Нови стихотворения от Ирина Велева

Ирина Велева е филолог, специалист по германистика. Преподавател е по немски език и преводач на художествена литература. Член е на СБП. Авторка е на стихосбирките:"Апокалипсис", 1992 г., "Автонекролог", 1997 г., "Срещи и раздели", 2004 г., "Попиват сетивата", 2010 г. "Гилотината на времето", 2016 г.


Загубих се в дребните неща

Отива си от мене светлината.
Отива си и няма да се върне.
Идва мракът.
Идва мракът и няма да си тръгне.

Потопих се в морето на живота
и се загубих в дребните неща.
Сега ще усетя празнотата.
Сега ще слушам празните си думи
и наблюдавам празните дела.
Докато всичко в мене опустее
и с празен поглед погледна на света.

Отива си от мене светлината.
Не прося милост, нито прошка аз сега.
Душата друга е в предишното ми тяло.
Загубих се в дребните неща.


Стъпки

Стъпвам в празните дни.
Стъпки в едно безсмислие.
Как да запомня своите дни -
дни лишени от смисъл?

Стъпвам в стъпалата на дните
като в кални локви.
Само мислите звучат.
Само мислите отекват в дните.
Чувствата валят. Като капки
падат в безсмислието.

Празни стъпки в празни дни.
Къде отиде моят смисъл?
Накъде вървя?
Като капка аз валя.
Като капка аз потъвам и се губя в дните.


Сивота

Сиви пътувания в сиви пространства.
Сив си. Все по-сив.
Днес - по-сив от вчера.
Малък си. С малки желания. Все по- малки.
Все по-малки от вчера. Утре - още по-малки от всякога.
Утре си в локвата. В калните локви. В канавката.
Сивотата с цвят металик.
Сивотата с вкус на безсмислица.
Някой осъдил е твоето Днес
на сивотата в примката.


Страхът от блатото

Страхът от блатото държи те буден.
Но в миг разбираш, че вече си потънал
и с жабите ти крякаш в хор. И като жабите говориш.
Дори мечтите вече са удавници.
Дори мечтите затънаха и в тебе не говорят.
И мислите са вече чужди. И мислите са като тръстика.
В унисон си с всички други.
В унисон с другите. - Загинал.

Страхът от блатото е вече страх
да не си от другите различен.
Затова се укоряваш, когато кажеш нещо по- различно.
И няма принцове, нито пък принцеси - да стане чудо.
Така загиват дори и тези, които дълго се страхуват.

И вече сънищата са ти жабешки.
И жабешки ти стават целите.
В зелен костюм. В крякане.
До ден последен.


НЕДОНОСЕНИТЕ ДНИ
повличат те във вихъра
на броените часове.
Пленник си в рамките на ден и нощ.
Пленник си и недоносче.
Кога да опознаеш себе си
и да откриеш другия?
Загърбил радостта
сновеш
като махало на часовник
в рамката на ден и нощ.
И тиктакаш...


В световете на очите ти

Живея в световете на очите ти.
Под тяхната власт.
С тяхната мъжка нежност и сила.
Живея денем и нощем с тях.

Има ли свят извън света на очите ти?
Има ли друг свят?
Като цвят под ласката на слънцето
изгубвам се само в тях.

И няма ме извън световете на очите ти.
И няма ме без тяхната сила и власт.

Не погубвай цвета, който живее за твоята ласка.
Не погубвай крехката нежност и страст.


Думите

Сричаш.
Изговаряш думи.
Думите обикваш.
Трупаш ги.
С тях забогатяваш.
Внушаваш си, че светът - това са думите.
Но в миг осъзнаваш,
че думите са скверни - раняват, убиват,
дори проституират.
И започваш да ги избягваш,
забравяш и да ги изтриваш от съзнанието.
Назад към първите думи.
Назад към сричките и към Мълчанието.


Без ключ

За всяка къща има ключ,
както за всяка душа.
Влюбих се в теб
и потърсих ключа
за твоята къща - душа.
Не го намерих.
Търсих. Като че ли претърсих за него света.
Но все така безмълвна стоях
пред прага на твоята душа.
Любовта е единственият ключ.
Но не всеки познава любовта.
Не за всяка къща има ключ.
Не за всяка душа.


Чувства

Чувства,
които те обгръщат
като че ли прегръщат.
Чувства меки
като топли дрехи.

Чувства,
които те понасят
и унасят
и повличат.
Чувства,
които те възнасят
и опиват.

Чувствата днес спряха
да ме обгръщат
и да ме прегръщат.
Като че ли някой ще събори
моята стряха, моята къща.
И съм съвсем различна,
като че ли друга.
Нямам топла дреха.
Нямам себе си.
И нямам чувства.