Дрипави плашила

Чия е победата? В партийните централи и социологически агенции продължават да блъскат глави над този въпрос. Смятат, премятат електорални разбивки. Искат да проумеят чий симпатизант за кого е гласувал, кои са "вътрешните врагове", подкрепили кандидата на чужда политическа сила. Това умствено упражнение се прави с цел да се поизглади смачканият фасон на главните губещи - върхушката на властта. Загуби "непобедимият" елит на гербери и РъБове, но не и техните избиратели, които ги изоставиха и демонстрираха много по-голяма политическа прозорливост от несменяемите лидери.
Напразни усилия. И беглият поглед върху картата на изборните резултати дава точен отговор. Победиха българите - в цялото си политическо, етническо, възрастово и образователно разнообразие. Не защото люто мразят едните и силно любят другите. Просто, защото искаха да си върнат шанса да ги има - и като нация, и като общество. Победата била не на БСП, а благодарение на протестния вот. Щом е така, централите "в дясно" да бяха си задали въпроса защо по време на кампанията наричаха ген. Радев "социалистическа креатура, срамежливо скрита зад паравана на инициативен комитет". Ако в предизборното им бръщолевене е имало нещо вярно, логиката изисква да признаят, че в победата и БСП има дял. И друг още по-важен извод: вече е смешно, жалко и направо тъпо да размахваш архаичното плашило на антикомунизма и антисоциализма. Не работи. Има обратен ефект.
Плашилото, на което най-много разчитаха, бе Кремъл. Наричаха победителя "руски агент", "антинатовец", "антиевропеец", който щял да ни откъсне от "нашия цивилизационен избор". Щом и това не стресна българина, тези, които ходят да бият чела по брюкселските коридори, трябва да се попитат какъв всъщност е българският избор. А отговорът е един: българинът много добре знае, че мястото му е в Европа и от древни времена не е мърдал оттам. Нейните ценности са му ясни. Но той вижда, че напоследък голяма част от тях бяха подменени. Че Евросъюзът, към който се стремеше, не е същият, какъвто беше, когато се присъединявахме. Евроелитът го излъга.
Българинът също така много добре знае, че е част и от Изтока, от неговата култура и духовност. Защото това е неговата генетична същност. Затова и опърпаното плашило на бясната русофобия не го стресна. Той ясно си дава сметка откъде идва истинската опасност и кой я предизвика, унищожавайки цели държави в Близкия изток.
С вота си българинът поиска да не го затварят отново в клетката на какъвто и да е бюрократичен корпоративен модел. Да му оставят отворени вратите за развитие и на Запад, и на Изток. Защото това е истинската европейска идея. Защото дори по турско, когато държавата му е отсъствала от политическата карта на света, неговите деди са шетали, събирали са ум и разум, търсели са опора и спасение в двете посоки. Той поиска да му върнат достойнството и на Запад да не го гледат с пренебрежение, защото носи в себе си част от Изтока. А да си дадат сметка, че са му длъжни, защото и той част от тяхното богатство.
Десният елит не можа да проумее всички тези елементарни истини. А в тях се съдържаха основните послания на новоизбрания президент. Дори в нощта на разгрома "еврокандидатката" за пореден път обвини генерала в популизъм. Като са си затворили очите за Изтока, да бяха погледнали по-внимателно на Запад. Да им припомним думите на американския политолог Франсис Фукуяма, че "популизмът е етикет, който по време на избори елитът закача на политиците, подкрепяни от обикновените граждани". И това плашило напразно се развя.
Сега играчите в заплетеното от интриги кълбо на властта са на път отново да потънат в криви сметки. Сигналите, идващи от Брюксел, говорят, че там са далеч от момента да оценят трезво обществените настроения в Европа. Изборът на Доналд Тръмп ги хвърли в истерия и депресивно вцепенение. Нещо много лошо за здравия разум и опасно, когато става дума за посредствени личности на високи постове. След като проспаха развръзката на американските избори, след като предварително наивно накичиха победителя с всички възможни нелицеприятни и обидни епитети и етикети, сега се чудят как да излязат от неудобната поза. Те се застинали в нея от години - позата на васали на неолибералната американска върхушка. Заедно с нея колективно забравиха, че демокрацията не е мъртва, че освен кресливото малцинство има мълчаливо мнозинство, което рано или късно си казва думата. В НАТО и ЕС се пъчат, че щели да научат "неукия" Тръмп как се прави политика. След като превърнаха Европа в политически импотент, сега персоната Могерини се провиква: "ЕС ще стане "суперсила", необходима за световния мир. Има и ще има нарастващо търсене на Европа от нашите съседи и от нашите партньори по света".
Най-добре ще е евролидерите да замълчат, да изчакат, да се поуспокоят и да поразмислят. Ако могат. Ако не - да раздадат из канцелариите в Брюксел йоркширски териери. Казват, лекували депресия.