Дюрер и ние

Димитър Бежански

Пак сме в гаража на Кирето – аз, Пешо, Гошо и Бухала – пак пием мастика с мезе тиквени семки и пак разсъждаваме. Този път разсъждаваме за телевизора на Кирето. Щото в гаража на Кирето се появи телевизор. Малко телевизорче, ожулено, втора употреба, но работи.
- Много лошо! - каза по тоя повод Пешо. - Щом тури телевизор, Кирето нема начин да не дигне цената на мастиката!
- И не само на мастиката - поклати дребната си глава Гошо - на всичко ще дигне! И на гроздовата, и на коняка! Телевизор! Това вече е друга категория на заведението!
- И на бирата! - въздъхна Гошо. - И на бирата цената ще вдигне!
Бухала нищо не каза. Гледаше втренчено екрана, пиеше си мастиката и замезваше с тиквени семки. А по телевизора - картинки. И един с брада обяснява:
- Ето тази гравюра на Дюрер - вика. - Всичко в нея е направено така, че да внушава движение, а движение няма! Вижте и тази гравюра – „Апокалипсис“, вижте застиналите, сякаш замразени от апокалиптичен студ препускащи конници!
По едно време Пешо не издържа.
- Кире! - надигна се той. - Бе, я смени канала, бе! Кви са тия Дюрер-Мюрер! Бе писна ми, бе! Не ми стига, че мастиката поскъпва! И тока и водата, и сичко, та па сега и картинки на Дюрер да гледам!
Тогава се обади Бухала:
- Пешо, остави човека, нека си говори! Не видиш ли, че тоя Дюрер е баш като нашата държава! При него сичко е направено така, се едно има движение, а движение нема, а при нас сичко е направено така, се едно има реформа и напредък, а реформа и напредък нема!
Това каза Бухала, отпи си от мастиката и повече нищо не каза.
Ми гледахме го тоя Дюрер вече с голям интерес чак до “По света и у нас”.