом.
На рецепцията един възрастен господин с омачкана папионка на точици ни посрещна свръхлюбезно и се хвърли да целува ръка на дамата, което тутакси й оправи настроението. Така че, вече изцяло заредена на романтична вълна, ме награби, още като прекрачихме вип-апартамента си. Аз я парирах и почти успях да я избутам към закачалката, поради което тя пак оклюма.
(Сутринта на закуска ми показваше назидателно една сияеща руса дама, явно напълно ощастливена от плешивия си спътник, който се суетеше около нея.)
Възрастният господин раздаваше закуските иззад щендера, пак пръскащ чар наоколо. Гертруде му хвърляше влажни погледи и той дойде да се осведоми как е спала и да й опише плажа и потайностите на лагуната. Дали моята нещо му разбираше, не знам, но томително му се усмихваше.
Цяла седмица лежане на пясъка, та ако ще да е златен, не е за мен. Но се наложи, поне първия ден. Не беше най-топло. Гери обаче нетърпеливо се разопакова, хвърли горнището и закрачи със щръкнали зърна важно-важно напред-назад по брега, сякаш не някакво тъмно балканско субектче, т.е. моя милост, а целият свят й принадлежи. Поогледах се, не че имаше кой знае колко хора, но не видях никакъв интерес към сравнително запазената й фигура.(Казвам, защото тя е убедена в своята шармантност и после яростно спореше.)
По едно време, без никакъв повод, Гертруде пак се разсърди. Ритна ми пясък в очите и се изнесе в тръс към хотела, а вечерта през сълзи ми се обясняваше защо й се е скапало настроението. Били сме на най-романтичното място на света, а аз не съм направил абсолютно нищо романтично. Дори ръката не съм й хванал. Тя гледала някаква влюбена двойка и сякаш някой й забил нож в сърцето, толкова самотна, нещастна и изоставена се почувствала изведнъж. Каменно сърце ли имам? Уви, да.
И тогава започна да вали неспирно - какво да правим, хайде в кафенетата по главната. Да де, ма как се убива време с пиене на тези миниатюрни еспресота? Прехвърлях вестници, нали съм политикан, да видя кой за к'во се бори под слънцето - кой за независимост, кой за обвързване. Та се бях загледал в едни обяви за жилища. Викам:
- Гертруде, майне лийбе, ти нямаше ли някакъв наследствен парцел?
- О, да, имаме няколко със сестра ми, и от бившия ми останаха 5-6, но даже не знам точно къде са, камо ли колко струват. Кофти е, че гълтат данъци, та ми се ще да ги разкарам.
- Именно - намигам й аз - скъпа Гертруд. Ето ти безплатна идея от мен: размени едно парцелче там за жилище тук. И тогава може да се пренесем завинаги в Белла Италия, само двамата, представяш ли си.
Тя примигна три пъти, после още 5, после още 8.
- Нищо не вдявам от иммобилиен, трябва да питаме брокерите! - въздъхна тя, но усетих как дълбоко се замисли.
Дръпнах я веднага в първото бюро за недвижимости, но тя не си отваря устата да попита каквото и да било. Все аз ли ще се мъча с моя италиански? А и как да обясня идеята ни, като не знам с какъв финансов ресурс разполагаме. В крайна сметка Гери най-категорично заяви, а аз преведох, че търсим луксозно реставрирана барокова вила с обширен салон (ако може да побере поне един симфоничен оркестър, цитирам буквално) и градина с фонтани и статуи на римски богини, а после лесно ще измислим как да платим, това е най-малкият проблем.
- Перфето - изчурулика младата брокерка и ни поведе по огледи.
И като се почна, та цялата ни ваканция - една наистина незабравима разходка из потайностите на лагуната! Гертруде все мигаше недоумяващо над рамката на очилата си и вместо да оглежда интериорните пространства и стенописите им, се мусеше, смятайки, че флиртувам пред очите й. То италианката си беше доста сладка, но аз към него момент дори не съм си и помислял да я забивам. И без това навсякъде беше окичено с камери.
След толкова усилия накрая капарирахме една наистина прекрасна вила на края на провлака, почти на остров, с достъп единствено с лодка, и предоволни, отпътувахме към северните ширини, да се впуснем отново в сивия делник на богатите безделници. До Коледа платихме покупката изцяло, а не много след това съпругата ми блажено се спомина, като била така широко скроена да ме посочи в завещанието си за свой единствен наследник. Това си е чисто нейно решение, аз на повече от алпийската ни хасиенда не съм се надявал, а ето, че оттук насетне се налагаше да се грижа за всичките й разхитителни имоти и безчет ниви, гори и поляни. Не завиждайте, щото аз относително бързичко ха, ха, и ги бях пропил, докато внезапно една нощ не сънувах ангел и не раздадох остатъка за благотворителност.
Да, признавам, че наследих безсрамно много, но истина е също, че и немалко "романтични" хапове ми се е налагало да преглъщам. Винаги съм натъртвал, че бракът ни с фрау Гертруде Фатал е останал неконсумиран, но какви усилия ми е коствало да отбивам щенията на тази ненаситна хищница, само аз си знам!
Е, за мен остана и луксозната й лимузина, но ми беше тягостно да я карам отпосле и съм я оставил на автокъща в Дупница, аз си карам голфчето.
Назначил съм хубавата италианка за икономка в гореописаната ми скромна къщичка. В края на май ще намина натам и каня приятелите ми на мои разноски (полупансион) в "Каза Любенов" да отпуснете малко, знам как животът ви е впрегнал да се борите с мъка за насъщния си. Ще си направим и маскен бал, спокойно. Изкарах дълъг траур, а сега, както се пее в химна, "Нека се веселим, докато сме млади..." (Gaudeamus igitur, juvenes dum sumus) Ако трябва, ще ангажираме за един уикенд Гевандхаус-оркестър Лайпциг, колко му е. Важното е и Венето, като мен, да извоюва независимост.
Тutto claro? (Ясно ли е всичко?)

П.П. На тривиалния въпрос защо тогава съм се завърнал в рухващото ни Отечество, ще ви отговоря убедително - единствено поради кармична обремененост. Предполагам, че и вас ви задържа тук същото..