In memoriam

Така се случи, че последното ни "виждане" с Наташа беше по повод книгата на съпругата ми. Преди 40 години Наташа Манолова я беше представила в "Литературен фронт" с топли, сърдечни думи.
"Несрещано в печата, непознато женско име и стихове, които правят впечатление! Какво я е накарало да печата съвсем рядко? Отговорът, струва ми се, се съдържа в самите й стихове: ясни, пощадени от поза и бъбривост... Сдържани откровения, които не бързат за среща с читателя... Размисъл на човек, неподгонван от непомерни амбиции..."

(Наташа Манолова, в. "Литературен фронт",
25 ноември, 1976)

Тия редове използвахме и във втората книга.

Наташа се пошегувала: "Искам и на мене да посветите едно: "Баснята за мухата!"
Ето, правим го in memoriam, с тъга и признателност!

Константин Еленков, Данушка Матова.

Басня

             На Наташа Манолова

"Как мразя студ!"-
крилца прибра мухата
и кацна върху печката загрята.