Дивечът преди Освобождението

Димитър Стоянов
(продължение)

В Родопите са изобилствали "многобройни стада от диви кози". Дори в някои от гористите хълмисти места на Добруджа се срещали понякога екземпляри от тях. Полякът С. Твардовски споменава за "диви кози с рогачи" още през 1621 година в Източна Стара планина, където те са бродили до 1944 г. из Котленско.
Колкото Добруджа била бедна на диви кози, толкова била богата на диви свине. Техните стада се срещали най-често из камъшитовите и тръстиковите обраствания покрай Дунав, където растителността била толкова висока, че в нея могло да се скрие кон с човек. Месото на добруджанските диви свине обаче имало лош вкус и често миришело на развалена риба, тъй като тези животни в повечето време се хранели с риба и речни раци. Стара планина също се славела като извънредно богата на диви свине, но там те имали по-вкусно месо.
Зайците били многобройни както из Добруджа, така и по много други места из България. Особено много ги имало из Карнобатската равнина, в която, както Чайковски ни описва, имало направо "баснословно количество" от тях. За лова на зайци по тези места говори още френският дипломат граф Д`Отрив (1785).
Хищните бозайници преди Освобождението били също така по-многобройни. Мечките бродели най-често в средната част на Стара планина (от Софийско до Сливен) и из Родопите. Старопланинските мечки често правели големи пакости - нападали добитъка край планинските селища, а през зимата нерядко се криели из тамошните пещери. Из Родопите се срещали също много мечки. По долината на река Кара-су (сега наричана Доспат) ежегодно се убивали "огромно количество мечки", понякога даже "по няколкостотин". Това ценно сведение се потвърждава от данните на Ами Буйе (1840), че през първата половина на миналото столетие в Родопите само за един зимен сезон били убивани от 60 до 100 мечки.
Вълците са били най-опасните хищници у нас и са нанасяли големи щети на скотовъдството. Чайковски споменава само за многобройните добруджански вълци, които се криели из крайдунавските тръстикови джунгли. Добруджанските вълци били по-едри от старопланинските си събратя, а едновременно с това били много опасни за овчарите и техните стада. Въпреки това обаче хайки срещу тях не се правели. Рисът, който беше изчезнал още през 1941 г. и днес показа "уши" в Осоговска планина, в онези години бил доста чест спътник не само в Родопите и Стара планина, но също и из Добруджа.
Крилатият дивеч също имал масово разпространение преди Освобождението. Добруджа била прочута с многото дропли и яребици, а из разкошните родопски гори се срещали "в голямо количество глухари, тетреви и лещарки". Веднага трябва да уточним, че днес дроплата е изчезнал вид у нас (единствената беше убита от бракониери през 2011 г. в района на с. Езерово, Дуранкулашко, долетяла вероятно от Румъния). А само до 1915 г. тя е била все още често срещана птица из околностите на селата Пчеларово, Калайджи дере (днешната Твърдица)  и Гьоре (Видно) в Добрички окръг.
Особено ценно е свидетелството на Чайковски за наличието на тетреви. Това е така, защото сред орнитолозите все още има спорове дали тази птица е живяла изобщо у нас през миналия век. Орнитологът Павел Петев (1950) считаше, че старите автори са смесвали този вид било с глухаря, било с дроплата. Съобщението обаче на един висоообразован и отличен ловец като Чайковски (Мохамед Садък паша) не буди и грам неяснота в неговата достоверност. Няма съмнение, че полякът-мохамеданин прави разлика между глухар и тетрев и в същото време се потвърждава едно по-предишно съобщение от немеца Рокстрох (1874), че тетревът е бил многоброен и в Рила. От друга страна, фактът, че той не посочва тази птица за Добруджа, подсилва съмненията в съобщението на англичаните Елвис и Бъкли (1870), че тетреви е имало в Русенско. Но каквото и да са видели нашите събратя по перо, е добре дошло за утвърждаване на гордостта ни, че сме били страна, богата на разнообразни дивечови видове.

Димитър Стоянов

Някога дроплите са били в изобилие по нашите земи